Владимир Кусев
Владимир Георгиев Кусев е български общественик, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства.[1]
Владимир Кусев | |
български общественик | |
Роден |
1867 г.
|
---|---|
Починал | 1941 г.
|
Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
Семейство | |
Братя/сестри | Антон Кусев Йордан Кусев Пантелей Кусев |
Биография
редактиранеКусев е роден в 1866[2] или 1867 година[3] в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Йордан Кусев и Антон Кусев и племенник на митрополит Методий Старозагорски.[4] Учи в Пловдив, където в 1884 година заедно със съгражданина си Пере Тошев организира в Станимака македоно-одрински революционен комитет, който обаче по внушение на Захари Стоянов започва да работи за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.[5] При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Кусев се записва доброволец в Ученическия легион и се сражава с Македонския батальон.[6][7]
В 1896 година завършва право в Санктпетербургския университет[3] и дълги години е адвокат и съдия в София.[8] Работи за примиряването на враждуващите македонстващи фракции.[9]
Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[10] От 1923 до 1924 година е председател на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[11][12] Член-учредител е на Македонския научен институт.[13] Почетен председател е на Прилепското благотворително братство.[14]
Родословие
редактиранеЙовче Кусев | Кусев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Спиридон Кусев | Методий Кусев (1838 – 1922) | Георги Кусев | Илия Ачков | Ануша Ачкова (1834 – 1907) | Димитър Кусев | Константин Кусев | Христо Кусев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Антон Кусев (1860 – 1924) | Йордан Кусев (1862 – 1947) | Владимир Кусев (1867 – 1941) | Пантелей Кусев (1873 – 1926) | Александър Кусев | Данаил Кусев (1894 – 1978) | Георги Кусев (1860 – 1931) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 314.
- ↑ Парцел 35 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
- ↑ Църнушанов, Коста. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев, София, 1992, стр. 25.
- ↑ д-р Светозар Тошев. Панайот Сребрев - деец за съеднинението на България // Архивиран от оригинала на 2008-08-20. Посетен на 2010-05-23.
- ↑ Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г. съ 13 картографически приложения и 25 портрети. София, Издава Доброволческата Организация „Сливница”, Печатница Б. А. Кожухаровъ — ул. 6 септемврий, 22, 1935. с. 151 – 155.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
- ↑ Свободен глас - дигитално копие - 23/04/1911, No. 13, 4 стр.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 133.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 601.
Иван Каранджулов | → | Председател на Националния комитет на македонските братства (1922 – 1924) |
→ | Константин Станишев |