Блатец (област Кюстендил)
- За другото българско село с име Блатец вижте Блатец (област Сливен).
Блатец е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
Блатец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 9 души[1] (15 март 2024 г.) 1,27 души/km² |
Землище | 7,459 km² |
Надм. височина | 945 m |
Пощ. код | 2548 |
Тел. код | 07929 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 04323 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
География
редактиранеСело Блатец се намира в Западна България, в източните склонове на планината Лисец, на 12 км северозападно от град Кюстендил.
Селото е разпръснат тип, съставено е от 7 махали: Гранкьова, Дурина, Тикварска, Кукларска, Ковчегарска, Десподова и Сефтерска.
Името идва от блатото, намиращо се в центъра на селото.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1883 – 1923), община Блатец (1923 – 1934), община Соволяно (1934 – 1951), община Блатец (1952 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Соволяно (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население
редактиранеГодина | 1866 | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 | 2016 |
Население | 86 | 165 | 204 | 347 | 335 | 360 | 351 | 221 | 140 | 84 | 62 | 44 | 33 | 22 | 4 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 36 | 100,00 |
Българи | 36 | 100,00 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
История
редактиранеНаличието на запазени основи на две малки средновековни църкви – в местностите „Пантеле“ и „Дабо“ дава основание да се предполага че селото е възникнало през XI-XII век.
В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Блатец като мезра (изоставено село) – ниви на съседното село Радловци. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 1577 г. е записано под името Балатич към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
В края на XIX век селото има 5329 декара землище, от които 2249 дка гори, 1756 дка естествени ливади, 824 дка ниви, 500 дка пасища и се отглеждат 559 овце, 152 кози, 199 говеда и 79 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, ръж, ечемик, пшеница) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти, добива и търговията с дърен материал.
През 1906 г. е построена училищна сграда, която е опожарена през 1924 г. Ново училище се построява през 1927 г.
През 1913 г. е построена църквата „Възнесение Господне“.
През 1941 г. е учредено Кредитно кооперативно сдружение „Овчар“. Впоследствие се обединява с кооперацията в с. Радловци, а по късно е включено в състава на „Наркооп“ – Кюстендил.
През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността „Породин“: 32 дка смърч (1940), 24 дка черен бор (1944) и 120 (1946).
През 1956 г. се създава ТКЗС „Изгрев“, което през 1958 г. се обединява с ТКЗС „Балкан“, с. Лисец. През 1960 г. обединеното ТКЗС преминава към ДЗС „Кюстендил“, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“, с. Драговищица.
Селото е електрифицирано през 1968 г. и водоснабдено през 1976 г.
Активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.
Перспективите за развитие на селото са свързани с животновъдството и развитието на селски и културен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
редактиране- Църква „Възнесение Господне“. Построена е през 1913 г.
- Оброк „Свети Пантелеймон“. Намира се на около 500 метра северно от църквата, в местността „Пантеле“, до развалините на стара средновековна църква.
- Оброк „Свети Димитър“. Намира се на около 1400 метра западно от църквата, в местността „Дабо“, до развалините на стара средновековна църква.
Религии
редактиранеСело Блатец принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
редактиранеРедовни събития
редактиране- Празникът на селото е на Спасовден – курбан при църквата.
Личности
редактиране- Любен Григоров Тикварски (р.6.11.1929), подполковник, инспектор в Криминална милиция – Кюстендил, краевед.
- Драган Миланов Йорданов (18.11.1932 – 08.01.2015), полковник във ВА „Г. С. Раковски“.
Литература
редактиране- Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 441;
- Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с. 373;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с. 29, 182;
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.422 – 424;
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 84, 99.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан. – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с. 11 – 12;
- Тикварски, Любен. Бит и поминък на Жителите на Тикварската махала в с. Блатец, Кюстендилско. Кюстендил, 2004 г.
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 11 – 22;
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 54 - 55.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)