Натриев хипохлорит
Натриевият хипохлорит с химична формула NaClO е натриева сол на хипохлористата киселина HClO. В домашния бит е познат под името белина, където се използва в различни домакински препарати за почистване, дезинфекция на санитарни помещения и басейни, отстраняване на плесен, избелване на дрехи и други.
Натриев хипохлорит | |
---|---|
![]() |
|
Имена | |
По IUPAC | натриев хипохлорит |
Други | белина |
Идентификатори | |
Номер на CAS | 7681-52-9 |
SMILES |
– |
StdInChI |
|
Свойства | |
Формула | NaClO |
Моларна маса | 74,44 g/mol |
Външен вид | бели кристали |
Плътност | 1,11 g/cm³ |
Вискозитет | – cP при – °C |
Точка на топене | 18 °C (пентахидрат) |
Точка на кипене | 101 °C (разлагане) |
Разтворимост във вода | 29,3 g/100 ml (0 °C) |
Структура | |
Диполен момент | – D |
Опасности | |
Основни опасности |
![]() ![]() |
Точка на самозапалване | – °C |
Сродни съединения | |
Сродни аниони |
натриев хлорид, натриев хлорид, натриев сулфат, натриев карбонат |
Сродни катиони | калциев хипохлорит (хлорна вар) |
Сродни | калиев хлорат калиев перхлорат |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен където е указано по друг начин. |
|
Натриев хипохлорит в Общомедия |
Корозивните свойства на съединението, широкото му разпространение и продуктите му на реакция го правят рисков фактор. Смесването на течна белина с други почистващи препарати, като например киселини или амоняк, може да доведе до образуването на отровни газове.[1]
ПолучаванеРедактиране
В лабораторни условия натриевият хипохлорит се получава при пропускане на хлор през разтвор на натриева основа при невисоки температури по уравнението:
При по-високи температури (над 40 – 50 °C) на разтвора натриевият хипохлорит се разпада с образуване на натриев хлорид и натриев хлорат.
В индустрията се получава при т. нар. хлоралкална електролиза, при електролиза на воден разтвор на натриев хлорид.
При това на катода се получава натриева основа, а на анода хлор, които реагират по горе описаното уравнение.
СвойстваРедактиране
Съединението е много силен окислител, и влиза лесно в реакции с други вещества. В кристална форма то е нестабилно и не може да се съхранява дълго време. Водните разтвори са по-устойчиви (особено в алкална среда, при pH > 7). Дезинфекциращото и избелващото действие на натриевия хипохлорит се дължи на отделянето на атомен кислород [O], който разрушава органични съединения.
Съединението се разлага бавно, като между продуктите на разпада са кислород, хлор, хлорен диоксид и др., поради това се усеща слаба миризма на хлор. С киселини реагира бурно, като се отделя хлор. По тази причина не трябва да се смесват препарати на хипохлоритна основа (белина) с почистващи препарати съдържащи киселини (кислол – солна киселина). При реакция с вещества на амонячна основа (амоняк, амониеви соли, амини) могат да се получат хлорамини, които са токсични.
ИзточнициРедактиране
- ↑ (2013): "Sodium Hypochlorite" Stanford Linear Accelerator Laboratory Safe Handling Guideline, chapter 53, product 202.