Антон Франгя
Тази статия е за българския политик. За архитекта вижте Антон Франгя (архитект).
Антон Янев Франгя е български адвокат и политик от Прогресивнолибералната партия.[1]
| Антон Франгя | |
| български политик | |
.jpg) | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | 1917 г.
|
| Учил в | Галатасарайски лицей |
| Политика | |
| Партия | Прогресивнолиберална партия |
| Народен представител в: XI ОНС XII ОНС V ВНС XV ОНС | |
Биография редактиране
Роден е в Русе през 1856 г. Баща му е хърватин от Далмация, а майка му е гъркиня. Учи в Русе и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. През 1871 г. завършва право в Париж.
Завръща се в Тулча като адвокат и чиновник в Европейската дунавска комисия. По-късно отваря книжарница в Тулча, а след Освобождението се преселва в София.[2] През 1884 г. е назначен за главен секретар в Министерство на вътрешните работи, където министър е неговият учител Драган Цанков.[3] От 1894 до 1897 г. редактира вестник „Съгласие“ заедно със Стоян Данев и Димитър Македонски.[4] Служи като народен представител в V велико народно събрание (1901) и в XI (1901), XII (1902 – 1903) и XV (1911 – 1913) обикновено народно събрание. На 12 септември 1902 г. във Варна в качеството си на подпредседател на Народното събрание ръководи официалната церемония по посрещането на руската делегация на великия княз Николай Николаевич Младши по случай тържественото отпразнуване на 25-годишнината от защитата на Шипка.[5] През 1908 г. е в редакционния комитет на вестник „България“ заедно с главния редактор Димитър Христов.[6]
През 1909 г. е последният представител на Компанията на източните железници в София.[7][8]
Той е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Иван Евстратиев Гешов (1911 – 1913).[9] Като министър организира изграждането на градската телефонна мрежа в Сливен и междуградските телефонни линии Русе-Силистра и Бургас-Варна,[10] както и строежа на железопътната гара във Варна.[11][12]
Чичо и кръстник на архитекта Антон Франгя.
Бележки редактиране
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 483.
- ↑ Добруджа – 12/12/1917, No. 73, стр.4
- ↑ Антон Франгя-български политик, юрист @ dianakolarova.blogspot.com – Посетен на 15 февруари 2023 г.
- ↑ Черно море - дигитално копие - 28/06/1894, No. 106, 1 стр.
- ↑ Известник – дигитално копие / 14/09/1902, No. 4, стр.1
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 201.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. Народна култура, 1993.
- ↑ Търговски фар – дигитално копие / 26/03/1911, No. 222, стр.2
- ↑ Търговски фар – дигитално копие / 11/06/1911, No. 242, стр.2
- ↑ Търговски фар – дигитално копие / 21/09/1911, No. 271, стр.3
- ↑ Светкавица – дигитално копие / 31/03/1912, No. 95, стр.3