Берилий
Берилият (на латински: Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be. Берилият е от група 2 на периодичната система и принадлежи към алкалоземните метали. Използва се за повишаване твърдостта на сплави, напр. берилиев бронз. Добива се от минералите берил, хелвин и хризоберил. Берилият и сплавите му се използват в самолетостроенето, ракетостроенето, електротехниката. Процесът на насищане на повърхността на стоманени детайли с цел повишаване на корозионната им устойчивост се нарича берилизация. Влиза в състава на изумруда.
Атомната му маса е 9,01218 u.
Устойчив на корозия, сребристобял метал, срещан главно в берил и се използва при рентгеновите стъкла и при производството на сплави. Открит е от немския химик Фридрих Вьолер (Fredrich Wohler) през 1798 г. Произход на името: от името на минерала берил. Силно токсично вещество. Измества магнезия от всичките му съединения. Свързва се много здраво с нуклеиновите киселини. Берилият на прах е канцерогенен и може да причини белодробно заболяване.
Берилиевият оксид (BeO) е амфотерен оксид. Съответства му амфотерният дихидроксид Be(OH)2. Берилият не взаимодейства с водород и вода поради недостатъчна химическа активност.
СвойстваРедактиране
ФизичниРедактиране
ХимичниРедактиране
ИзотопиРедактиране
Наличие в природатаРедактиране
История на изследваниятаРедактиране
ПроизводствоРедактиране
ПриложениеРедактиране
Биологични ефектиРедактиране
Летливите (и разтворими) съединения на берилия, включително и прахът, съдържащ берилий или берилиеви съединения, са високотоксични. За въздуха пределно допустимата концентрация (ПДК), преизчислена за берилий, възлиза на 0,001 mg/m³. Берилият има ярко изразено алергично и карциногенно действие.[3]. Ако се вдишва, може да се развие сериозно професионално заболяване – берилиоза.
Техника на безопасностРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Beryllium: Beryllium(I) Hydride compound data. // bernath.uwaterloo.ca. (на английски)
- ↑ Haynes, William M.. CRC Handbook of Chemistry and Physics (92nd ed.). Т. 48. Boca Raton, FL, 2001. p. 14. (на английски)
- ↑ Орлова А. А., Толгская М. С., Чумаков А. А., Крылова А. Н., Максимюк Е. А. Берилий (Бериллий). // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 3. Беклемишев – Валидол (Беклемишев – Валидол). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1976. с. 69 – 71. – 584 с. Посетен на 1 юни 2018. (на руски) ((ru))