Благой Десковски
Благой Десковски, поякога срещан и като Дисковски, е български общественик и просветен деец от късното Българско възраждане в Македония, един от най-авторитетните български учители в солунските български училища.[1]
Благой Десковски | |
български общественик и просветен деец | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Семейство | |
Подпис | |
Благой Десковски в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в кичевското село Цер, тогава в Османската империя.[2] В 1891 - 1892 година е управител на Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[3]
След това дълги години работи като български учител в Солун. Управител е на Българското начално училище в града. В учебните 1893 - 1894 и 1896 - 1897 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[4] Десковски е сред дейците Българското тайно революционно братство в града.[5] От 1901 до 1904 и след това от 1909 до 1910 година преподава в Солунската българска девическа гимназия, като в 1901 – 1903 година е директор на училището.[6]
След войните, през 20-те години на XX век преподава вероучение и български език в III Софийска мъжка гимназия. Ученикът му от гимназията Петър Динеков в спомените си пише за него:[7]
„ | Имахме по български език и вероучение един стар учител, Благой Десковски, висок, с бяла брада, в истинския смисъл на думата почтен и благороден; всички, учители, ученици и родители, го уважаваха.[7] | “ |
В 1921 година, като представител от миряните на Охридска епархия, Десковски е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.[8]
Бележки
редактиране- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 70. Посетен на 5 декември 2017.
- ↑ Българска мисъль, 1930, № 5, Книгоиздателство „Факел“, стр. 522.
- ↑ Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 58.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
- ↑ а б Динеков, Петър Николов. От възраждането до днешния ден. София, Български писател, 1987. с. 199 - 200.
- ↑ Дружество на столичните журналисти. Общ годишник на Бѫлгария - 1922 година. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1922. с. 115, 119.
Антон Попстоилов | → | директор на Солунската българска девическа гимназия (1901 – 1902) |
→ | Тодор Танев |