Беседа:Брегалнишка битка

Текст за боевете на 17 юни

Пренасям тук текст с единствен източник: mk.wikipedia.org. Твърде подробен е за един-единствен ден от битката. Да се постигне съразмерност с разказа за останалите дни ми се струва нереалистично. Писан е преди повече от година (през февруари 2009) без продължение. Ще пиша за цялата битка от край до край.--Добри 19:45, 27 април 2010 (UTC)

Настъплението на българската войска, без да бъде обявена официално война, цели основно прогонването на сръбските войски окупирали безспорната зона в Македония. Второстепенно се цели и прекъсването на връзката между сърби и гърци по железопътната линия Солун-Скопие минаваща през Гевгели.

Нападащата българска армия включва Четвърта българска армия (7^-а рилска, 8^-а тунджанска и 2^-а тракийска) и части от Македоно-одринското опълчение, като общата им численост е приблизително 130 000 войници, 230 оръдия (100 петотни дружини, 6 кавалерийски полка, 63 артилерийски батареи). От сръбска страна им противостоят Първа и Трета сръбски армии с 194 000, 235 оръдия (104 петотни дружини, 34 кавалерийски роти, 62 артилерийски батареи), и Черногорската дивизия с 13 000 войници, 6 оръдия и 24 картечници. В продължението на битката сръбската войска се подсилва.

В нощта на 17 юни в 2:00 часа 8^-а тунджанска дивизия настъпва през Брегалница към центърът на дясното крило на Дринската дивизия, а след час настъпва и 7^-а рилска дивизия през Злетовската река към лявото й крило. Под натиска на българските дивизии сръбските части се оттеглят, дясното крило на сръбската дивизия минава в контранападение, но бива разбита и допълнително се изтеглят на 2-5 километра зад главните части. Настъплението на българите е спряно при Лозянския рид и Ежово поле, а при Средния рид българите пленяват 6 сръбски оръдия от две батареи. С контраатака на сръбските резерви Средният рид е върнат, заедно с оръдията, а българските сили са отблъснати на левия бряг на Брегалница. Настъплението на 7^-а рилска дивизия при Шаренковец и Руен са отбити от сръбския пети пехотен полк. Моравската дивизия се включва на помощ на Дринската и напада към Богословец, към Върсаково и през Мустафино към Судик, за да върне загубените позиции.

Полковете на Моравската дивизия пристигат около 10:00 часа сутринта и влизат в битката. Следват големи сражения с последователни нападения, контранападения и постоянен артилерийски обстрел. До вечерта битката се разгаря по целия фронт, а на крайното дясно крило българската войска с две бригади освобождава Удово и Гевгели.

Битката продължава с променлив успех, като и двете армии получават подкрепления и дават значителни жертви. Командващият операцията Михаил Савов е заменен от Радко Димитриев, но впоследствие българската армия се изтегля след гръцкото настъпление, и опасността от обкръжението на българските сили.