Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.

Бела църква (изписване до 1945 година Бѣла църква; на гръцки: Ασπροκκλησιά, Аспроклисия, в превод бяла църква) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 703 жители (2001).

Бела църква
Ασπροκκλησιά
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 703 m
Население 419 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в най-източните склонове на планината Одре (Одрия) в областта Костенария (Кастанохория) на 6 километра южно от Хрупища (Аргос Орестико). Между Бела църква и съседното село Нестиме (Ностимо) има запазена вкаменена гора.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Свети Атанасий“, разположена на половин километър западно от селото на пътя за Нестиме, е от 1851 година, но в нея са запазени поствизантийски икони от по-стар храм.[1] В края на XIX век Бела църква е българско село в Населишка каза на Османската империя. Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница - на юг има само гръцки и влашки села. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бела църква има 210 жители българи християни.[2]

В началото на XX век християнските жители на Бела църква са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Христо Силянов през април 1904 година Бела църква минава под върховенството на Българската екзархия.[3] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на на ВМОРО.[4]

Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Аспроклисия (Ασπροκκλησιά) в 1910 година има около 30 „българогласни семейства с гръцко съзнание“. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 18 ученици мъже.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Бела църква преди Балканската война има 40 български къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Селото пострадва през Гражданската война в Гърция, когато част от жителите му го напускат.

Преброявания
  • 1913 – 257 души
  • 1920 – 257 души
  • 1928 – 273 души
  • 1940 – 410 души
  • 1951 – 360 души
  • 1961 – 395 души
  • 1971 – 354 души
  • 1981 – 380 души
  • 1991 – 414 души[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Бела църква
  •   Атанас Гурлев (Αθανάσιος Γκούρλας), гръцки андартски деец от ІІІ ред[10]
  •   Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІ ред[10]
  •   Константин Михайлов (Κωνσταντίνος Μιχαηλίδης), свещеник, гръцки андартски деец, четник[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Δήμος Άργους Ορεστικού
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  4. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). февруари 1940. с. 10.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
  6. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Asprokklisia.
  10. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)