Натриев хипохлорит
Натриевият хипохлорит с химична формула NaClO е натриева сол на хипохлористата киселина HClO. В домашния бит е познат под името белина. Използва се в различни домакински препарати за почистване, дезинфекция на санитарни помещения и басейни, отстраняване на плесен, избелване на дрехи и други.
| Натриев хипохлорит | |
 | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | натриев хипохлорит |
| Други | белина |
| Свойства | |
| Формула | NaClO |
| Моларна маса | 74,44 g/mol |
| Външен вид | бели кристали |
| Плътност | 1,11 g/cm³ |
| Вискозитет | – cP при – °C |
| Точка на топене | 18 °C (пентахидрат) |
| Точка на кипене | 101 °C (разлагане) |
| Разтворимост във вода | 29,3 g/100 ml (0 °C) |
| Диполен момент | – D |
| Термохимия | |
| Стандартна енталпия на образуване | −350,4 kJ/mol |
| Опасности | |
| Основни опасности |   |
| NFPA 704 |  0
2
1
OX
|
| Точка на самозапалване | – °C |
| Сродни съединения | |
| Сродни аниони | натриев хлорид, натриев сулфат, натриев карбонат |
| Сродни катиони | калциев хипохлорит (хлорна вар) |
| Сродни | калиев хлорат калиев перхлорат |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 7681-52-9 |
| PubChem | 23665760 |
| ChemSpider | 22756 |
| Номер на ООН | 1791 |
| KEGG | D01711 |
| MeSH | D012973 |
| ChEBI | 32146 |
| ChEMBL | CHEMBL1334078 |
| RTECS | NH3486300 |
| ATC | D08AX07 |
| SMILES | – |
| InChI | InChI=1S/ClO.Na/c1-2;/q-1;+1 |
| InChI ключ | SUKJFIGYRHOWBL-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | DY38VHM5OD |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Натриев хипохлорит в Общомедия | |
Корозивните свойства на съединението, широкото му разпространение и продуктите му на реакция го правят рисков фактор. Смесването на течна белина с други почистващи препарати, например киселини или амоняк, може да доведе до образуването на отровни газове.[1]
Получаване
редактиранеВ лабораторни условия натриевият хипохлорит се получава при пропускане на хлор през разтвор на натриева основа при невисоки температури по уравнението:
При по-високи температури (над 40 – 50 °C) на разтвора натриевият хипохлорит се разпада с образуване на натриев хлорид и натриев хлорат.
В индустрията се получава при т.нар. хлоралкална електролиза, при електролиза на воден разтвор на натриев хлорид.
При това на катода се получава натриева основа, а на анода – хлор, които реагират по гореописаното уравнение.
Свойства
редактиранеСъединението е много силен окислител и влиза лесно в реакции с други вещества. В кристална форма то е нестабилно и не може да се съхранява дълго време. Водните разтвори са по-устойчиви (особено в алкална среда, при pH > 7). Дезинфекциращото и избелващото действие на натриевия хипохлорит се дължи на отделянето на атомен кислород [O], който разрушава органични съединения.
Съединението се разлага бавно, като между продуктите на разпада са кислород, хлор и хлорен диоксид, поради което се усеща слаба миризма на хлор. С киселини реагира бурно, като се отделя хлор. По тази причина не трябва да се смесват препарати на хипохлоритна основа (белина) с почистващи препарати съдържащи киселини (кислол – солна киселина). При реакция с вещества на амонячна основа (амоняк, амониеви соли, амини) могат да се получат хлорамини, които са токсични.
Източници
редактиране- ↑ (2013): "Sodium Hypochlorite Архив на оригинала от 2022-08-12 в Wayback Machine." Stanford Linear Accelerator Laboratory Safe Handling Guideline, chapter 53, product 202.