Бела църква (дем Хрупища)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.

Бела църква (изписване до 1945 година: Бѣла църква; на гръцки: Ασπροκκλησιά, Аспроклисия, в превод бяла църква) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Бела църква
Ασπροκκλησιά
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.4061° с. ш. 21.2564° и. д.
Бела църква
Западна Македония
40.4061° с. ш. 21.2564° и. д.
Бела църква
Костурско
40.4061° с. ш. 21.2564° и. д.
Бела църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 703 m
Население 358 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в най-източните склонове на планината Одре (Одрия) в областта Костенария (Кастанохория) на 6 километра южно от Хрупища (Аргос Орестико). Между Бела църква и съседното село Нестиме (Ностимо) има запазена вкаменена гора.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Свети Атанасий“, разположена на половин километър западно от селото на пътя за Нестиме, е от 1851 година, но в нея са запазени поствизантийски икони от по-стар храм.[1] В края на XIX век Бела църква е българско село в Населишка каза на Османската империя. Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница – на юг има само гръцки и влашки села. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бела църква има 210 жители българи християни.[2]

В началото на XX век християнските жители на Бела църква са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Христо Силянов през април 1904 година Бела църква минава под върховенството на Българската екзархия.[3] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на ВМОРО.[4]

Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Аспроклисия (Ασπροκκλησιά) в 1910 година има около 30 „българогласни семейства с гръцко съзнание“. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 18 ученици мъже.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Бела църква преди Балканската война има 40 български къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бѣла църква е обозначено като българско селище.[9]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бела църква (Бела Црква) има 25 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни, власи и гърци.[10] В селото не са заселвани гърци бежанци.[11]

Селото пострадва през Гражданската война в Гърция, когато част от жителите му го напускат.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 257[11] 257[11] 273[11] 410[11] 360[11] 395[11] 354[11] 380[11] 414[11][12] 419 358

ЛичностиРедактиране

Родени в Бела църква
  •   Атанас Гурлев (Αθανάσιος Γκούρλας), гръцки андартски деец от ІІІ ред[13]
  •   Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІ ред[13]
  •   Константин Михайлов (Κωνσταντίνος Μιχαηλίδης), свещеник, гръцки андартски деец, четник[13]

БележкиРедактиране

  1. „Δήμος Άργους Ορεστικού“, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен 23 декември 2010 
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  4. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията – 1903 1908 г.. // Илюстрация Илиндень XII (112). Издание на Илинденската Организация, февруари 1940. с. 10.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  6. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  9. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  11. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 8. (на македонска литературна норма)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Asprokklisia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)