Брусник (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брусник.
Брусник (на македонска литературна норма: Брусник; на гръцки: Μπρούσνικ) е село в община Битоля на Северна Македония.
| Брусник Брусник | |
| — село — | |
 Къщи в Брусник | |
  Брусник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 870 m |
| Население | 241 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Брусник в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира на 870 m надморска височина, в областта Пелагония, на 3 km източно от Битоля в планината Пелистер. В селото има шест църкви-[1] „Свети Димитър“ от ΧΙΧ век, „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от началото на XX, и двете силно пострадали през Първата световна война,[2] „Света Петка“, „Света Неделя“, „Рождество Богородично“, и манастирската „Свети Георги“.[1]
История редактиране
В XIX век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. През 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брусникъ е населявано от 755 българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брусник показано два пъти като чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак – веднъж със 116 къщи[5] и веднъж със 113 къщи.[6]
Според български източници между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[8] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[9] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите.[3]
В 1948 година селото има 964 жители. След 1961 година, когато брои 898 жители, село започва интензивно да се разселва. Най-голям брой брусничани са заселени в Битоля, Скопие, а особено в Австралия, САЩ, Канада и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители, от които 240 са се самоопределили като македонци и 1 като сърбин.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 240 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2008 година селото има 186 жители.[1]
Личности редактиране
- Родени в Брусник
Ангел Иваноски (1864 – 1919), български революционер и борец за българска църковна независимост[3]
Божин Атанасов Скерлевски (1923 – 1944), югославски партизанин. От 1941 е член на СКМЮ и влиза в трета македонска ударна бригада. Умира в битка с български военни части при село Русце.[11]- Бошко Станковски (1925 – 1987), югославски политик
- Васил Иваноски (1858 – 1911), български революционер и борец за българска църковна независимост[3]
- Васко Карангелевски (1921 – 1977), народен герой на Югославия
- Дане Петковски (р. 1922), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
Димче Миновски (р. 1942), журналист и писател от Северна Македония-
Йован Кокаловски (1921 – 1990), поет и общественик -
Никола Алабаков (Ник Алабак, 1877 – 1935), деец на българската емиграция в Северна Америка - Никола Иванов-Брусничанецо (1880 – 1906), български революционер[12][13]
- Панде Илиевски (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
- Петър Иваноски (1856 – 1929), български революционер и борец за българска църковна независимост[3]
- Сотир Ангелов Ивановски (? – 1918), син на Ангел Ивановски, загинал като български войник на фронта[3]
- Тале Огненовски (1922 – 2012), музикант от Северна Македония
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Брусник // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2016-03-17. Посетен на 13 март 2016.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 39 – 40. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е Арсовъ, Т. Забравени мѫченици // Илюстрация Илиндень XV (4 (144). София, априлъ 1943. с. 8.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.