Беседа:Българи в Гърция

Брой редактиране

На другите езици страниците се казват славяно-езичното население на Егейска Македония, а не Българите емигранти в Гърция, няма да е лошо да се намери някакво число за броя им. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 78.83.249.8 (беседа • приноси) .

Други данни редактиране

Българското население е коренно в Беломорска Македония и Тракия. То е част от единната българска народност от момента на формирането й в ранното средновековие и е доказало това не само с войните на Цар Самуил срещy Василий II Българоубиец, но най-вече с национално-освободителните борби през Възраждането и в ХХ вek. Не само Васил Кънчов, проф. Любомир Милетич, но и много други категорично свидетелстват това. Дипломатът Михаил Хитрово в свой служебен доклад ясно посочва:

“Да се търсят в Македония или в крайна сметка в Източната и Североизточната нейна част значителни гръцки поселения не е нищо друго освен утопия на атинските и константинополски корифеи на елинизма. Всички тези местности са населени с компактни маси от българи”, За селата около Солун: “Жителите на тези села говорят помежду си на български, съзнават своята народност, но те се чуждеят от гръцката цивилизация и съзнават необходимостта да обучават децата си на гръцки език като общ търговски език в Солун.” АВПР, гл. А. V. А2, 1879, д. 909, л. 224-227.

Може ли някой да твърди, че Димитър Благоев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков от Костурско, Апостол Петков от Енидже Вардарско, Атанас Далчев от Солун, съвременничката ни Любка Рондова пак от Костурско и десетките хиляди доброволци от този край в Македоно-одринското опълчение, ВМОРО, ВМРО и Охрана и техните семейства не са българи. В 20-те години Атина го признава и дори е подготвен буквар първоначално на кирилица, после на латиница и независимо, че се гърците се отмятат, те и след втората световна война в съдебните процеси срещу местните хора официално масово ги обвинянат, че отхвърлят гръцкото и подкрепят българската идинтичност. Факт е че местните българи и днес редовно поругават и чупят с чукове паметника на обесения от Апостол войвода кървав андарт Аграс, както и на помощника му Мингас издигнати във Воденско от Атинската власт [2], а страхувайки се от реакцията на местните хора гръцката управа се принуждава да "прибере временно" на склад бюста на друг андарт от оживената пешеходна зона на Воден.

Счупеният омразен на местните българи бюст на Аграс между Воденските села Владово и Техово, на 10 Юли 2008 [1] цялата статуя е натрошена и изхвърлена от "неизвестни лица"

По време на посещението си в Солун на 25 юни 1998г. президента Петър Стоянов за пръв път от десетилетия постави въпроса за българското малцинство в Гърция.

През юни 2000 г. след решение на Европейският съд по правата на човека в Гърция бе принудена да даде някъкъв вид регистрация на партията "Български човешки права в Македония" (БЧПМ) основана във Воден от 300 българи начело с местния егейски българин инж. Никола Стоянов. Заради това, че се отказва от административно наложеното му гръцко име Николас Стоидис той е уволнен от работа. На 24 октомври 2009г. инж. Никола Стоянов е арестуван от гръцката полиция за притежаване на нерегистрирано оръжие. При ареста полицията конфискува дисковете и други носители на които е информацията за партията и нейният интернет сайт показващ масив над над 10 000 документа за егейските българи. Няколко месеца след това сайтът на партията (www.bulgarmak.org) разрушен.

Подобен е случаят с българската "Мъгленска Православна Архиепископия" (МПА) основана от 200 местни българи християни в Лерин. Неин предстоятел е архиепископ Антим Мъгленски. Тя има по един свещеник в своите Костурска, Воденска, Леринска, Солунска, Охридска енории и тази в Кавала. Желаещи богослужение на свой роден език те излизат от официалната гръцка църква в отделно изповедание. Гръцката власт категорично отказва да го регистрира и то няма храм. Службите се извършват на български, правят се кръщенета, но всичко е като при първите християни - скришно в честните домове на енориашите и свещениците. Искат да направят българско православно училище в Лерин където децата да се научат да пишат и четат на родният си език, който в Гърция фактически е забранен, но предвид споделения страх на тукашните от това, че властта ще тормози децата, решават училището да е виртуално - по интернет. Скоро уебсайта на църквата (www.mpa-gr.org) е разрушен.

Разделяне редактиране

Последен коментар: преди 11 години1 коментар1 човек участва в дискусията

Все пак се чудя дали да не разделим статията на две: Българи в Гърция да си остане за емигрантите, а Българоговорящи в Гърция - за славянското малцинство? --Подпоручикъ (беседа) 10:33, 24 ноември 2012 (UTC)Отговор

Добавяне на тема