Отваря главното меню

Филипополска голяма базилика

Най-голямата раннохристиянска църква в страната, намираща се в Пловдив, България.

Голямата базилика на Филипопол e късноантична църква в Пловдив.

Филипополска голяма базилика
Bazilika golyama2.jpg
Местоположение
Plovdiv city center map.png
42.1441° с. ш. 24.7527° и. д.
Филипополска голяма базилика
Местоположение в България Пловдив център
Страна България
Област Пловдив
Град Пловдив
Археология
Вид Базилика
Период II в.
Епоха Античност
Филипополска голяма базилика в Общомедия

Функционира през V – VI в., която най-вероятно е била епископската катедрала на града[1]. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров[2]. Базиликата е трикорабна, с една апсида в източния край на средния кораб, като към момента са проучени южният и частично средният кораб.[1] Намира се в непосредствена близост до съвременната католическа църква „Свети Лудвиг“.

Съдържание

МестоположениеРедактиране

Голямата базилика се намира в централната част на Пловдив, непосредствено до бул.„Княгиня Мария Луиза” и католическата катедрала „Свети Лудвиг“.

ХарактеристикиРедактиране

Голямата базилика на Филипопол е построена в началото на V век върху по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции. Тя е разрушена в средата на VI век по неизяснени причини.[1] Базиликата има изключително големи размери. Общата ѝ дължина е 86,33 м, а за ширината ѝ се предполага, че възлиза на 38,50 м, тъй като северната част на обекта все още не е разкрита. Голямата базилика е трикорабна, с апсида в източния край на централния кораб. Корабите са разделени от 14 подпорни колони, които са изградени в следния ред: две мраморни и една зидана. В западната част на обекта е имало атрий с колонада от трите страни[1].

Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от сравнително големите размери на сградата, богатата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част. Сградата е проучена до ниво на оцелелите мозаични подове. Напълно разкрит е южният кораб, част от централния кораб с прилежащата му част от полукръглата апсида. Неразкритата част от базиликата се намира на дълбочина 3 – 3,50 м под пътната връзка, свързваща бул.„Княгиня Мария Луиза” и бул.„Цар Борис III-ти Обединител”.

Мозайките, с които е бил покрит пода на базиликата, са едни от най-интересните находки от проучването на обекта. Те заемат площ от близо 700 кв.м и имат интересни мотиви. Изпълнени са с различни цветове и форми, а на много места присъстват изображения на птици. Между мозайките в южния и средния кораб се забелязва разлика по отношение на композиция и мотиви, което дава основание да се предполага, че те най-вероятно са изработени от различни майстори.[3]

Орнитофаунистичен анализ на мозайкитеРедактиране

През 2018 г. проф. Златозар Боев публикува подробно проучване върху изображенията на птици от мозайките в базиликата [4] Според него екзотичните птици от мозайките не са представени в съвременната българска фауна. Сред тях са султанка, египетска гъска, голям александров папагал, шлемоглава токачка, абисинска неразделка, африкански зелен гълъб и шпорокрила гъска. Тези екзотични видове птици съставляват 1/3 от всички установени видове (вкл. и одомашнените форми като индийски паун и домашна кокошка) сред мозайките на този забележителен паметник на древното изкуство. Седем от общо 20 разпознати вида/форми на птици днес са с екзотично разпространение, главно в Северна и Субсахарска Африка. Тези птици имат характерна окраска на оперението си (и специфичен диагностичен хабитус) и безспорно доказват древните контакти на римляните далеч на юг отвъд широко приетите граници на Римската империя. Всички екзотични птици (с изключение на домашните пауни) днес са разпространени в Източна Африка в Етиопия, Еритрея и Южен Судан. Този регион остава отвъд най-югоизточните граници на Римската империя дори и по времето на най-голямото ѝ разрастване (през 117 г.) и се намира на около 1000 километра от някогашните най-южни предели на римските земи на изток. Понастоящем всички споменати видове освен токачката и султанката, имат отвъд-сахарско разпространение. Всички тези екзотични за България птици от африкански (етиопски) произход не могат да бъдат изобразени без пряко наблюдение на живи индивиди. Това означава, че живите индивиди от седемте екзотични вида птици са били доставени в древния Филипопол, където са били изобразени като основни декоративни елементи на подовата мозаечна украса на епископската базилика. Наличието на подобни изображения потвърждава древните трансахарски римско-"етиопски" контакти.

РеставрацияРедактиране

На 26 септември 2014 г. е представен проект за реставриране, експониране и социализиране на останките от голямата базилика на Филипопол. Той цели да превърне културно-историческия обект в музеен комплекс. Прогнозната стойност на проекта е 4,9 млн. лв., като цялата инвестиция се поема от Фондация Америка за България. Очаква се реализацията на начинанието да приключи през юни 2017 г., когато уникалните мозайки, разположени на близо 2 дка, ще могат да бъдат представени на посетителите. Предвижда се изграждане на сграда на две нива, които ще бъдат концентрирани около вътрешния двор на обекта. Фасадата ще прави препратки към мозайките, намиращи се вътре.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 54 – 57.
  2. www.svetimesta.com Голямата базилика – Пловдив
  3. www.antichen-stadion-plovdiv.bg Голямата базилика
  4. Boev, Z. 2018. Birds in everyday life and art in Bulgaria (Thracian and Roman periods). – Historia naturalis bulgarica, 27: 3-39.

Външни препраткиРедактиране