Уикипедия

Цер (община Кичево)

селище в Северна Македония
Тази статия е за селото. За растението вижте Цер.

Цер (изписване до 1945 година: Цѣръ; на македонска литературна норма: Цер; на албански: Ceri) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Цер
Цер
— село —
Стари къщи в селото
Стари къщи в селото
41.4173° с. ш. 21.0734° и. д.
Цер
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областПреко Турла
Надм. височина1152 m
Население159 души (2002)
Пощенски код6255
Цер в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар в южното подножие на Баба Сач от север и Любен от юг.

Топонимия в Цер

Чешми: Стара, Бориш, Палазица и Породин.

Други топоними: Крачунец, Кавчел, Магарево, Рамнин, Мал и Голем Коприн дол, Црни врх, Круша, Грънчароец, Патериче, Преслоп, Стръмол, Шумкоа Ливада, Баба, Ливагье, Корито, Лескоа, Бело Каменье и Буков Дол.[1]

История

редактиране
 
Цер през 1903 година. Източник Държавна агенция „Архиви“
 
Бъл. пър. осн. смѣс. учил. „Миладиновци“, с. Цѣръ, 8 Авг. 1912 г.
 
Жители на селото в 1928 година

В 1468 година Цер е отбелязано като дервентджийско село. През XVI век местните жители губят статута си на дервентджии.[2]

През 1607 година жителите на Цер взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзър Бали в Битоля в размер на 7000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година.[3] През 1621 година в Цер са записани 36 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[4]

В XIX век Цер е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ също е от турско време, „Свети Атанасий“ е от 1863 година, „Света Богородица“ е от 1977 година, а „Света Петка“[5] е късносредновековна, както и Мицевото църквиче.[6] Според доклад на битолския училищен инспектор Иван Лимончев от 1893 година, по това време селото брои 200 къщи, в него има 3 църкви и българско училище, открито през 1870 година.[7] В 1895/1896 година в българското училище в Цер преподава деецът на ВМОРО Лука Джеров.[8]

Според Васил Кънчов в 90-те години Цер има около 150 християнски къщи.[9] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цер живеят 1560 българи-християни.[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цер е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 202 къщи.[11]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са опожарени 189 от 245 къщи и са убити 13 души.[12]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цер има 1960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[13] Според данни на главния стружки учител Яким Деребанов през 1906 година селото има 1190, а през 1907 година - 1137 жители. Броят на къщите е 240. 80 души са на гурбет - предимно като хлебари в Румъния и Австро-Унгария. Орната земя е 408 дюнюма.[14]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Варварски са изтезавани 10 селяни, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Цѣръ е център на община в Кичевска околия и има 1241 жители.[17] През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[18]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ив. Кьорпанов от Ресен е български кмет на Цер от 31 юли 1944 година до 9 септември година.[19]

Според преброяването от 2002 година селото има 159 жители – 158 македонци и 1 сърбин.[20]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

редактиране
 
Иван Шумков.
Родени в Цер
  •   Ангел Атанасов (Танасов) Церанец (1850-1881), български революционер, опълченец
  •   Ангеле Димов Дуртанов (1877 - след 1946), български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Благой Десковски (Дисковски), български просветен деец
  •   Богоя Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, майстор, 2 рота на 6 охридска, ранен на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[22]
  •   Велко и Злате, български революционери, селски войводи на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание заедно водят сражение с турски войски в местността Коприндол край Цер[23]
  •   Диме Шумка (1921 – 1999), сценограф от Република Македония
  •   Иван Димов (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[24]
  •   Иван Шумков (1838 – 1913), български писател, просветен и църковен деец
  •   Иван Стоянов (1887 – 1930), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО
  •   Йован Георгиев Личов (1869 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Сподвижник на Йордан Пиперката, Никола Карев, Никола Дечев, Блаже Кръстев, Гюрчин Наумов, Сотир войвода, Пере Тошев, Георги Сугарев, и др.[25]
  •   Лазар Стоянов Иванов (? - 1930), деец на освободителното движение, починал в София[26]
  •   Наум Симонов Бурев, български революционер, деец на ВМОРО[27]
  •   Силян Вълчев (1857 – ?), български революционер
  •   Силян Костадинов (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[24]
  •   Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
  •   Софроний Стоянов (1871 – 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК
  •   Спиро Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Стефанов[28]
  •   Спиро Симянов Кацев (1878 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Гьорче Петров, която води битки с османски аскер в цяла Македония[29]
  •   Спиро Йонов Кърпачов (1877 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, сподвижник на Йордан Пиперката[30]
  •   Стефан Найденов Рабев (? - 12 декември 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[31]
  •   Стойко Анастов Робев, български революционер, деец на ВМОРО[32]
  •   Траян Мирчев Арминов, български революционер, деец на ВМОРО[27]
  •   Траян Силянов Богданов, български революционер, деец на ВМОРО[27]
  •   Цветан Магденов Магдев, български революционер, деец на ВМОРО[33]
Починали в Цер

Бележки

редактиране
  1. ↑ Смиљанић, Tома, Кичевија СЕЗ 51, Насеља и порекло становништва 28, Београд 1935, 479-480.
  2. ↑ Соколоски, Методија. Кичевската нахија во XV и XVI век, Историја, 1981, с. 116.
  3. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 5, 21.
  4. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  5. ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  6. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1601. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1893, София 1982, с. 70
  8. ↑ Христовъ, Георги п. Тодоръ Златковъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 12.
  9. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  11. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  14. ↑ Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, Македонски преглед, година ХХХ, кн. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 51-52, 64, 66.
  15. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  17. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6.
  18. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 92.
  19. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  20. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007 
  21. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26, 59 – 60.
  24. ↑ а б Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  25. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1505-1506.
  26. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 177.
  27. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  29. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  30. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1256-1259.
  31. ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.
  32. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  33. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цер_(община_Кичево)&oldid=12522315“.