Аспрула
Тази статия е за селото в Населица. За кожанското село, чието старо име също е Велища, вижте Левкопиги (дем Кожани).
Аспрула или Велища (на гръцки: Ασπρούλα; до 1927 година: Βελίστη, Велисти[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.
| Аспрула Ασπρούλα | |
| — село — | |
  Аспрула  Аспрула  Аспрула | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 741 m |
| Население | 62 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на около 10 километра северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища).
История редактиране
Етимология редактиране
Според академик Иван Дуриданов гръцкото име може да възхожда както към Велище, така и към Белище.[2]
Според Йордан Н. Иванов името е патронимично от личното име Вале, Вели (срвнимо Велислав), от старобългарското 
, „голям“ и - 
- от *-itj-. Сравнимо е Велище в Сярско.[3]
В Османската империя редактиране
Църквата „Свети Димитър“ в Аспрула е отпреди 1500 година, а иконите в нея са от XVI век.[4]
В края на ХІХ век Велища е село в северната част на Населишката каза на Османската империя.
То е едно от малкото селища, които в началото на ХХ век са пропуснати или погрешно отбелязани от българските статистики на Васил Кънчов и Димитър Мишев, както и от гръцките статистики от 1904 година на консулството в Еласона и от 1910 година, издадена в Атина.
Етническият състав на Велища не е докрай изяснен. Най-вероятно то е предимно мюсюлманско гръкоезично селище. Васил Кънчов означава вероятно него, когато в статистиката си между съседните Мислегощи и Чърчища отбелязва село Поища (Пошита) с 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велещина е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак със 100 къщи.[6]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година къмо 1912 година Велище е обозначено като гръцко селище.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Велища остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт във Βελίστη са регистрирани 302 жители.[8]
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 30 семейства или 104 души.[9]
В 1927 година името на селото е преведено на Аспрула, тоест Беличка.
Гробищната църква на селото е посветена на Свети Николай.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Далгуро[11] или Далгура | Νταλγκούρα | Лофи | Λόφοι[12] | възвишение на СЗ от Аспрула (772 m)[11] |
| Ситка[11] | Σίτκα | Вурла | Βούρλα[12] | възвишение на СИ от Аспрула (765 m)[11] |
- Преброявания
- 1981 – 302 жители
- 1981 – 278 жители
- 1991 – 159 жители
- 2001 – 121 жители
- 2011 - 76 жители
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
- ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
