Брусник (община Битоля)

селище в Северна Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Брусник.

Бру̀сник (на македонска литературна норма: Брусник; на гръцки: Μπρούσνικ) е село в община Битоля, Северна Македония.

Брусник
Брусник
— село —
Поглед на Брусник
Поглед на Брусник
41.0231° с. ш. 21.2853° и. д.
Брусник
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина870 m
Население190[1] души (2021)
Пощенски код7000
Телефонен код047
МПС кодBT
Брусник в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира на 870 m надморска височина, в областта Пелагония, на 3 km източно от Битоля в планината Пелистер. В селото има шест църкви[2] – „Свети Димитър“ от ΧΙΧ век, „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от началото на XX, и двете силно пострадали през Първата световна война,[3] „Света Петка“, „Света Неделя“, „Рождество Богородично“, и манастирската „Свети Георги“.[2]

В 1607 година жителите на Брусник взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 6000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.[4] В 1621 година в Брусник са записани 10 ханета (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода срещу Полша.[5]

 
Селяни от Брусник в началото на XX век

В XIX век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. В 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище.[6]

 
Селяни от Брусник, убити през март 1904 година от четите на Георги Сугарев и Никола

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брусникъ е населявано от 755 българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брусник показано два пъти като чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак – веднъж със 116 къщи[8] и веднъж със 113 къщи.[9]

Според български източници между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[10] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[11] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[12] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите.[6] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник на Екзархията в селото е Василий Петров.[13]

Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 800 жители македонци.[14]

В 1948 година селото има 964 жители. След 1961 година, когато брои 898 жители, селото започва интензивно да се разселва. Най-голям брой брусничани са заселени в Битоля, Скопие, а особено в Австралия, САЩ, Канада и Европа.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители.[15] През 2008 година селото има 186 жители.[2], а според последното преброяване от 2021 година – 190 жители.[1]

Националност Всичко
северномакедонци 179
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
няма данни[16] 9
други 1

Личности

редактиране
 
Реклама на Ник Алабак
Родени в Брусник
  •   Ангел Иваноски (1864 – 1919), български революционер и борец за българска църковна независимост[6]
  •   Божин Атанасов Скерлевски (1923 – 1944), югославски партизанин. От 1941 е член на СКМЮ и влиза в трета македонска ударна бригада. Умира в битка с български военни части при село Русце.[17]
  •   Бошко Станковски (1925 – 1987), югославски партизанин и политик
  •   Васил Иваноски (1858 – 1911), български революционер и борец за българска църковна независимост[6]
  •   Васко Карангелевски (1921 – 1977), народен герой на Югославия
  •   Дане Петковски (р. 1922), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Димче Миновски (р. 1942), северномакедонски журналист и писател
  •     Йован Кокаловски (1921 – 1990), поет и общественик
  •     Никола Алабаков (Ник Алабак, 1877 – 1935), деец на българската емиграция в Северна Америка
  •   Никола Иванов-Брусничанецо (1880 – 1906), български революционер[18][19]
  •   Панде Илиевски (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Петър Иваноски (1856 – 1929), български революционер и борец за българска църковна независимост[6]
  •   Сотир Ангелов Ивановски (? – 1918), син на Ангел Ивановски, загинал като български войник на фронта[6]
  •   Тале Огненовски (1922 – 2012), северномакедонски музикант
  1. а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 25 май 2024. (на македонска литературна норма)
  2. а б в г Брусник // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2016-03-17. Посетен на 13 март 2016.
  3. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 39 – 40. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  4. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 8.
  5. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  6. а б в г д е Арсовъ, Т. Забравени мѫченици // Илюстрация Илиндень XV (4 (144). София, априлъ 1943. с. 8.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  10. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
  13. Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 62 (Регистър на венчилата в с. Брусник, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает)
  14. 200K Volkstumskarte Jugoslawien
  15. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007 
  16. Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
  17. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012 
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
  19. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.