Бистрица (област Кюстендил)

селище в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.

Бистрица
Rila National Park 004.jpg
Общи данни
Население 1575 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 58,818 km²
Надм. височина 689 m
Пощ. код 2644
Тел. код 0701
МПС код КН
ЕКАТТЕ 04220
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бистрица
Васил Бански
(БСП)
Бистрица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Бистрица се намира в планински район. Разположено в полите на Рила планина и на 2 км от град Дупница. През селото минава река Бистрица.

ИсторияРедактиране

Много бистричани намират смъртта си по бойните полета във войните, които е водила България – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна.[1]

Във Втората световна война (в първата половина на Отечествената война) загиват: Никола Николов Мухчинов – доброволец, убит на 29 октомври 1944 г.; Никола Васев Карамански – доброволец, убит на 30 октомври 1944 г.; Петър Станкев Кръстев – доброволец, убит на 10 ноември 1944 г. В центъра на селото през 1972 г. е построен паметник на убитите в Отечествената война.

ЗабележителностиРедактиране

  • Паметник на борците за национално освобождение.
  • В планината над селото се намира красив водопад.
  • От селото тръгва известен планински маршрут – през хижа „Иван Вазов“ за Рилския манастир.

Редовни събитияРедактиране

  • Празникът на селото е на Възнесение Господне (Спасовден) и традиционно се провежда събор.
  • На 17 юли е празникътна света Марина и в местността около параклиса на нейно име; също има събор.
  • На Тодоровден се провеждат надбягвания с коне.
  • На Йордановден има традиция да се лови кръстът в реката.

ЛичностиРедактиране

  • Иво Карамански – спортист[2]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830
  2. Иво Карамански. // Посетен на 1 юли 2013.