Атанас Жилков

български генерал

Атанас Павлов Жилков е български офицер, генерал-лейтенант.Съпредседател с румънския генерал Потопяну на българорумънската комисия за връщане на Южна Добруджа през 1940. Осъден от народния съд с доживотна присъда - лежи 8 г. и 6 месеца от нея. Почива през 1957 г. Остава за поколенията албум с фотоси от влизането на българската армия в Добруджа през 1940 г.

Атанас Жилков
български генерал
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1957 г. Пловдив.

БиографияРедактиране

Роден е на 14 октомври 1888 година в Пловдив. Пред 1909 година завършва Военното училище в София. От 1 юни 1930 е назначен за командир на трети конен полк. В периода април 1931 – юни 1934 е командир на първи конен полк. През 1936 година става командир на първа конна дивизия. Между октомври 1936 и октомври 1941 е инспектор на конницата. През 1941г е назанчен за началник на секцията на Щаба на войската,координираща дейността на българските офицери за свръзка при армиите на държавите-членки на Тристранния пакт. Като такъв в средата на ноември 1941 година Жилков пристига в Солун и заедно с основния си сътрудник майор Любомир Митков, назначен за военна връзка в кабинета на германския комендант на Солун-Егея генерал-лейтенант Курт фон Кренцки, и Жилков поема ръководството на цялата българска пропаганда.Взаимоотношенията на председателя на клуба Самарджиев със Жилков и Митков обаче не са добри и накрая през февруари 1942 година Самарджиев е отстранен от длъжността си и председателството е поето от родения в Солун Димитър Шанов.[1]. През 1943 година Жилков е определен за офицер за свръзки с германското командване "Белград-Югоизток" командувано от германския генерал-лейтенант Паул Бадер в Белгради остава на този пост до каря на август 1944г. За разлика от командването на Първи окупационен корпус на Българската армия в Сърбия, Жилков отпътува за България на 1 септември 1944г, докато първи корпус по командването на генерал-лейтенант Асен Николов остава в Сърбия и част от него е пленена заедно с командира му на 6 и7 септември 1944г. След като се завръща в България жилков е уволнен от военна служба на 14 септември 1944 година със заповед на новия министър на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев, поел военното министерство след извършения от Отечествения фронт и офицери от Българската войска с командваните от военни части Деветосептемврийски превратна 9 септември 1944г.В първите дни след преврата Атанас Жилков се предава на обявилите го за издирване нови птеченофронтовски власти. Пред тях той заявява че е български офицер, служил вярно на България, не е е сторил нищо от което да се страхува и няма намерение да бяга. Той е изправен пред Народния съд, като обвинителите искат смъртна присъда. Те обаче не успяват да докажат скалъпени обвинения за спекула и за заповед да се убиват 50 сърби за убит български войник и 100 – за мъртъв германец, която заповед е издадена от немското командване в окупирана Югославия от хитлеристкия командващ в Сърбия генерал-лейтенант Паул Бадер и както Жилков пред Народния съд, така и по късно свидетелствува за това пленения от германските войски бивш командир на Първи окупационен корпус генерал-лейтенант Асен Николов, който отказава да изпълни заповедта която предвижда още и екзекуция на заловени 4500 югославски партизани. За ген. Атанас Жилков се застъпват солунски евреи, които той е спасил от депортиране в нацистките концлагери и арменци, които му дължат живота си, след като са участвали в група на антифашистката съпротива в Гърция за подривна дейност и саботажи.[2]. Дори представителят на Съветския съюз генерал-полковник Сергей Бирюзов и сътрудниците му са на мнение, че ген. Жилков не бива да бъде осъден на смърт.[3]. Той получава доживотна присъда.През 1945 година е осъден на доживотен затвор от Народния съд[4].,но след 8 години е освободен предсрочно.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи, том 4, Македонски научен иниститут ,София ,2004г
  2. ↑ Разказ за българските военни през втората световна война,военно издателство, София 2007г
  3. ↑ Разказ за българските военни през втората световна война,военно издателство, София 2007г
  4. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 57
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Жилков&oldid=10831862“.