Белица (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
Община Белица се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.
| Белица | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Площ | 227.38 km² |
| Население | 9 646 души |
| Адм. център | Белица |
| Брой селища | 12 |
| Сайт | www.belitsa.com |
| Управление | |
| Кмет | Радослав Ревански (ДПС; 2015) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Белица в Общомедия | |
География
редактиране Географско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в североизточната част на област Благоевград и с площта си от 227,38 km2, като е най-малката от всичките 14-те общини на областта, с 3,53% от площта на областта. Граничи с 6 други общини: на югоизток – община Банско, на юг и запад – община Разлог, на североизток – община Якоруда, на северозапад – община Рила (област Кюстендил), на север – община Самоков (Софийска област) и на изток – община Велинград и община Сърница (област Пазарджик).
Релеф, води
редактиранеРелефът на общината е предимно планински. Северната ѝ част заема заема части от Рила планина, а източната – най-северните части от западнородопския рид Дъбраш. В средата се намира малкото Белишко поле, в което е разположен административния център град Белица. В тези си граници надморската височина варира от 750 m в най-южната ѝ част по течението на река Места в землището на село Горно Краище до рилския Голям Мечи връх (2618 m).
В средата на общината, от север на юг преминава около 11 km от течението на река Места със своите притоци: Белишка река (д.), Бабешка река (л.) и горното течение на Златарица (л.).
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 9 927 | 100.00 |
| Българи | 4 450 | 44.83 |
| Турци | 2 215 | 22.31 |
| Цигани | 186 | 1.87 |
| Други | 198 | 1.99 |
| Не се самоопределят | 342 | 3.45 |
| Неотговорили | 2 536 | 25.55 |
Населени места
редактиранеОбщината има 12 населени места с общо население 9206 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Бабяк | 700 | 16,759 | Краище | 2445 | 10,523 | ||
| Белица | 3023 | 72,923 | Кузьово | 250 | 14,548 | ||
| Горно Краище | 1229 | 6,159 | (Хахньово, Бойка) | Лютово | 196 | 5,477 | |
| Гълъбово | 27 | 4,471 | (Гольово) | Орцево | 128 | 15,146 | |
| Дагоново | 750 | 15,802 | Палатик | 203 | 22,313 | ||
| Златарица | 65 | 34,021 | (Гарван) | Черешово | 190 | 9,335 | (Черешево) |
| ОБЩО | 9206 | 227,477 | няма населени места без землища |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 9927 | 100.00 |
| Православие | 1533 | 15.44 |
| Католицизъм | 13 | 0.13 |
| Протестантство | 19 | 0.19 |
| Ислям | 5199 | 52.37 |
| Друго | 3 | 0.03 |
| Нямат | 40 | 0.40 |
| Не се самоопределят | 156 | 1.57 |
| Непоказано | 2964 | 29.86 |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 24/Обн. 9 май 1954 г. – признава н.м. Дагонова (от с. Бабяк) за м. Дагоново;
- Указ № 317/Обн. 13 декември 1955 г. – признава м. Дагоново за с. Дагоново;
- обединява н.м. Мечкарска (от с. Бабяк), н.м. Каханьова и н.м. Краище в с. Краище;
- обединява н.м. Кузьова, н.м. Ниньова и н.м. Палево дере в с. Кузьово;
- признава н.м. Лютова (от с. Бабяк) за с. Лютово;
- обединява н.м. Орцева, н.м. Вакльова и н.м. Гулевци в с. Орцево;
- признава н.м. Гольова (от с. Бабяк) за с. Гольово;
- обединява н.м. Гарван (от с. Бабяк), н.м. Златарица и н.м. Тупева в ново населено място – с. Гарван;
- признава н.м. Кьорова (от с. Бабяк) за с. Кьорово;
- Указ № 183/Обн. 14 май 1957 г. – признава н.м. Черешова (от с. Бабяк) за с. Черешево;
- Указ № 546/15 септември 1964 г. – признава с. Белица за с.гр.т. Белица;
- Указ № 960/Обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Черешево на с. Черешово;
- Указ № 829/29 август 1969 г. – признава с.гр.т. Белица за гр. Белица;
- Указ № 1885/Обн. 6 септември 1974 г. – признава н.м. Хахньово (от с. Краище) за с. Хахньово;
- Указ № 86/Обн. 26 януари 1982 г. – преименува с. Гольово на с. Гълъбово;
- Указ № 2932/Обн. 30 септември 1983 г. – признава н.м. Палатник (от с. Кузьово) за с. Палатник;
- Указ № 11/обн. ДВ бр. 8/29 януари 1993 г. – преименува с. Бойка на с. Горно Краище;
- Реш. МС 487/29 юни 2001 г., обн. ДВ бр.61/10 юли 2001 г. – заличава с. Върхари и присъединява землището му към с. Черешово
- Указ № 161/Обн. 7 юни 2002 г. – преименува с. Палатник на с. Палатик.
Транспорт
редактиранеПо долината на река Места преминава участък от 8 km от трасето на теснолинейната жп линия Септември – Добринище (от km 94,2 до km 102,2).
През общината преминават и части от 2 Републикански пътя с обща дължина от 11,1 km: Републикански път II-84 – 7,5 km и Републикански път III-8406 – 3,6 km
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2018. (на английски)
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.