Берил
Берилът е силикатен минерал на берилия и алуминия с хексагонална кристална решетка. Някои от разновидностите на берила (например смарагда и аквамарина) са скъпоценни камъни.
| Берил | |
|---|---|
 Берил (разновидност аквамарин) | |
| Общи | |
| Категория | силикатен минерал |
| Формула (повтаряща се единица) | Be3Al2Si6O18 |
| Класификация на Щрунц | 09.CJ.05 |
| Характеристики | |
| Кристална система | хексагонална |
| Лом | мидест или неправилен |
| Твърдост по Моос | 7,5 – 8 |
| Берил в Общомедия | |
Химичният му състав е: 14,1% ВеО, 19% Al2О3, 66,9% SiO2. Често има примеси на натрий, калий, литий, цезий, рубидий, желязо, ванадий, понякога и хром.[1]
ЕтимологияРедактиране
Наименованието берил произлиза от латинското beryllus, berillus.[2]
РазновидностиРедактиране
Берилът се среща в много разновидности с различни цветове в зависимост от примесите съдържащи се в него. Много от тях са скъпоценни камъни.
| Нешлифован | Шлифован | Разновидност | Цвят | Примеси обуславящи цвета |
|---|---|---|---|---|
|
|
аквамарин | син, синьозелен | желязо |
.jpg)
|
|
морганит | розов | манган |
|
|
хелиодор | златисто-жълт | желязо |
_15.jpg)
|
|
смарагд (=изумруд) |
прозрачен, зелен | хром, понякога ванадий |
|
|
червен берил (=биксбит) |
червен, розов | манган |
|
|
гошенит | безцветен |
ИзточнициРедактиране
- ↑ Берил в каталог на минералите
- ↑ Kluge, Friedrich (2002): „Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache“
