Боголѝн (старо название: Боболинъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

Боголин
Общи данни
Население 437 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5344 km²
Надм. височина 947±1 m
Пощ. код 2931
Тел. код 07547
МПС код Е
ЕКАТТЕ 4707
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС)
Кметство
   кмет
Боголин
Бисер Караилиев
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Боголин се намира в Западните Родопи, на някоко километра от гръцката граница. Разположено е в долината на река Бистрица между селата Абланица и Вълкосел. То попада в историко-географската област Чеч.

ИсторияРедактиране

Преданието за основаването на селото разказва, че Боголин води началото си от съседното село Вълкосел. Според него във Вълкосел живеел човек с прозвище Чумаря, който избягва оттам и се заселва на това място. Затова, че избягал оттам, е наречен Бегалин Чумар и така дава името на селището.[1] Според друго предание, името на селото произлиза от някой си „бог Лин“.[2]

В XIX век Боголин е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боболина (Bobolina) е посочено като село с 12 домакинства и 28 жители помаци.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Боголин (Боболинъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 65 българи-мохамедани[4] в 13 къщи.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Боголин има мюсюлманско мъжко население 40 души, което живее в 12 къщи.[6]

През 1899 година селото има население 158 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[7] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибул живеят 1692 помаци.[8]

Обществени институцииРедактиране

В селото има основно училище, което се казва „Св. Паисий Хилендарски“. То е открито на 15 септември 1926 година. Първият учител в селото е Ангел Стефанов Стойлков от село Узем. След него пристигат Апостол Василев Георгиев от Петрич, Костадин Георгиев Денев, Георги Петков Панайотав и други. През същата година е избрано училищно настоятелство, което осигурява класни стаи, снабдява го с учебници, шкафове, сметало и принадлежности. Имайки предвид наскорошното насилствено покръстване, населението по това време се отнасяло твърде презрително към училището, а на учителя се е гледало като на „враг“ на населението. С течение на времето започнали да приемат училището и да променят отношението си към него. От 1970 до 1990 година директор на училището е Георги Николов Попов. От 1990 година директор е Красимир Недков Даутев от Боголин. През 1993 година училището е преобразувано от начално в основно. През 1994 година училището е преименувано от „Отец Паисий“ на „Св. Паисий Хилендарски“.

ЛичностиРедактиране

  • Емил Бисеров Юруков – бивш народен представител в 36-о Народно събрание от листата на СДС.
  • Здравко Славиев Дренчев – лекар в УМБЛАСМ „Н.И.Пирогов“, София, ортопед-травматолог.
  • Владимир Тошков Балкански - лекар в УБ „Лозенец“, София
  • Климент Тошков Балкански - ветеринарен лекар

БележкиРедактиране

  1. Сюлейман Моллов, сп. Родопи, кн. 11, 1969, с. 18.
  2. Сребранов, Румен. Чечкият говор. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-230-8. с. 17.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  4. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  6. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  7. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012.
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.