Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брусник.

Брусник (на македонска литературна норма: Брусник; на гръцки: Μπρούσνικ) е село в община Битоля на Северна Македония.

Брусник
Брусник
— село —
Къщи в Брусник
Къщи в Брусник
North Macedonia relief location map.jpg
41.0231° с. ш. 21.2853° и. д.
Брусник
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 870 m
Население (2002) 241 души
МПС код BT
Брусник в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 870 m надморска височина, в областта Пелагония, на 3 km източно от Битоля в планината Пелистер. В селото има шест църкви-[1]Свети Димитър“ от ΧΙΧ век, „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от началото на XX, и двете силно пострадали през Първата световна война,[2] „Света Петка“, „Света Неделя“, „Рождество Богородично“, и манастирската „Свети Георги“.[1]

ИсторияРедактиране

 
Селяни от Брусник в началото на XX век

В XIX век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. През 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище[3].

 
Селяни от Брусник, убити през март 1904 година от четите на Георги Сугарев и Никола

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брусникъ е населявано от 755 българи християни.[4] Според български източници между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[6] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[7] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите.[3]

В 1948 година селото има 964 жители. След 1961 година, когато брои 898 жители, село започва интензивно да се разселва. Най-голям брой брусничани са заселени в Битоля, Скопие, а особено в Австралия, САЩ, Канада и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители, от които 240 са се самоопределили като македонци и 1 като сърбин.[8]

Националност Всичко
македонци 240
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

В 2008 година селото има 186 жители.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Брусник
  •   Божин Атанасов Скерлевски (1923 – 1944), югославски партизанин. От 1941 е член на СКМЮ и влиза в трета македонска ударна бригада. Умира в битка с български военни части при село Русце[9].
  •   Бошко Станковски (1925 – 1987), югославски политик
  •   Васил (1858 – 1911), Петре (1856 – 1929) и Ангел (1864 – 1919) Велянов Ивановски, борци за българска църковна независимост и местни ръководители на комитета на ВМОРО[3]
  •   Васко Карангелевски (1921 – 1977), народен герой на Югославия
  •   Дане Петковски (1922 -), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Димче Миновски (р. 1942), журналист и писател от Северна Македония
  •     Никола Алабаков (Ник Алабак, 1878 – 1935), деец на българската емиграция в Северна Америка
  •   Никола Иванов Брусничанецо, български революционер, войвода на селска чета на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[10][11]
  •   Панде Илиевски (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Сотир Ангелов Ивановски (? – 1918), син на Ангел Ивановски, загинал като български войник на фронта [3]
  •   Тале Огненовски (1922 - 2012), музикант от Северна Македония

БележкиРедактиране

  1. а б в г Брусник. // Мој роден крај. Посетен на 13 март 2016.
  2. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 39 - 40.
  3. а б в г Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр.8
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 117.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.71