Беседа:Луковмарш/Архив 3

Последен коментар: преди 7 години от Вени Марковски в тема Преместен текст "История"
Архив Това е архив на стари беседи.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!
Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Преместен текст "История"

Местя този текст в беседата, защото:

  • Е очевидно, че е преписан от сайт на симпатизанти на Луковмарш (Проявата ни стартира от кръстовището на бул. „Витоша” и бул. „Патриарх Евтимий”...)
  • Няма посочени източници.
  • За да се види какви неща са слагали в основната статия... Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 18:03, 21 януари 2017 (UTC)

История

На 13.02.2003 с панихида в храм “Св. София” е отбелязана 60-та годишнина от убийството на ген. Христо Луков, с което се слага началото на ежегодно честване. След него се провежда траурен марш с факли, барабани и гайди по софийските улици до дома на генерала, в който е убит от комунистическите терористи Иван Бураджиев и Виолета Якова.[1] Там биват положени венци, стари легионери говорят за живота на генерала и неговото убийство. След което бивя изпят Националният химн. В честването участват представители на БНС, БДФ, Съюза на ВНВУ, и други граждани.

През 2005 г. шествието започва от катедралата „Св. София“. Траурната колона се предвожда от внучката на генерала с неговия портрет, следвана от двама души, носещи венец. Колоната e предшествана от полицейски автомобил, осигуряващ безпрепятственото ѝ придвижване. Пред къщата на ген. Луков се провежда тържествената вечерна проверка и са прочетени имената на загиналите за свободата и обединението на България. Открита е паметна плоча и са поднесени венци. Изпълнен е траурният марш „Покойници“. Всички присъстващи изпяват националния химн. Според организаторите участват над 300 души.

През 2006 г. шествието е на 11 февруари и започва от ул. „Овче поле“ 153 (седалището на БНС). В 18:30 ч. шествието достига паметника на Незнайния воин, където се провежда първата част от тържествената възпоменателна церемония и вечерна проверка, където се присъединяват членове на ВМРО, Съюза на ВВНВУ, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство, дошли да засвидетелстват почитта си към генерал Луков. Реч държи председателят на Съюза на ВВНВУ Рухчев, бивш царски офицер, служил под командването на ген. Луков, той разказа факти от неговия живот; към 19:00 часа колоната с факли и знамена преминава по маршрута, според организаторите съпроводена от одобрителни възгласи на минувачи и водачи. Пред къщата на ген. Луков е отдадена почит. Там слово произнася Роберт Мариус, след което говори Боян Расате. Участие вземат над 400 души и чужди гости представители на организациите Нова дрепта (Румъния), Фаланга еспаньол (Испания) и НПД (Германия).

През 2007 г. Луковмарш се провежда на 13 февруари с факелно шествие в центъра на София. Под звуците на барабани колоната преминва от площад „Света Неделя“ до Паметника на незнайния войн, където говорият водача на БНС – Боян Расате и Пламен Христов – организационен секретар на БНС. От името на официалните гости от Германия, Австрия и Италия приветствено слово държи водачът на Фаланга Еспаньол (Испания). Церемонията продължава с тържествена заря, следвана от поклонение до къщата на ген. Луков, където са поднесени цветя и венци с което събитието завършва. Участват над 500 души.

През 2008 г. шествието е на 9 февруари. Събитието започва в 18:00 часа от площада пред катедралата „Св. Неделя”, в 18:15 ч. шествието водено от участващия по разпореждане на Министерство на отбраната военен оркестър на IX-та бронетанкова бригада, потегля по ул. „Алабин”, пл. „Славейков”, ул. „Г. С. Раковски”, на Паметника на незнайния войн е официалната церемония по отбелязването на 120 г. от рождението и 65 г. от смъртта на ген. Христо Луков. След речите на Боян Расате, Никола Рухчев (ВНВУ), Мануел Андрино (председател на FE/La Falange) и Йон Геблеску (председател на Noua Dreapta–Букурещ), завеждащия СО-София, Николай Ковачев ръководи проведената вечерна проверка. В края на церемонията Боян Расате и Звездомир Андронов – водач на БНС-София, приемат тържествен марш на I-во отделение на Националната гвардия. Шествието се отправя към дома на генерала, водено от правнучката на ген. Христо Луков – Линда, където е поднесен венец и цветя. Участват няколкостотин души.

В навечерието на траурното честване през нощта на 6 срещу 7 февруари 2009 г., паметната плоча и къщата на генерала са вандалски осквернени, като са нацапани и залети с боя. Незабавно плочата е изчистена, къщата наново е боядисана от почитащите генерала и всичко е приведено в ред. Проявата започва същия ден на 07.02.2009 в 16 часа от кръстовището на бул. „Витоша” и бул. „Патриарх Евтимий”. Участват над 500 националисти от страната и чужбина, граждани от цяла България и съвременници на генерала, които образуват колона с многобройни български знамена, според организаторите мнозина минувачи ръкопляскат на дисциплинираните редици. Към 16:30 ч. шествието спира пред паметника на Незнайния войн. Там речи държат представители на пратеничествата от чужбина, дошли да засвидетелстват възхищението си от личността на генерал Луков. Първи са румънските националисти от „Нова дрепта”, следвани от председателя на организацията на палестинците в България и представителя на Националната съпротива от Дортмунд, Германия. След това Иван Рухчев разказва на събралите се редица исторически факти. Церемонията е закрита с реч на лидера на БНС/ГВАРДИЯ – Боян Расате, и почетен марш на Националната гвардия, след това са запалени факлите и траурното шествие продължава до къщата на генерал Луков, където заключителна реч държи Борис Накев, след което са положени венци, всички заедно изпяват химна на България и небето над София е озарено от фойерверки, с което приключва възпоменателно шествие. Следва концерт, в който участват две чуждестванни и една българска групи.

През 2010 г. за първи път към името на мероприятието е и лозунга „Ден на Националната съпротива”. От предния ден и през нощта за да не допуснат нова вандалщината срещу нея националистите охраняват паметната плоча на ген. Луков. Проявата ни стартира от кръстовището на бул. „Витоша” и бул. „Патриарх Евтимий”, като този път в нея участват над 600 националисти от страната и чужбина. Пред паметника на Незнайния войн по традиция става първата церемония, на която говориха представители на чуждестранните делегации от Румъния, Италия, Испания и Палестина, които изразияват своето преклонение пред образа на ген. Луков и солидарност с Българските националисти. Реч за живота и делото на генерала произнася и Симеон Костадинов от БНС-София. Благодарствени думи отправи и доскорошния лидер на БНС Боян Расате. След това шествието продължава до родната къща на ген. Луков, която е и неговото лобно място, на нейния праг българският армейски офицер е пред очите на детето му е застрелян в гръб от комунистическата терористка с еврейски произход Виолета Якова. Там говори Ивайло Колев от „Кръв и чест”, а след него думата взеха Борис Накев от Сливен и Александър Борисов от Варна. Проявата по традиция е закрита с изпълнението на Националния химн и поднасянето на венец пред паметната плоча на къщата.

На 12 февруари 2011 г. над 600 определящи се като родолюбци граждани от цяла България, заедно с десетки гости от Европа, отбеляват за девети пореден път в София годишнината от терористичното убийство на генерал Христо Луков. Първо е отслужена панахида в параклиса на Мемориалния комплекс на жертвите на комунизма пред НДК, който заедно с плочите с имената на падналите през нощта е осквернен с надраскани обидни лозунги и петолъчки. Факленото шествие започва от пилоните пред НДК по бул. Витоша до паметника на Незнайния войн и завършва пред къщата, където е живял и където бива убит генерала. На него освен българските са развяти и немски знамена от времето на Първата световна война.

През 2012 г. Луковмарш е проведен на 18 февруари, в деня на 139-тата годишнина от обесването на Васил Левски. В шествието участват над 1000 души. Маршът започва от НДК. Най-отпред вървят две момичета, с портретите на Васил Левски и генерал Луков. Следва ги блок от униформени представители на Спортната организация на БНС с венци и двама души с транспаранти, с портретите на Васил Левски и на генерала. Зад тях са знаменосци с български и черни знамена, колона с факли, и останалите участници. Маршът преминава по бул. „Васил Левски“, ул. „Оборище“, ул. „Кракра“ и по бул. „Дондуков“ стига до родната къща на генерала.

Участниците скандират „За България – свобода или смърт!“, „Всички комунисти — на съд, на съд, на съд! България поема по национален път!“, „Генерал Христо Луков“, „И преди, и сега Македония е българска!“, „Българийо, събуди се“, „Свободен, социален, национален“. Няколко пъти е изпят националният химн.

Пред къщата на Христо Луков шествието преминава в митинг, на който Симеон Костадинов заявява, че борбата на генерал Луков за национално могъща и социално справедлива България още не е приключила. След него думата взема Пламен Димитров, който остро разкритикува всички протести срещу провеждането на марша и заявява, че е в интерес на всички чужди посланици оказвали натиск шествието да бъде забранено, да се въздържат от подобни призиви за в бъдеще, защото национално–патриотичната младеж на България може да марширува, както в българската столица, така и в техните собствени, но вече по друг повод. Трети се изказва съпредседателят и водач на софийската организация на Българския национален съюз Звездомир Андронов. Той категорично отхвърля всички нападки по адрес на Луковмарш и организаторите му и заявява, че никой и нищо не може да попречи да честваме живота и делото на генерал Луков. Последен говори Петър Нешев, зам. водач на възстановеният Съюз на българските национални легиони и зам. председател на Съюза на репресираните след 09.09.1944 г, с чиято реч мероприятието завършва.[2]

През 2013 г. събитието е предшествано от чествания организирани в провинцията. На 17.02.2013 над 2000 националисти, според организатовите, участват в почитта към паметта на генерал Христо Луков. Присъстват и две чуждестранни пратеничества – от Хърватска и от Германия. Сутринта е направен опит за котнрапроява, но се събира група само от около 15 противници и всичко се ограничава само с медийни изялвения. Шествието започва по разрешения от властите ред от символичния знак на антибългарския тероризъм - катедралата „Св. Неделя“, където в 1925 г. при неуспешния атент организиран от Димитър Златарев, Марко Фридман, Николай Петрини и др. срещу Цар Борис III, поставеният от комунистически терористи взрив убива 213 и ранява над 500 видни българи. Пред Паметника на незнайния воин участниците се строявт, изслушвайки речите на Звездомир Андронов от БНС, Пламен Димитров и Франо Чирко от хърватската HČSP. След това шествието продължава до къщата на генерал Луков, станала и негово лобно място. Тук говорят Симеон Костадинов – автор на книгата за генерала, Ивайло Колев - от името на пловдивските националисти, и представителят на германското пратеничество. Последен има думата Петър Нешев – представител на възстановения СБНЛ. Поднесен е венец на паметната плоча на ген. Луков и събралите се запазват минута мълчание, в знак на почит към паметта на генерала. Преди мероприятието да бъде закрито, участниците правят своите дарения за издигането на паметник на летеца-изтребител кап. Димитър Списаревски.

В 2014 г. събитието отново е предшествано от чествания организирани в провинцията и лектория в София. За пръв път общината не съгласува маршрута под натиска на БСП, ДПС, БХК, лявата еврейска структура Шалом и обичайните организации на „Лесбийките, гейовете, бисексуалните и травеститие (ЛГБТ)“, дъщерята на терориста Иван Буруджиев убил ген. Луков - доц. Татяна Буруджиева (бивш депутат от листата на БСП) и пр. Въпреки това, на 15 февруари отново над 2000 българи, предимно младежи, се събират на паметника на Незнайния воин до катедралния храм-паметник Св. Александър Невски, и след уточняване на маршрута между пратените там многобройни полицейски части и водачите на БНС Звездомир Андронов и Пламен Димитров, многоюдното шествие начело с българските знамена и видния правозащитник отец Димитър Амбарев преминава по ул. „Оборище“, ул. „Кракра“ и бул. „Дондуков“ до къщата на ген. Луков. Процесията е съпроводена с песни и маршове като „Шуми Марица“ и скандирания („Долу ДПС!“, „За България!“, „Свобода или смърт!“, „Българийо, събуди се!“). Достигайки дома на генерала, биват положени венци на паметната плоча и организаторите на събитието държат речи. Николай Йовев и специален гост от младите патриоти в Германия са част от ораторите,[3] след което, запалили свещи, всички падат на колене и в мълчание почтитат паметта на генерала.

В 2015 г. събитието отново е предшествано от чествания и лектория в София. Общината отново не съгласува маршрута под натиска на руското посолство, БСП, АБВ, ДПС, БХК, еврейското обединение Шалом и други. Въпреки това, на 14 февруари отново над 2000 българи се събират ред НДК, и след уточняване на маршрута между пратените там многобройни полицейските сили и водачите от БНС Звездомир Андронов и Пламен Димитров, многоюдното шествие начело с българските знамена и гостите от Швеция, Унгария, Германия, Франция, скандирайки името на генерала, преминава по бул. „Васил Левски“ до паметника на Апостола, където са запалени факлите и пеейки „Шуми Марица“ по бул. „Дондуков“ до къщата на ген. Луков, където са положени венци на паметната плоча, държат се речи от организаторите и Хенрик - Пилстрьом един от водачите на шведския Нортдфронт. С падане ничком е почетена паметта на генерала.

Източници

Връщане към „Луковмарш/Архив 3“.