Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.

Го̀ренци (на гръцки: Κορησός, Корисос, до 1919 година Γκορέντση или Γκυρέντση, Горенци или Гиренци[1]) е голямо село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 1 039 жители.

Горенци
Κορησός
— село —
Панорама на Горенци и Костурското езеро от Синяк.
Панорама на Горенци и Костурското езеро от Синяк.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 930 m
Население (2001) 1 309 души
Горенци в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в географската област Пополе в северозападното подножие на планината Синяк (Синяцико) на 6 километра източно от Костурското езеро и на 13 километра североизточно от Хрупища (Аргос Орестико).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Старата църква „Свети Георги“ в Горенци от XVIII век

В XV век в Геренджи са отбелязани поименно 98 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Горенци е споменато с 38 семейства на Филип, свещеникът Йован, Влайко, Мануел, Гюрко, Гюрко, Койо, Алекса, Дражо, Станиша, Йорко, Стоян, Яно, Стоян, Драгивой, Михо, Йован, Койо, Яно, Койо, Никофор, Герг, Добри, Мано, Стефан, Стайко, Стайко, Тодор, Яно, Димос, Яно, Коста, свещеникът Стамат, Марко, Никола, Андрияс, Никола и Гюро. Общият приход за империята от селото е 3535 акчета.[3]

Гробищната църква „Свети Георги“ от XIX век и едноименният параклис от XVIII век в Гореци са обявени за защитени паметници.[4]

Според Тодор Симовски местна легенда гласи, че селото е основано от жителите на селата Саракина, Цакони и Лънтово, които са изгорени в немирните години при управлението на Али паша Янински.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Горища (Gorista) живеят 1800 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горенци е посочено два пъти като село в Костурска каза – веднъж като Горинца (Gorintza) със 150 домакинства и 1 500 жители българи и втори път като Боренци (Borentzi) с 300 домакинства и 500 жители мюсюлмани и 450 българи.[7]

През 1888 година е открито българско училище в Горенци. Пръв учител е Григор Данданов.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Горенци:

 
Къща в Горенци в началото на XX век. Снимка на Леонидас Папазоглу.
Северно от езерото, на ча час и половина разстояние, в подножието на същата планина [Мурик], се е простряло българското село Горанца със 123 къщи, 186 семейни двойки и 255 нуфузи. В него има и 70 мохамедански къщи със 130 нуфузи. Данъкът на християните е 9680, а инание-аскерие – 7650 пиастри. Данъкът на мохамеданите е 5300 пиастри. Освен тях има и няколко куцовлашки и цигански семейства. Мохамеданите по произход са коняри или потурчени българи. Жителите са земеделци, повечето собственици на земята си, някои се занимават с търговия и различни занаяти. Почвата на селото е благоприятна за всички житни култури и градински растения, а също така и за лен. В селото има 2 църкви с двама свещеници, една джамия и едно обществено училище. Доскоро е имало и много богати турци, но сега те почти всички са обеднели и само 4 – 5 семейства имат земя, която обработват с наемни работници.[9]

Атанас Шопов в 1893 година пише за Горенци:

Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени. Горенци е важна елинизаторска станция, в която учителствуват седем-осем души гръцки учители с четири-пет учителки. Любопитна точка представлява това село, любопитна в това именно отношение, че там гърцизмът е успял да превърне много селяни в граждани, да им наложи капели, да ги облече в опнати дрехи, да им направи из жените кокони и пр. Из горенци има много ученици в разните атински училища, висши и средни. Има и доста свършивши висша гръцка наука хора.[10]
 
Свидетелство на Калиопа Петрова от Горенци за завършване на Солунската българска девическа гимназия от 1900 година.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горенци живеят 1800 жители българи християни и 550 турци.[11] Между 1896 – 1900 година част от жителите на селото преминават под върховенството на Българската екзархия[12]. Според гръцкия вестник „Емброс“ още през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села Тиквени, Горенци и Жупанища[13].

В началото на XX век християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горенци има 768 българи екзархисти, 1 672 българи патриаршисти гъркомани, 180 власи и 60 цигани. В селото функционират българско основно училище и прогимназиално и две основни гръцки.[14] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища, учител в българското училище в Горенци в 1900 – 1901 година, селото има 150/160 турски къщи и 350 български, от които само 44 екзархийски.[15] В българското училище в Горенци преподава Константин Шапкарев.[16]

Опитите на българите екзархисти да въведат българския език в църковната служба са отблъснати от гръцката община, начело с училищния директор Константинос Цюлкас и помощника му Гогос.[17]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като предимно гръцко с 2 080 жители гърци, 70 българи и 850 турци.[18] Селото си остава смесено патриаршистко-екзархийско до 1912 година.[19] В 1908 година екзархийските семейства са 70, а в 1909 година в Горенци вече има 200 български екзархийски къщи и 150 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[20]

Според Георги Константинов Бистрицки Горенци преди Балканската война има 350 български и 150 турски къщи.[21]

При избухването на Балканската война в 1912 година деветнадесет души от Горенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

В ГърцияРедактиране

 
Гробищната църква „Свети Георги“ (1882)

В 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Горенци попада в Гърция. В 1919 година е прекръстено на Корисос.

Между 1914 и 1919 година 11 души от Горенци подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 28.[23] Според Симовски между войните 20 семейства от Горенци се изселват в България. В 20-ге години 75-те турски семейства се изселват в Турция, а на тяхно място са заселени 87 семейства гърци бежанци – 67 от Мала Азия, 15 от Понт и 5 от Източна Тракия. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 88 семейства и 359 души бежанци[24] или по други данни 252 души.[25]

В 1932 година в селото има 330 българофонски семейства, 30 от които с „изявено българско съзание“. През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.[26]

Селото не пострадва по време на Гръцката гражданска война. През 50-те и 60-те години започва изселване отвъд океана и към големите градове в Гърция.

В 1918 година Горенци става община в ном Лерин, епархия Костур. В 1941 година става част от ном Костур. В 1971 година община Чурилово (Агиос Николаос) е присъединена към община Горенци. В 1997 година Горенци става център на дем Свети Врач (Агии Анаргири) по закона Каликратис, а от 2011 година демът е присъединен към дем Костур.[27]

Сватбата на Харалампос Христидис и Марика Возе в двора на енорийската църква „Успение Богородично“, построена в 1853 година. Младоженците са на коне на заден план. Снимки на Леонидас Папазоглу.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 1731 жители
  • 1920 – 1921 жители
  • 1928 – 1468 жители
  • 1940 – 1627 жители
  • 1951 – 1835 жители
  • 1961 – 1136 жители
  • 1971 – 988 жители
  • 1981 – 1133 жители
  • 1991 – 1105 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Горенци
 
Икона на Свети Дионисий от Горенци
 
Николаос Андониу
 
„Приноси към двуезичието на македонците“ на Константинос Цюлкас от Горенци
  •   Александрос Анастасиадис (Αλέξανδρος Αναστασιάδης), гръцки андартски деец[28]
  •   Анастасиос Папафилипу (1867 – 1948), гръцки просветен и андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  •   Анастасия Цифора (Αναστασία Τσιφόρα), гръцка андартска деятелка, гръцка девическа учителка в Горенци[29]
  •   Андон Григоров (Антон, 1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, ранен на 7 август 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[30]
  •   Аргир Киряков (Кирияков), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[31]
  •   Аргириос Михопулос (Αργύριος Μιχόπουλος), гръцки андартски деец, още юноша става четник на Георгиос Диконимос, но по-късно е върнат на семейството му поради ранната си възраст[29]
  •   Васил Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина[32]
  •   Васил К. Бъцев (Бъдев, 1882 – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Четвърта битолска дружина, загинал в Балканската война на 26 януари 1913 година при отблъскването на Десанта при Шаркьой[33]
  •   Василиос Цунгарис (Βασίλειος Τσούγκαρης, Τσούγγαρης), гръцки андартски деец, четник[29]
  •   Георги Попов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[34]
  •   Григор Анданов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[35]
  •   Димитър Сидов Цифоров (Цифров, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина[36]
  •   Свети Дионисий (XIV век), основател на манастира Дионисият
  •   Евдокия Христиду (Ευδοκία Χρηστίδου), гръцка андартска деятелка, участничка в опита за превземане на църквата „Свети Георги“ от българите[29]
  •   Йоанис Сьомос (1835/36 – 1890), гръцки лекар
  •   Йоанис Цопрас или Дзезос (Ιωάννης Τσόπρας, Τζέζος), гръцки андартски деец, помощник на игумена Григорий Чуриловски, водач на гръцките чети[29]
  •   Константинос Цюлкас (1845 – 1915), гръцки просветен деец
  •   Коста Д. Хаймашев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина[37]
  •   Кузо Тушев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[38]
  •   Ламби Кузманов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен в Балканската война на 7 ноември 1912 година[39]
  •   Лев Адамов, (1880 – ?), свещеник, български учител и просветен деец. Автор на краеведско изследване за родното си село.
  •   Наум Попов, български учител в Прилеп (1857 – 1859) и след това в Корча[40]
  •   Никола Дамянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[41]
  •   Николаос Андониу (Νικόλαος Αντωνίου), гръцки андартски деец, агент от І ред, член на гръцкия комитет в Горенци, заради участието си в превземането на църквата „Свети Георги“ от българите през декември 1908 година е осъден на няколко дни затвор[42]
  •   Николаос Стилядис (Νικόλαος Στυλιάδης), гръцки андартски деец, четник на Вангел Георгиев[29]
  •   Пандо Чулков (1878 – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Петър Д. Сапунджиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[43]
  •   Спиро Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Трета рота на Единадесета серска дружина[44]
  •     Ставрос Кукуфикас (1923 – 2012), общественик
  •   Стоян С. Шипковенски (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[45]
  •   Свети Теодосий Трапезундски (1300 – 1392), трапезундски епископ
  •   Тома Зисов, македоно-одрински опълченец, 20 (21)-годишен, бъчвар и кафеджия с основно образование, четата на Яким Траянов, Трета рота на Четиринадесета воденска дружина, Първа рота на Девета велешка дружина[46]
  •   Тома Д. Сапунджиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[47]
  •   Тома Стерчев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[48]
  •   Трайко Данданов (1872 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Филип Ламбев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[49]
  •   Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина[50]
  •   Свети Яков Костурски (? – 1 ноември 1519), християнски неомъченик
  •     Илияс Хаджиатанасиу (1932 – 2012), активист за правата на етническите македонци в Гърция
Починали в Горенци

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκορένση – Κορησός
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 78.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/53232/1568 π.ε./22-12-1995 - ΦΕΚ 49/Β/19-1-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 8 януари 2015.
  5. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108 – 109 и 110 – 111. Боренци може да е и кайлярското село Биралци.
  8. Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония), Библиотека Струмски, София, 2014, с. 2.
  9. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. СПб, 1889, стр. 142.
  10. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 250.
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 265.
  12. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  13. EMBROS, 31.1.1903, стр. 3
  14. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182 – 183.
  15. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7, 41.
  16. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  17. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 52.
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korisos.
  19. Γκορέντσα
  20. s:Телеграма от Иларион от Костур
  21. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korissos.
  24. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  25. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korisos.
  26. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  27. Ιστοσ. Ελληνική Εταιρεία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης, Διοικητικές μεταβολές: ΟΤΑ: Κοινότητα Κορησού
  28. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 82. (на гръцки)
  29. а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 83. (на гръцки)
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 184.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 345.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 104.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 579.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 199.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 791.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 754.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 392.
  40. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.544.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 198.
  42. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 82 – 83. (на гръцки)
  43. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 603.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 621.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 805.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 603.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 641.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 407.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.