Атанасий Капуралис
Атанасий (на гръцки: Αθανάσιος, Атанасиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Атанасий Αθανάσιος | |
гръцки духовник | |
Роден |
около 1850 г.
|
---|---|
Починал | 10 февруари 1903 г.
|
Учил в | Халкинска семинария |
Биография
редактиранеРоден е на Самос със светското име Капуралис или Капоралис (Καπουράλης, Καποράλης). Завършва Семинарията на Халки. Служи във Варненската митрополия, а след това е протосинтел е в Костурската митрополия при митрополит Кирил и протосингел в Лемноската митрополия.[1]
На 14 февруари 1890 година е избран за лемноски и агиоевстратийски митрополит със седем гласа срещу епископ Теоклит Кринийски (5 гласа) и епископ Антим Синадски. На 25 февруари 1890 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен за лемноски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Кирил Одрински в съслужение с митрополитите Герман Силиврийски, Дионисий Ксантийски, Паисий Имброски и Игнатий Литицки.[1]
Атанасий заема костурската катедра в 1899 година, като замества уволнения поради партизанство и вмешателство в делата на гръцката организация митрополит Филарет Вафидис, който е преместен в Димотика. По думите на българския учител в Костурско Търпо Поповски:
„ | По характер горделив, развит, но непредвидим, макар гърците да му даваха голямо значение, него във времето на периодията му на Корещански кол три години го държах затворен в квартирата му, без да му дам да встъпи и служи в косинската църква.[2] | “ |
На 16 януари 1900 година българското търговско агентство в Битоля пише на министър-председателя Тодор Иванчов:
„ | Костурский гръцки митрополит Атанасиос, който е в Костур от около 4 месеца, се види да е доста деятелен, взел на страната си каймакамина и сполучил да привлече един български свещеник, поп Дамян от с. Горенци, който преминал под ведомството на Патриаршията с няколко къщи от енорията си и по Коледа гръцкий Владика го ръкоположил вторий път, понеше поп Дамян бил ръкоположен от български екзархийски митрополит. Поп Дамян имал брат лекар в България, д-р Филипов, завършил Атинския медицински факултет.[3] | “ |
В 1900 година става самоски митрополит и остава на поста до смъртта си през февруари 1903 година. Наследен е от Константин Водзалидис.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σάμου κυρός Αθανάσιος. (περ. 1850-1903) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 4 април 2018.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 83.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 14.
- ↑ Βαρβούνης, Mανόλης Γ. Ο Μητροπολίτης Σάμου και Ικαρίας Κωνσταντίνος Βοντζαλίδης (1857-1926). Συμβολή στη Νεότερη Εκκλησιαστική Ιστορία της Σάμου, ΚΗ ́ ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟ ΙΣΤΟΡΙΚΟ ΣΥΝΕΔΡΙΟ, 25 - 27 Μαΐου 2007. Πρακτικά. Θεσσαλονίκη, Ελληνική Ιστορική Εταιρεία, 2008. σ. 413-414. Посетен на 11 август 2014.
Кирил | → | лемноски и агиоевстратийски митрополит (25 февруари 1890 – 3 юни 1899) |
→ | Диодор |
Филарет | → | костурски митрополит (3 юни 1899 – 28 септември 1900) |
→ | Герман |
Гавриил | → | самоски митрополит (28 септември 1900 – 10 февруари 1903) |
→ | Константин |