Цер (община Кичево)

селище в Северна Македония
Тази статия е за селото. За растението вижте Цер.

Цер (изписване до 1945 година: Цѣръ; на македонска литературна норма: Цер; на албански: Ceri) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Цер
Цер
— село —
Стари къщи в селото
Стари къщи в селото
41.4173° с. ш. 21.0734° и. д.
Цер
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областПреко Турла
Надм. височина1152 m
Население159 души (2002)
Пощенски код6255
Цер в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар в южното подножие на Баба Сач от север и Любен от юг.

 
Цер през 1903 година. Източник Държавна агенция „Архиви“
 
Бъл. пър. осн. смѣс. учил. „Миладиновци“, с. Цѣръ, 8 Авг. 1912 г.

През 1607 година жителите на Цер взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 7000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година.[1] През 1621 година в Цер са записани 36 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[2]

В XIX век Цер е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ също е от турско време, „Свети Атанасий“ е от 1863 година, „Света Богородица“ е от 1977 година, а „Света Петка[3] е късносредновековна, както и Мицевото църквиче.[4] Според доклад на битолския училищен инспектор Иван Лимончев от 1893 година, по това време селото брои 200 къщи, в него има 3 църкви и българско училище, открито през 1870 година.[5] В 1895/1896 година в българското училище в Цер преподава деецът на ВМОРО Лука Джеров.[6]

Според Васил Кънчов в 90-те години Цер има около 150 християнски къщи.[7] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цер живеят 1560 българи-християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цер е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 202 къщи.[9]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са опожарени 189 от 245 къщи и са убити 13 души.[10]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цер има 1960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[11]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Варварски са изтезавани 10 селяни, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на Първата световна война Цѣръ е център на община в Кичевска околия и има 1241 жители.[14] През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[15]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ив. Кьорпанов от Ресен е български кмет на Цер от 31 юли 1944 година до 9 септември година.[16]

Според преброяването от 2002 година селото има 159 жители – 158 македонци и 1 сърбин.[17]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

редактиране
 
Иван Шумков.
Родени в Цер
  •   Ангел Атанасов (Танасов) Церанец (1850-1881), български революционер, опълченец
  •   Ангеле Димов Дуртанов, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Благой Десковски (Дисковски), български просветен деец
  •   Богоя Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, майстор, 2 рота на 6 охридска, ранен на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[19]
  •   Велко и Злате, български революционери, селски войводи на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание заедно водят сражение с турски войски в местността Коприндол край Цер[20]
  •   Диме Шумка (1921 – 1999), сценограф от Република Македония
  •   Иван Димов (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[21]
  •   Иван Шумков (1838 – 1913), български писател, просветен и църковен деец
  •   Иван Стоянов (1887 – 1930), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО
  •   Йован Георгиев Личов (1869 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Сподвижник на Йордан Пиперката, Никола Карев, Никола Дечев, Блаже Кръстев, Гюрчин Наумов, Сотир войвода, Пере Тошев, Георги Сугарев, и др.[22]
  •   Лазар Стоянов Иванов (? - 1930), деец на освободителното движение, починал в София[23]
  •   Наум Симонов Бурев, български революционер, деец на ВМОРО[24]
  •   Силян Вълчев (1857 – ?), български революционер
  •   Силян Костадинов (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[21]
  •   Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
  •   Софроний Стоянов (1871 – 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК
  •   Спиро Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Стефанов[25]
  •   Спиро Симянов Кацев (1878 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Гьорче Петров, която води битки с османски аскер в цяла Македония[26]
  •   Спиро Йонов Кърпачов (1877 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, сподвижник на Йордан Пиперката[27]
  •   Стефан Найденов Рабев (? - 12 декември 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[28]
  •   Стойко Анастов Робев, български революционер, деец на ВМОРО[29]
  •   Траян Мирчев Арминов, български революционер, деец на ВМОРО[24]
  •   Траян Силянов Богданов, български революционер, деец на ВМОРО[24]
  •   Цветан Магденов Магдев, български революционер, деец на ВМОРО[30]
Починали в Цер
  1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 5, 21.
  2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  3. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  4. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1601. (на македонска литературна норма)
  5. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1893, София 1982, с. 70
  6. Христовъ, Георги п. Тодоръ Златковъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 12.
  7. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  10. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  12. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  14. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6
  15. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 92.
  16. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  17. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007 
  18. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26, 59 – 60.
  21. а б Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  22. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1505-1506.
  23. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 177.
  24. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  26. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  27. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1256-1259.
  28. Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.
  29. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  30. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.