Илинден (1921 – 1926)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.
„Илинден“ (изписване до 1945 година: „Илиндень“) с подзаглавие Орган на сдружените бивши м. о. революционери е български вестник, който излиза в София от 1921 до 1926 година под редакцията първо на Александър Панов.[1]
| „Илинден“ „Илиндень“ | |
 Година V, брой 9, 28 февруари 1925 | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | двуседмичник |
| Начало | 30 юли 1921 година |
| Край | 8 октомври 1926 година |
| Цена | 2 лева, годишен абонамент 30 лева |
| Издател | Илинденска организация |
| Редактор | Арсени Йовков |
| Език | български |
| Свързани вестници | „Пирин“, „20 юли“ „Независима Македония“ „Устрем“ „Македония“ |
| Илинден в Общомедия | |
От брой № 2 редактор е Арсени Йовков; от брой № 1 на IV година се списва от редакционен комитет в състав Владислав Георгиев, Арсени Йовков и Владимир Куртев. От 1 брой на II година, 5 януари 1922 г., подзаглавието е Орган на бившите македоно-одрински революционери. Излиза на всеки две седмици, а от 4 брой на I година – седмично. Печата се в печатници Балкан, Глушков, Франклин, Земеделска кооперативна банка, Синдикална централа и Стопанско развитие.
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 8 | 30 юли – 5 декември 1921 |
| II | 1 – 52 | 5 януари – 31 декември 1922 |
| III | 1 – 27 | 7 януари – 23 септември 1923 |
| IV | 1 – 21 | 2 август – 26 декември 1924 |
| V | 1 – 51 | 3 януари – 25 декември 1925 |
| VI | 1 – 39 | 1 януари – 8 октомври 1926 |
Вестникът е орган на Илинденската организация[2]. Първоначално застъпва идеята за създаване на Балканска федерация и поддържа позициите на левицита в революционното движение. Публикува Майския манифест. На 13 юни 1923 година издава притурка по случай освобождаването на Йовков от русенския затвор. В навечерието на Деветоюнския преврат в 1923 година е спрян заедно с други издания, поради издадената от ВМРО смъртна присъда на министър-председателя Александър Стамболийски.[3]
След убийството на Тодор Александров и Горноджумайските събития, в които е убит Йовков, вестникът попада в ръцете на десницата - от 7 брой на IV година главен редактор в редакционния комитет е Христо Шалдев, а членове Велко Думев и Сотир Нанев, а от 31 брой на V година комитетът е в състав Димитър Иванов, Лазар Томов, Велко Думев (редактор). Вместо „Илинден“ от месец септември 1923 до август 1924 година излиза вестник „Пирин“, а от април до август - „20 юли“.[4] Брой 1 на IV година е конфискуван.
В 1926 година вестник „Илинден“ се слива с „Независима Македония“ на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства и „Устрем“ на Македонския младежки съюз и започва да излиза под името „Македония” с директор Георги Кулишев.[5]
Галерия
редактиране-
Брой №30, 24 юли 1925, стр. 1. -
Брой №30, 24 юли 1925, стр. 4.
Външни препратки
редактиране- Ивановъ, Д. Истината за Македония // Илиндень VI. 2 августъ 1926.
Бележки
редактиране- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 93.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 116.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 371.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 109.