Бистрица (област Кюстендил)

село в община Дупница, обл. Кюстендил
Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.

Бистрица
България
42.2393° с. ш. 23.1575° и. д.
Бистрица
Област Кюстендил
42.2393° с. ш. 23.1575° и. д.
Бистрица
Общи данни
Население1414 души[1] (15 март 2024 г.)
24 души/km²
Землище58,818 km²
Надм. височина689 m
Пощ. код2644
Тел. код0701
МПС кодКН
ЕКАТТЕ04220
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Дупница
Първан Дангов
(БСП – Обединена левица; 6 ноември 2023)
Кметство
   кмет
Христо Христов (БСП за България)
Бистрица в Общомедия

География

редактиране

Село Бистрица се намира в планински район. Разположено в полите на Рила планина и на 2 км от град Дупница. През селото минава река Бистрица.

Много бистричани намират смъртта си по бойните полета във войните, които е водила България – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна.[2]

Във Втората световна война (в първата половина на Отечествената война) загиват: Никола Николов Мухчинов – доброволец, убит на 29 октомври 1944 г.; Никола Васев Карамански – доброволец, убит на 30 октомври 1944 г.; Петър Станкев Кръстев – доброволец, убит на 10 ноември 1944 г. В центъра на селото през 1972 г. е построен паметник на убитите в Отечествената война.

Население

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 1580 100,00
Българи 1537 97,27
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 39 2,46

Забележителности

редактиране
  • Паметник на борците за национално освобождение.
  • В планината над селото се намира красив водопад.
  • От селото тръгва известен планински маршрут – през хижа „Иван Вазов“ за Рилския манастир.

Инфраструктура

редактиране

В землището на селото се намира язовир „Карагьол“, част от Каскада „Рила“.

Редовни събития

редактиране
  • Празникът на селото е на Възнесение Господне (Спасовден) и традиционно се провежда събор.
  • На 17 юли е празникът на Света Марина и в местността около параклиса на нейно име; също има събор.
  • На Тодоровден се провеждат надбягвания с коне.
  • На Йордановден има традиция да се лови кръстът в реката.

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)