Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Чърчища.

Чърчища, наричано също Чарчища, Чкалохор, Цкалохор или Скалохори (на гръцки: Σκαλοχώρι, Скалохори, катаревуса: Σκαλοχώριον, Скалохорион), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Селото има население от 176 души (2001).

Чърчища
Σκαλοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Костенария
Надм. височина 772 m
Население 176 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), вдадено навътре в територията на дем Хрупища. Близо до селото извира Чърчишкият приток на река Беливод (Велас), която остава на няколко километра на югоизток от Чърчища.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Черчища е споменато с 26 глави на семейства и двама неженени: Нико, а Дабо, Папа Никола, бежан, Димо, Йорг, пано, йорг, Лео, Яно, Никола, Йорг, Дидое, Йорг, Никола, Тодор, Стайо, Насте, Яно, Никола, Стайо, Дабижив, Яно, Стайо, Тодор и Михо, и две вдовици Илина и Кала. Общият приход за империята от селото е 1757 акчета[2].

В края на XIX век Чърчища е село в Населишка каза на Османската империя. Етническият характер на селото не е докрай изяснен. То е разположено на самата българо-гръцка езикова граница – на юг има само гръцки, а на север – само български села. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чърчища жиеят 370 гърци мохамедани (валахади). Същевременно той посочва и село Цкалохор с 400 гърци християни.[3]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цкалохор (Tzkalohor) има 475 гърци патриаршисти.[4]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Цикалохори (Τσικαλοχώριον) или на турски Чърчища (Τσέρτσιστα) в 1910 година има около 95 гъркогласни християнски семейства. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 50 ученици мъже, както и женска забавачница с 1 учителка и 20 момичета. Според Панайотидис селото участва в гръцките национални борби в началото на века и е едно от най-развитите и прогресивни в Костенарията.[5]

Същевременно според някои източници селото има български характер.[6] Костурското благотворително братство „Надежда“ в Ксанти около 1915 година го отбелязва със 145 български къщи.[7] На етническата карта на Костурското братство в София през 1940 г. Чарчища също е посочено като българско село.

Църквата „Света Параскева“ е построена на хълм в 1859 година. Изгорена е от германците по време на Втората световна война и възстановена в 1960 година по инициатива на отец Томас Папатанасиу.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чърчища остава в Гърция. В селото днес има етнографски музей.[9]

Преброявания
  • 1913 – 588 жители
  • 1920 – 432 жители
  • 1928 – 515 жители[10]
  • 1981 – 176 жители
  • 1991 – 212 жители
  • 2001 – 176 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Чърчища

БележкиРедактиране

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, 2002, с.22.
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 106
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 273.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226 – 227.
  5. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, 2002, с.22.
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 194 – 195.
  8. Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 2 януари 2015.
  9. Официален сайт на бившия дем Неаполи
  10. Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, с.83.