Цер (община Кичево)
- Тази статия е за селото. За растението вижте Цер.
Цер (изписване до 1945 година: Цѣръ; на македонска литературна норма: Цер; на албански: Ceri) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
Цер Цер | |
— село — | |
Стари къщи в селото | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Преко Турла |
Надм. височина | 1152 m |
Население | 159 души (2002) |
Пощенски код | 6255 |
Цер в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Горен Демир Хисар в южното подножие на Баба Сач от север и Любен от юг.
История
редактиранеПрез 1607 година жителите на Цер взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 7000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година.[1] През 1621 година в Цер са записани 36 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[2]
В XIX век Цер е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ също е от турско време, „Свети Атанасий“ е от 1863 година, „Света Богородица“ е от 1977 година, а „Света Петка“[3] е късносредновековна, както и Мицевото църквиче.[4] Според доклад на битолския училищен инспектор Иван Лимончев от 1893 година, по това време селото брои 200 къщи, в него има 3 църкви и българско училище, открито през 1870 година.[5] В 1895/1896 година в българското училище в Цер преподава деецът на ВМОРО Лука Джеров.[6]
Според Васил Кънчов в 90-те години Цер има около 150 християнски къщи.[7] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цер живеят 1560 българи-християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цер е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 202 къщи.[9]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са опожарени 189 от 245 къщи и са убити 13 души.[10]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цер има 1960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[11]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Варварски са изтезавани 10 селяни, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война Цѣръ е център на община в Кичевска околия и има 1241 жители.[14] През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[15]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ив. Кьорпанов от Ресен е български кмет на Цер от 31 юли 1944 година до 9 септември година.[16]
Според преброяването от 2002 година селото има 159 жители – 158 македонци и 1 сърбин.[17]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
редактиране- Родени в Цер
- Ангел Атанасов (Танасов) Церанец (1850-1881), български революционер, опълченец
- Ангеле Димов Дуртанов, български революционер, деец на ВМОРО[18]
- Благой Десковски (Дисковски), български просветен деец
- Богоя Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, майстор, 2 рота на 6 охридска, ранен на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[19]
- Велко и Злате, български революционери, селски войводи на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание заедно водят сражение с турски войски в местността Коприндол край Цер[20]
- Диме Шумка (1921 – 1999), сценограф от Република Македония
- Иван Димов (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[21]
- Иван Шумков (1838 – 1913), български писател, просветен и църковен деец
- Иван Стоянов (1887 – 1930), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО
- Йован Георгиев Личов (1869 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Сподвижник на Йордан Пиперката, Никола Карев, Никола Дечев, Блаже Кръстев, Гюрчин Наумов, Сотир войвода, Пере Тошев, Георги Сугарев, и др.[22]
- Лазар Стоянов Иванов (? - 1930), деец на освободителното движение, починал в София[23]
- Наум Симонов Бурев, български революционер, деец на ВМОРО[24]
- Силян Вълчев (1857 – ?), български революционер
- Силян Костадинов (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[21]
- Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
- Софроний Стоянов (1871 – 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК
- Спиро Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Стефанов[25]
- Спиро Симянов Кацев (1878 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Гьорче Петров, която води битки с османски аскер в цяла Македония[26]
- Спиро Йонов Кърпачов (1877 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, сподвижник на Йордан Пиперката[27]
- Стефан Найденов Рабев (? - 12 декември 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[28]
- Стойко Анастов Робев, български революционер, деец на ВМОРО[29]
- Траян Мирчев Арминов, български революционер, деец на ВМОРО[24]
- Траян Силянов Богданов, български революционер, деец на ВМОРО[24]
- Цветан Магденов Магдев, български революционер, деец на ВМОРО[30]
- Починали в Цер
- Ванчо Сърбаков (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
- Йордан Пиперката (1870 – 1903), български революционер
- Петър Георгиев (1880 – 1905), български революционер
- Славейко Савинов (1882 - 1905), български революционер от ВМОРО
- Христо Узунов (1878 – 1905), български революционер
Бележки
редактиране- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 5, 21.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1601. (на македонска литературна норма)
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1893, София 1982, с. 70
- ↑ Христовъ, Георги п. Тодоръ Златковъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 12.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 92.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26, 59 – 60.
- ↑ а б Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1505-1506.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 177.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1256-1259.
- ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.