Отваря главното меню

Атанас Иванов Сарайдаров е български военен деец, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Атанас Сарайдаров
Информация
Звание Полковник
Служба 1888 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия
Войсково поделение 5 арт. полк
6 арт. полк
8 арт. полк
Командвания 16 арт. полк

Роден
Починал
16 април 1925 г. (58 г.)

Съдържание

БиографияРедактиране

Атанас Сарайдаров е роден на 16 май 1866 г. в ресенското село Златари в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 10 випуск и на 7 ноември 1888 г. е произведен в чин подпоручик. Като офицер влиза в Тайните офицерски освободителни братства. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас (21 ноември 1902 – 7 май 1903) и участва във въстанието.[1]

Командва на Артилерийско отделение в 6-ти артилерийски полк в Сливен. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война командва 16 артилерийски полк.[2] След края на войната, на 5 юли 1919 г. е уволнен от служба.[3]

Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година.[4]

СемействоРедактиране

Полковник Сарайдаров е баща на военния деец от Втората световна война полковник Асен Сарайдаров. Дъщеря му Вера е омъжена за юриста и депутат в 22 Обикновено народно събрание Грую Павлов (1886 – 1951).[5]

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  2. Български военачалници – генерали и офицери, загинали при атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г.. // Български бойни знамена. Посетен на 3 декември 2015.
  3. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.
  4. Списък на убитите и ранените при атентата в катедралата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г.. // Един завет. Посетен на 3 декември 2015.
  5. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.

ИзточнициРедактиране