Алойз фон Рехберг

Алойз Франц Ксавер Максимилиан Франц фон Паула фон Рехберг и Ротенльовен-Хоенрехберг (на немски: Aloys Franz Xaver Maximilian Franz de Paula Graf von Rechberg und Rothenlöwen zu Hohenrechberg) от благородническия швабски род Рехберг е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), Донцдорф и др., 1787 г. дворцов съветник в Мюнхен, кралски баварски кемерер, таен съветник и държавен министър, външен министър (1817 – 1825), дипломат и политик, имперски съветник на баварската корона, наследствен член на камерата на съсловията в Кралство Вюртемберг.[1]

Алойз фон Рехберг
Aloys Franz Xaver Maximilian Franz de Paula Graf von Rechberg und Rothenlöwen zu Hohenrechberg
граф на Рехберг и Ротенльовен
Роден
Починал
Донцдорф, Германия
Siebmacher110-Rechberg.jpg
Семейство
Баща Максимилиан фон Рехберг
Братя/сестри Йохан Непомук фон Рехберг
Карл фон Рехберг
Антон фон Рехберг
Вилибалд фон Рехберг
Август фон Рехберг
Деца Алберт фон Рехберг
Йохан Бернхард фон Рехберг

БиографияРедактиране

 
Дворец Донцдорф

Роден е на 18 септември 1766 година в Мюнхен, Кралство Бавария. Той е най-големият син (от 14 деца) на фрайхер (от 1810 граф) Максимилиан фон Рехберг (1736 – 1819) и съпругата му фрайин Валпурга Мария Терезия Геновефа фон и цу Зандицел (1744 – 1818), дъщеря на фрайхер Максимилиан Емануел Франц Йохан Поликарп Зандицел (* 1702) и графиня Максимилиана Мария Моравитцка фон Руднитц. Баварският генерал Антон фон Рехберг (1776 – 1837), който се жени в пфалцската линия на Вителсбахите е негов брат.

През 1787 г. Алойз фон Рехберг става дворцов съветник в Мюнхен. От 1795 до 1797 г. е посланик на херцог Максимилиан I Йозеф Баварски от Пфалц-Цвайбрюкен при Райхстага в Регенсбург. От 1797 до 1799 г. той е там посланик на Курпфалц и 1798 г. при конгреса в Ращат.

Служи при баварския курфюрст и от 1806 г. на крал Максимилиан Йозеф. Рехберг е посланик в Санкт Петербург (1799, 1801), Берлин (1800) и Виена (1806 до 1809 и 1813 до 1815). През 1815 г. той е баварски представител на Виенския конгрес. От 1817 г. е почетен член на Баварската академия на науките.

След свалянето на граф Монжела през 1817 г. Рехберг става външен министър и министър на кралския дом, член на камерата на имперските съветници. Той е консервативен политик и почита Австрия. Новият крал Лудвиг I го освобождава при встъпването му в управлението през 1825 г. След това Рехберг живее в имението си във вюртембергския Донцдорф. От 1815 до смъртта му той е наследствен член на камерата на съсловните господари във Вюртемберг, но лично участва в събранията само един път, на 1 и 2 декември 1826 г.

Алойз фон Рехберг умира на 10 март 1849 г. в дворец Донцдорф на 82-годишна възраст.

ФамилияРедактиране

Алойз фон Рехберг и Ротенльовен се жени в Регенсбург на 9 февруари 1797 г. за графиня Мария Анна фон Шлитц фон Гьортц (* 9 септември 1778, Берлин; † 11 май 1825, Мюнхен), дъщеря на дипломата граф Йохан Евстах фон Шлитц-Гьортц (1737 – 1821) и фрайин Каролина фон Уехтритц (1749 – 1809). Те имат децата:[2][3]

  • Каролина Фридерика Валпурга Мария фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 25 януари 1798, Регенсбург; † 12 януари 1878, Донцдорф), омъжена на 4 януари 1818 г. в Донцдорф за фрайхер Кристиан Мариане Вилхелм Август Франц фон Цвайбрюкен (* 30 август 1782, Форбах; † 25 април 1859, Мюнхен), баварски генерал на кавалерията
  • Фридерика Луиза фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 5 март 1800, Регенсбург; † 10 май 1883, Донцдорф), омъжена на 27 август 1825 г. в Мюнхен за (чичо си) граф Вилибалд фон Рехберг (* 22 април 1780, Вайсенщайн; † 30 декември 1849, Мюнхен), баварски дипломат
  • Албрехт Улрих Максимилиан Евстах Каспар Бернхард фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 7 декември 1803, Регенсбург; † 27 декември 1885, Донцдорф), граф на Рехберг и Ротенльовен-Хоенрехберг, господар на Донцдорф, Вайсенщайн, Бьоменкирх, Рамсберг, Винцинген и Клайн-Сюсен (Вюртемберг) и Микхаузен (Бавария), наследствен член на камерата на съсловията на господарите в Кралство Вюртемберг, доживотен член на камерата на имперските съветници в Бавария, женен на 6 юли 1830 г. в Донцдорф за графиня Валпурга Мария Юлия фон Рехберг-Ротенльовен (* 16 януари 1809, Мюнхен; † 6 април 1903, Донцдорф), негова първа братовчедка
  • Паулина Каролина Амалия Луиза Мария Анна фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 28 януари 1805, Регенсбург; † 27 ноември 1875, Донцдорф), неомъжена
  • Йохан Бернхард Евстах Лудвиг Йозеф Херман Йохан Непомук Карл Антон Вилибалд Август, граф фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 17 юли 1806, Регенсбург; † 26 април 1899, Швехат при Виена), императорски кемерер, посланик и външен министър, доживотен член на Херенхаузен на австрийския имперски съвет, женен на 26 юли 1834 г. в Донцдорф за леди Барбара Джонес (* 8 юни 1813, Ранелаг Хус; † 27 май 1894, Лондон)
  • Каролина фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (* 24 април 1809, Регенсбург; † 25 април 1809, Регенсбург)

ЛитератураРедактиране

  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 697
  • Karl Theodor von Heigel: Rechberg-Rothenlöwen, Alois Franz Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 493 – 496.
  • Wolfgang Burgdorf: Rechberg und Rothenlöwen, Aloys Franz Xaver. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 229 f. (Digitalisat).
  • Lieselotte Klemmer: Aloys von Rechberg als Bayerischer Politiker (1766 – 1849). (Diss.) München 1975, ISBN 3 879130604
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XI, Band 122 der Gesamtreihe. C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2000, ISSN – 2408 0435 – 2408
  • Hans-Wolfgang Bächle: Das Adelsgeschlecht der Rechberger: Burgen und Schlösser, Kirchen und Kapellen, Kunstwerke, Grabdenkmäler. Remsdr. Sigg, Härtel, Schwäbisch Gmünd 2004, 164 S., ISBN 3-926043-22-9
  • Wilczek, Wappen und Ahnentafeln, Wien, 1983, Wilczek,F., von Häussler,F.J.,v.Halem,H. 85
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:94

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране