Отваря главното меню

Бранислав Иванович (на сръбски: Бранислав Ивановић, роден на 22 февруари 1984) е сръбски футболист и капитан на Сръбския национален отбор по футбол, който играе за Зенит Санкт Петербург в руската Премиерна лига. Той е универсален защитник, който може да играе както централен, така и десен защитник.

Flag of Serbia.svg Бранислав Иванович
Branislav Ivanović 2018.jpg
Лична информация
Роден 22 февруари 1984 г. (35 г.)
Сремска Митровица, Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия
Ръст 185 cm
Пост защитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург
Номер 6
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2002–2003
2003–2006
2006–2008
2008–2017
2017–
Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Срем
Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg ОФК Белград
Flag of Russia.svg Локомотив Москва
Flag of England.svg Челси
Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург
19
55
54
261
54
(2)
(5)
(5)
(22)
(3)
Национален отбор²
2005–2018Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg/Flag of Serbia.svg Сърбия105(13)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 14 декември 2018.
2. Информацията е актуална към 14 декември 2018.
Бранислав Иванович в Общомедия

Той започва кариерата си в Сърбия, играе за ФК Срем и ОФК Белград, където печели първата си повиквателна за Сърбия, преди да се премести в Русия, за да играе в Локомотив Москва. След две години в Москва преминава в Челси. Играе за Сърбия, в първия си международен турнир като независима държава, на Световното първенство през 2010 в Южна Африка.

Иванович бива избран за десен бек на сезон 2009/10 във Висшата лига, като Челси спечели титлата и финала за ФА Къп.

Съдържание

Клубна кариераРедактиране

Ранна кариераРедактиране

Иванович започва своята кариера в родния си град Срем, преди да бъде закупен от ОФК Белград през зимата на сезон 2003/04.

Локомотив МоскваРедактиране

След три години игра в сръбската Суперлига, той подписва с Локомотив Москва през януари 2006 година. С треньор Славолюб Муслин, 22-годишният Иванович бързо става титуляр и записва 28 мача в първенството, отбеляза два гола и получава само 5 картона през цялото първенство. Бива сменен само два пъти по време на целия сезон и има голям принос за доброто представяне на Локомотив. Иванович се превръща и в титуляр за Сръбския национален отбор по време на кариерата си в Русия.

ЧелсиРедактиране

На 15 януари 2008 г., Челси потвърждава, че клубът се е договорил с Локомотив Москва за трансфера на Иванович, остават само личните условия на играча и медицинските прегледи. Други фаворити за неговия подпис са Милан, Аякс, Ювентус и Интер. Локомотив Москва обявяват, че трансферната сума за Иванович е €13 милиона (? 9,7 милиона). Според клуба, трансферът е най-големият в историята на руския футбол. Иванович подписва договор за три и половина години с Челси на следващия ден. Той получава №2.

2008/09Редактиране

Преди началото на сезон 2008/09, Иванович бива свързван с трансфер далеч от „Стамфорд Бридж“, най-вече в Серия А с клубовете Милан и Ювентус. Въпреки това, новият мениджър Луиш Фелипе Сколари обявява, че Иванович е включен в плановете му за предстоящия сезон.

На 24 септември, осем месеца след трансфера си в Челси, Иванович дебютира за първия отбор срещу Портсмут в мач за Карлинг къп. Скоро прави своя дебют и във Висшата лига, като започва срещу Астън Вила и изиграва пълни 90 минути на „Стамфорд Бридж“. В следващите пет мача сяда на скамейката, само веднъж влиза като резерва, на мястото на Жозе Босингва. Иванович получава шанс на позицията централен защитник вместо Алекс, като започва четири поредни мача, от които един в Шампионска лига срещу Бордо. След не доброто си представяне срещу Арсенал на 30 ноември, сърбинът отново е оставен на пейката. В първата част от сезона той записва само 9 мача.

След уволнението на Луиш Фелипе Сколари и идването на новия мениджър Гуус Хидинк, Иванович отново не е основна част от отбора. На 4 април записва първия си старт под ръководството на холандеца. Отбелязва първите си голове за клуба срещу Ливърпул на Анфийлд в мач за Шампионска лига завършил 3:1. Тези два гола му печелят място в титулярния състав, но по-късно отново бива извън него.

2009/10Редактиране

С началото на новия сезон, под ръководството на новия мениджър Карло Анчелоти, Иванович започва като титуляр в мача за Къмюнити Шийлд срещу Манчестър Юнайтед. В средата на август записва първото си участие за сезона в Премиър лийг в мач срещу Съндърланд спечелен с 3:1, след голове на Франк Лампард, Михаел Балак и Деко. През септември започва като титуляр срещу Порто в Шампионска лига. На 31 октомври отбелязва първия си гол в първенството при победата с 4:0 срещу Болтън.

След контузията на Жозе Босингва, Иванович се превръща в автоматичен избор за треньора. След доброто си представяне през кампанията, Иванович бива избран за десния бек на сезон 2009/10 във Висшата лига.

2010/11Редактиране

Иванович започва сезона на десния бек, но бива преместен центъра след контузиите на Алекс и Джон Тери. На 30 октомври отбелязва първия си гол за сезона срещу Блекбърн. След това вкарва два гола срещу Спартак Москва при победата с 4:1 на 4 ноември. Неговият втори гол в първенството, и четвърти във всички турнири, идва при загубата с 1:3 от Арсенал.

На 15 януари 2011 г. отново отбелязва гол срещу Блекбърн. На 10 февруари подписва нов договор с клуба, който ще го задържи в отбора поне до лятото на 2016 г. В края на сезона бива номиниран за „Играч на годината“, но призът отива при Петър Чех.

2011/12Редактиране

Иванович отбелязва гол при победата с 5 – 0 над Генк в Шампионска лига. Асистира за гола на Франк Лампард при победата с 1 – 0 над Блекбърн. Бранислав отново бележи в Шампионска лига, този път срещу Наполи, като това се оказва и победният гол, с който Челси се класира за 1/4 финал. Помага на отбора в 1/4 финалните срещи срещу Бенфика и първата срещу Барселона, но получава жълт картон във втора среща с каталунците и пропуска финала в Мюнхен. Отбелязва 2 гола срещу Астън Вила и един срещу Уигън.

Отново е сред номинираните за „Играч на година“, но и този път губи за сметка на Хуан Мата.

2012/13Редактиране

Иванович играе във всички мачове от предсезонната подготовка на Челси, като извежда тима с капитанската лента срещу Сиатъл Саундърс. На 12 август започва като титуляр за Къмюнити шийлд срещу Манчестър Сити и бива изгонен за груб фаул срещу сънародника си Александър Коларов. На 19 август отбелязва гол срещу Уигън. Tри дни по-късно отново бележи, този път срещу Рединг след асистенция на Еден Азар. Сърбинът продължава с головата си форма и на 6 октомври отбелязва гол във вратата на Норич. Получава червен картон срещу Манчестър Юнайтед след фаул срещу Ашли Йънг. На 23 декември отбелязва 5-ия си гол за сезон при разгромната победа над Астън Вила с 8 – 0.

Национална кариераРедактиране

Иванович получава първата си повиквателна на 8 юни 2005 г. за приятелската среща срещу Италия. Той влиза като смяна в 77-та минута. На 12 септември 2007 г. отбелязва първия си гол с националната фланелка срещу Португалия в Лисабон в квалификациите за Eвропейското първенство през 2008 г.

Въпреки че не играе често за своя клубен отбор, Иванович продължава да бъде титуляр за Сърбия в квалификациите за Световното през 2010 г.

СтатистикаРедактиране

Статистиката е валидна към 1 април 2013 г.

КлубнаРедактиране

Представяне Първенство Купа Купа на лигата Континентални Общо
Сезон Отбор Първенство Участия Голове Участия Голове Участия Голове Участия Голове Участия Голове
Сърбия Първенство Купа на Сърбия Купа на лигата Европа Общо
2003 – 04 ОФК Белград Суперлига 13 0 13 0
2004 – 05 27 2 27 2
2005 – 06 15 3 2 1 17 4
Русия Първенство Купа на Русия Купа на лигата Европа Общо
2006 Локомотив Москва Премиер Лига 28 2 2 0 2 1 32 3
2007 26 3 7 0 6 1 39 4
Англия Първенство ФА къп Карлинг къп Европа Общо
2007 – 08 Челси Висша лига 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
2008 – 09 16 0 4 0 2 0 4 2 26 2
2009 – 10 28 1 3 0 3 0 6 0 40 1
2010 – 11 34 4 3 0 0 0 10 2 47 6
2011 – 12 29 3 5 0 1 0 10 2 45 5
2012 – 13 27 4 5 1 3 1 8 0 43 6
Първенство Купа Купа на лигата Континентални Общо
Общо Сърбия 55 5 0 0 2 1 57 6
Русия 54 5 9 0 8 2 71 7
Англия 134 12 20 1 9 1 38 6 201 20
Общо за кариерата 243 22 29 1 9 1 48 9 329 33

Голове за национални отборРедактиране

# Дата Съперник Гол Резултат
1. 12 септември 2007 г.   Португалия 1–1 1–1
2. 10 септември 2008 г.   Франция 2–1 2–1
3. 11 октомври 2008 г.   Литва 1–0 3–0
4. 28 март 2009 г.   Румъния 1–3 2–3
5. 7 октомври 2011 г.   Италия 1–1 1–1
6. 28 февруари 2012 г.   Армения 0–2 0–2
7. 11 септември 2012 г.   Уелс 5–1 6–1

ОтличияРедактиране

Локомотив МоскваРедактиране

ЧелсиРедактиране

ИндивидуалноРедактиране

  • Играч в отбор на годината (1): 2009 – 10
  • Футболист на годината в Сърбия: 2012