Благой Десковски

български общественик и просветен деец

Благой Десковски, поякога срещан и като Дисковски, е български общественик и просветен деец от късното Българско възраждане в Македония, един от най-авторитетните български учители в солунските български училища.[1]

Благой Десковски
български общественик и просветен деец

Роден
неизв.
Починал
неизв.
Подпис Blagoi Deskovski Signature (vectorized).svg
Благой Десковски в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Учители и ученици в Солунската девическа гимназия в учебната 1901/1902 година. В средата директорът Благой Десковски
 
Свидетелство на Никола Попстефанов от Българското начално училище в Солун, 9 юни 1902 г., подписано от управителя Благой Десковски и учителката Елена Мацанова

Роден е в кичевското село Цер, тогава в Османската империя.[2] В 1891 - 1892 година е управител на Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[3]

След това дълги години работи като български учител в Солун. Управител е на Българското начално училище в града. В учебните 1893 - 1894 и 1896 - 1897 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[4] Десковски е сред дейците Българското тайно революционно братство в града.[5] От 1901 до 1904 и след това от 1909 до 1910 година преподава в Солунската българска девическа гимназия, като в 1901 – 1903 година е директор на училището.[6]

След войните, през 20-те години на XX век преподава вероучение и български език в III Софийска мъжка гимназия. Ученикът му от гимназията Петър Динеков в спомените си пише за него:[7]

Имахме по български език и вероучение един стар учител, Благой Десковски, висок, с бяла брада, в истинския смисъл на думата почтен и благороден; всички, учители, ученици и родители, го уважаваха.[7]

В 1921 година, като представител от миряните на Охридска епархия, Десковски е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.[8]

БележкиРедактиране

  1. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 70. Посетен на 5 декември 2017.
  2. Българска мисъль, 1930, № 5, Книгоиздателство „Факел“, стр. 522.
  3. Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
  5. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 58.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
  7. а б Динеков, Петър Николов. От възраждането до днешния ден. София, Български писател, 1987. с. 199 - 200.
  8. Дружество на столичните журналисти. Общ годишник на Бѫлгария - 1922 година. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1922. с. 115, 119.
Антон Попстоилов директор на Солунската българска девическа гимназия
(1901 – 1902)
Тодор Танев