Натриев хипохлорит

Натриевият хипохлорит с химична формула NaClO е натриева сол на хипохлористата киселина HClO. В домашния бит е познат под името белина, където се използва в различни домакински препарати за почистване, дезинфекция на санитарни помещения и басейни, отстраняване на плесен, избелване на дрехи и други.

Натриев хипохлорит
Имена
По IUPAC	натриев хипохлорит
Други	белина
Идентификатори
Номер на CAS	7681-52-9
SMILES	–
StdInChI
Свойства
Формула	NaClO
Моларна маса	74,44 g/mol
Външен вид	бели кристали
Плътност	1,11 g/cm³
Вискозитет	– cP при – °C
Точка на топене	18 °C (пентахидрат)
Точка на кипене	101 °C (разлагане)
Разтворимост във вода	29,3 g/100 ml (0 °C)
Структура
Диполен момент	– D
Опасности
Основни опасности
Точка на самозапалване	– °C
Сродни съединения
Сродни аниони	натриев хлорид, натриев хлорид, натриев сулфат, натриев карбонат
Сродни катиони	калциев хипохлорит (хлорна вар)
Сродни	калиев хлорат калиев перхлорат
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен където е указано по друг начин.
Натриев хипохлорит в Общомедия

Корозивните свойства на съединението, широкото му разпространение и продуктите му на реакция го правят рисков фактор. Смесването на течна белина с други почистващи препарати, като например киселини или амоняк, може да доведе до образуването на отровни газове.

Получаване

В лабораторни условия натриевият хипохлорит се получава при пропускане на хлор през разтвор на натриева основа при невисоки температури по уравнението:

$\mathrm {2\ NaOH+Cl_{2}\longrightarrow NaCl+NaClO+H_{2}O}$

При по-високи температури (над 40 – 50 °C) на разтвора натриевият хипохлорит се разпада с образуване на натриев хлорид и натриев хлорат.

$\mathrm {3\ NaClO\longrightarrow 2\ NaCl+NaClO_{3}}$

В индустрията се получава при т. нар. хлоралкална електролиза, при електролиза на воден разтвор на натриев хлорид.

При това на катода се получава натриева основа, а на анода хлор, които реагират по горе описаното уравнение.

Свойства

Съединението е много силен окислител, и влиза лесно в реакции с други вещества. В кристална форма то е нестабилно и не може да се съхранява дълго време. Водните разтвори са по-устойчиви (особено в алкална среда, при pH > 7). Дезинфекциращото и избелващото действие на натриевия хипохлорит се дължи на отделянето на атомен кислород [O], който разрушава органични съединения.

Съединението се разлага бавно, като между продуктите на разпада са кислород, хлор, хлорен диоксид и др., поради това се усеща слаба миризма на хлор. С киселини реагира бурно, като се отделя хлор. По тази причина не трябва да се смесват препарати на хипохлоритна основа (белина) с почистващи препарати съдържащи киселини (кислол – солна киселина). При реакция с вещества на амонячна основа (амоняк, амониеви соли, амини) могат да се получат хлорамини, които са токсични.