Атанас Жилков

български генерал

Атанас Павлов Жилков е български офицер, генерал-лейтенант.Съпредседател с румънския генерал Потопяну на българорумънската комисия за връщане на Южна Добруджа през 1940. Осъден от народния съд с доживотна присъда - лежи 8 г. и 6 месеца от нея. Почива през 1957 г. Остава за поколенията албум с фотоси от влизането на българската армия в Добруджа през 1940 г.

Атанас Жилков
български генерал
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1957 г. Пловдив.

БиографияРедактиране

Роден е на 14 октомври 1888 година в Пловдив. Пред 1909 година завършва Военното училище в София. От 1 юни 1930 е назначен за командир на трети конен полк. В периода април 1931 – юни 1934 е командир на първи конен полк. През 1936 година става командир на първа конна дивизия. Между октомври 1936 и октомври 1941 е инспектор на конницата. През 1941г е назанчен за началник на секцията на Щаба на войската,координираща дейността на българските офицери за свръзка при армиите на държавите-членки на Тристранния пакт. Като такъв в средата на ноември 1941 година Жилков пристига в Солун и заедно с основния си сътрудник майор Любомир Митков, назначен за военна връзка в кабинета на германския комендант на Солун-Егея генерал-лейтенант Курт фон Кренцки, и Жилков поема ръководството на цялата българска пропаганда.Взаимоотношенията на председателя на клуба Самарджиев със Жилков и Митков обаче не са добри и накрая през февруари 1942 година Самарджиев е отстранен от длъжността си и председателството е поето от родения в Солун Димитър Шанов.[1]. През 1943 година Жилков е определен за офицер за свръзки с германското командване "Белград-Югоизток" командувано от германския генерал-лейтенант Паул Бадер в Белгради остава на този пост до каря на август 1944г. За разлика от командването на Първи окупационен корпус на Българската армия в Сърбия, Жилков отпътува за България на 1 септември 1944г, докато първи корпус по командването на генерал-лейтенант Асен Николов остава в Сърбия и част от него е пленена заедно с командира му на 6 и7 септември 1944г. След като се завръща в България жилков е уволнен от военна служба на 14 септември 1944 година със заповед на новия министър на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев, поел военното министерство след извършения от Отечествения фронт и офицери от Българската войска с командваните от военни части Деветосептемврийски превратна 9 септември 1944г.В първите дни след преврата Атанас Жилков се предава на обявилите го за издирване нови птеченофронтовски власти. Пред тях той заявява че е български офицер, служил вярно на България, не е е сторил нищо от което да се страхува и няма намерение да бяга. Той е изправен пред Народния съд, като обвинителите искат смъртна присъда. Те обаче не успяват да докажат скалъпени обвинения за спекула и за заповед да се убиват 50 сърби за убит български войник и 100 – за мъртъв германец, която заповед е издадена от немското командване в окупирана Югославия от хитлеристкия командващ в Сърбия генерал-лейтенант Паул Бадер и както Жилков пред Народния съд, така и по късно свидетелствува за това пленения от германските войски бивш командир на Първи окупационен корпус генерал-лейтенант Асен Николов, който отказава да изпълни заповедта която предвижда още и екзекуция на заловени 4500 югославски партизани. За ген. Атанас Жилков се застъпват солунски евреи, които той е спасил от депортиране в нацистките концлагери и арменци, които му дължат живота си, след като са участвали в група на антифашистката съпротива в Гърция за подривна дейност и саботажи.[2]. Дори представителят на Съветския съюз генерал-полковник Сергей Бирюзов и сътрудниците му са на мнение, че ген. Жилков не бива да бъде осъден на смърт.[3]. Той получава доживотна присъда.През 1945 година е осъден на доживотен затвор от Народния съд[4].,но след 8 години е освободен предсрочно.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи, том 4, Македонски научен иниститут ,София ,2004г
  2. Разказ за българските военни през втората световна война,военно издателство, София 2007г
  3. Разказ за българските военни през втората световна война,военно издателство, София 2007г
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 57