Уикипедия

Бутим

Бу̀тим (на гръцки: Κριθαράς, Критарас, до 1927 година Μπούτιμ, Бутим[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

Бутим
Κριθαράς
Гърция
41.4031° с. ш. 24.0047° и. д.
Бутим
Източна Македония и Тракия
41.4031° с. ш. 24.0047° и. д.
Бутим
Драмско
41.4031° с. ш. 24.0047° и. д.
Бутим
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп

География редактиране

Селото е разположено на изхода на дълбокия Бутимски дол на северозапад от Драма, на 4 km западно от Блатчен (Ахладия).[2]

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е стар славянски модел от корен в глагола бу̀там, бу̀тим, маслобойно каче, и наставка -им. Сравними са местните имена Кричим, Видим, Пордим, Вардим, Обидим, Цалим (Голем, Малки). Възможна е и декомпозиция от бутинѝш, място обрасло с бурени и субституция на н от м. Жителското име е бу̀тимля̀нин, бу̀тимля̀нка, бу̀тимля̀не или бу̀тимлѝя, бу̀тимлѝйка, бу̀тимилѝи.[3]

В Османската империя редактиране

В XV век в Бутим са отбелязани поименно 34 глави на домакинства.[4] Селото е споменато като християнско.[5] В XIX век Бутим е българско село в Неврокопска каза на Османската империя.

В XIX век Бутим е българско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Будим (Boudime) е посочено като село с 65 домакинства и 230 жители-българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Бутим като село с 65 български къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Бутим, на СЗ от Черешово 1 час. Същата почва и същият поминък. Местоположение още по-каменисто и стръмно. Църква, в която четат български, българско училище с 15 ученика. Къщи 70, българе.[8] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бутим (Бутимъ) живеят 400 българи християни.[9]

Населението се занимава предимно със земеделие и скотовъдство, но край селото има и няколко варници. Бутимци често ходят на гурбет.[5] В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Бутим са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция редактиране

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция и цялото му население се изселва в България. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бутим (Μπούτιμ) живеят 329 души.[12]

В 1925 година, след Търлиския инцидент,[2] цялото население на селото се изселва в България - официално 195 жители.[2] Тогава селото има 96 къщи и 550 жители само българи. Най-много бежанци от Бутим живеят в Гулянци и Шияково в Никополско и в Сингартия и Гърмен, Неврокопско.[5]

В селото са настанени десет семейства гръцки бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Бутим (Μπούτιμ) на Критарас (Κριθαράς),[13] което в превод значи „ечемик“. Към 1928 година броят на гръцките бежански семейства в Бутим е 10, а жителите на селото са 26 на брой.[14] Селото е обезлюдено преди Втората световна война.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 329[2] 198[2] 26[2]

Личности редактиране

Родени в Бутим
  •   Ангел Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина[15]
  •   Ангел Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[16]
  •   Ангел Стефанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[17]
  •   Ангел Т. Коцев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[18]
  •   Ангел Тозев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[19]
  •   Ангел Ян. Карамфилов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[20]
  •   Ангел Янчев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[21]
  •   Атанас Васиков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[22]
  •   Атанас Великов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина[23]
  •   Атанас В. Серафимов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[24]
  •   Атанас Тодоров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[25]
  •   Божил Алексов Божков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[26]
  •   Георги Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Запрянов,[27] македоно-одрински опълченец, 28-годишен, учител, ІІІ клас, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[28]
  •   Георги Петров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[29]
  •   Димитър Г. Шопов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 2 рота на 15 щипска дружина[30]
  •   Димитър Георгиев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 15 щипска дружина[31]
  •   Димитър Илиев Гърбижанов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[32]
  •   Димитър Спасов Толев (Талев, Тонев, 1870 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[19]
  •   Иван Захариев Петков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[33]
  •   Илия Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[34]
  •   Костадин Дамянов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина[35]
  •   Костадин Кръстев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 15 щипска дружина[36]
  •   Кръстьо Георгиев Попов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[37]
  •   Мавроди Трифонов Маджаров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[38]
  •   Никола Константинов Кутинов (Котенов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[39]
  •   Павле Николов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[40]
  •   Петър Ангелов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[41]
  •   Петър Ангелов Утманов (Утшаков), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[42]
  •   Петър Кръстев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[43]
  •   Сотир Георгиев Маджаров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[38]

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 146. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84 -85.
  4. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 10.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  12. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 211.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 642.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 378.
  19. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 338. Може би идентичен с Ангел Янчев.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 608.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 706.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 548.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 807.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 152.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 197.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  38. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 378, 395.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 510.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32. Може би идентичен с Петър Утманов.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 741.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 389.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бутим&oldid=12188570“.