Антон фон Рехберг, роден Антониус де Падуа Петер Йохан Непомук Феликс Йохан Баптист Панкрац Бернхард Юдас Тадеус фон Рехберг и Ротенльовен (на немски: Anton/Antonius von Padua Johann Nepomuk Felix Johann Baptist Pankraz Bernhard Judas Thaddäus von Rechberg und Rothenlöwen), от благородническия швабски род Рехберг е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), Донцдорф и др. и баварски генерал-лейтенант и дворцов служител.

Антон фон Рехберг
Anton/Antonius von Padua Johann Nepomuk Felix Johann Baptist Pankraz Bernhard Judas Thaddäus von Rechberg und Rothenlöwen
граф на Рехберг и Ротенльовен
Роден
Починал
4 януари 1837 г. (60 г.)
ПогребанФрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия
Герб
Семейство
БащаМаксимилиан фон Рехберг
Братя/сестриЙохан Непомук фон Рехберг
Карл фон Рехберг
Вилибалд фон Рехберг
Август фон Рехберг
Алойз фон Рехберг
Децаняма

Биография

редактиране
 
Дворец Донцдорф

Роден е на 13 май 1776 в дворец Донцдорф. Той е син (от 14 деца) на фрайхер (от 1810 граф) Максимилиан фон Рехберг (1736 – 1819) и съпругата му фрайин Валпурга Мария Терезия Геновефа фон и цу Зандицел (1744 – 1818), дъщеря на фрайхер Максимилиан Емануел Франц Йохан Поликарп Зандицел (* 1702) и графиня Максимилиана Мария Моравитцка фон Руднитц.[1][2]

Антон фон Рехберг влиза през 1794 г. във войската на Курпфалц и Курфюрство Бавария и се отличава особено през 1805 г. през Третата коалиционна война и също през походите на Четвъртата коалиционна война (1806 – 1807). През 1808 г. Рехберг става полковник-лейтенант и възпитател на принц Карл Баварски, по-малкият брат на по-късния крал Лудвиг I, и от 1809 до 1813 г. е полковник. През 1813 г. е повишен на генерал-майор. Като шеф на баварския генерал-щаб Антон фон Рехберг участва в освободителните войни при фелдмаршал княз Карл Филип фон Вреде през 1813 – 1815 г. След прекратяването на боевете граф Рехберг отново е на дворцова служба, през 1816 г. става обер-дворцов майстер на принц Карл и 1818 г. генерал адютант на крал Макс I Йозеф. От 1824 г. той има ранг на генерал-лейтенант. Брат му Алойз фон Рехберг (1766 – 1849) е от 1817 г. министър на кралската къща и на външните работи.

Антон фон Рехберг умира на 60 години на 4 януари 1837 г. в Мюнхен от бошуващата тогава холера и е погребан по католически ритуал на 11 януари в тамошната Фрауенкирхе.[3]

Антон фон Рехберг според некролога му има множество награди: големия кръст на баварската корона и руския орден Св. Анна, командирския кръст на австрийския Леополд-Орден, също баварския рицарски кръст на военния орден Макс-Йозеф, австрийския военен орден Мария-Терезия, пруския орден Червения орел и на френския почетен легион.

Племенникът му Йохан Бернхард фон Рехберг (1806 – 1899) е от 1859 до 1864 г. австрийски външен министър и от 1859 до 1861 г. също министър-президент.

 
Доведеният му син Густав фон Сайн-Витгенщеайн-Сайн (1811 – 1846), по майка Вителсбах.

Антон фон Рехберг се жени в Мюнхен на 19 юли 1814 г. за графиня Казимира Мария Луиза Антоанета, графиня фон Форбах, фрайин фон Цвайбрюкен (* 20 декември 1787, Форбах; † 26 март 1846, Мюнхен), вдовица на офицера Карл Кристоф Густав Фридрих фон Сайн-Витгенщайн (* 31 октомври 1773; † 7 септември 1812 в битка до Бородино), дъщеря на фрайхер граф Кристиан фон Цвайбрюкен (1752 – 1817) и Аделаида-Франсоаз де Бетуне-Полон (1761 – 1823).[4] Бракът е бездетен.

Казимира фон Форбах-Цвайбрюкен е паласт-дама на кралица Каролина Баварска. Тя има от първия си брак син Густав фон Сайн-Витгенщайн (1811 – 1846), за когото Рехберг се грижи като за доведен син.[5]

Литература

редактиране
  • Karl Johann Casimir von Landmann: Rechberg-Rothenlöwen, Anton Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 496.
  • Rudolf Vierhaus: Deutsche biographische Enzyklopädie. Band 8, Verlag Walter de Gruyter, 2007, ISBN 978-3-598-25038-5, S. 223. (Scan aus der Quelle)
  • Адалберт Баварски: Der Herzog und die Tänzerin, die merkwürdige Geschichte Christians IV. von Pfalz-Zweibrücken und seiner Familie. Pfälzische Verlagsanstalt, Neustadt an der Weinstraße 1966.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XI, Band 122 der Gesamtreihe. C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2000, ISSN – 2408 0435 – 2408
  • Hans-Wolfgang Bächle: Das Adelsgeschlecht der Rechberger: Burgen und Schlösser, Kirchen und Kapellen, Kunstwerke, Grabdenkmäler. Remsdr. Sigg, Härtel, Schwäbisch Gmünd 2004, 164 S., ISBN 3-926043-22-9
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:94

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране