Атанас Ансаров
Атанас Котев Ансаров, известен и с псевдонима Чернев, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация в Струмишко.[1]
| Атанас Ансаров | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Роден е около 1870 година[2] в струмишкото село Моноспитово, тогава в Османската империя. Баща му Коте Ансаров е селски ръководител на ВМОРО и личен приятел на Гоце Делчев.[3] Получава прогимназиално образование.
В 1900 година се присъединява към ВМОРО. В 1903 година е избран за член на Струмишкия окръжен революционен комитет.[1] В 1904 година е делегат на конгреса в Цървено поле. В 1906 година става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев. Същата година участва в сражение над Куклиш, в което е ранен, а трима други четници са убити, докато турците дават четирима убити и много ранени.[4]
След Младотурската революция в 1908 година се легализира. При избухването на Балканската война в 1912 година се присъединява към четата на Кочо Хаджиманов.[4]
След войните участва във възстановяването на ВМРО. В 1922 година се присъединява към четата на Георги Въндев. Същата година участва в сражение над Дървош, в което четата избива 12 сръбски жандармеристи.[4] В 1923 година наследява Панде Църнгаров като председател на Струмишкия околийски революционен комитет. В юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес[5] и е избран за съветник в окръжния комитет.[6] От 1925 година заедно с Милан Апостоларски завежда Струмишката околия.[7][8]
След разгрома на Кралство Югославия през април 1941 година по време на Втората световна война, заедно с Васил Катин, Панде Арабаджиев, Лямо Комаров и Мирчо Лазаров организира посрещането на българската войска.[9] През 1941 година е избран в местното настоятелство на Илинденска организация.[10]
На 12 април 1943 година, като жител на Моноспитово, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 46.
- ↑ Към 12 април 1943 година е на 63 години.
- ↑ Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 109.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 47.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 77.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 80.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9 – 10.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
- ↑ Историја: списание на Сојузот на друштвата на историчарите на СР Македонија, Сојуз на друштвата на историчарите на СР Македонија, 1981, стр. 277.
- ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 14.