Българин (1912)

български вестник (1912)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Българин.

„Българин“ е български вестник, близък до идеите на ВМОРО, излизал през ноември и декември в окупирания от гръцката армия Солун по време на Балканската война.

„Българин“
„Българинъ“
Balgarin 1912.jpg
Информация
Вид ежедневник
Начало 5 ноември 1912
Край 1 декември 1912
Цена на
печатно издание
5 стотинки, годишен абонамент 20 лева
Издател ВМОРО
Редактор Данаил Крапчев,
Иван Георгов,
Георги Кулишев,
Стоян Попсимеонов
Главен редактор Павел Шатев
Език български
Свързани вестници „Беломорец“

Подзаглавието на „Българин“ е Политико-обществени вестник. От вестника излизат 22 броя. Редакцията на вестника се състои от Георги Баждаров, Георги Кулишев, Анастас Разбойников, Стоян Попсимеонов и Павел Шатев - отговорен редактор. От брой 8 в редакционния комитет е и Данаил Крапчев.[1] Печата се в печатницата на Коне Самарджиев.[2]

Вестникът защитава българския характер на Македония срещу сръбските и гръцките претенции. В брой 3 от 9 ноември 1912 година се казва:

Този въпрос за нас, българите, отдавна е решен. Населението в Македония е в болшинството си българско, тъй както в Стара Сърбия е сръбско, а в Епир, Тесалия и островите е гръцко. Българските земи в Европейска Турция са тези, в които напоследък се твореше българската история. Това са местата, където българите водят от двадесет години непрекъснато революционна борба. Това са местата, където действаше ВМОРО, а тя е организация българска.[3]

В брой 13 от 21 ноември вестникът продължава да доказва българския характер на ВМОРО и ролята ѝ за пропадането на Османската империя и се опитва да се противопоставя на денационализаторските действия на окупационните сръбска и гръцка армия:

Не е така въпросът обаче с българите: те са повече от всички християни в Македония, затова се чувствуваха силни, бореха се двадесет години, предизвикаха Мюрцщегските реформи, Ревелската реформена програма, младотурския преврат и най-после създадоха неудържимата ситуация, която доведе до настоящата война... Македонските българи впрочем не очакват благодарност от сърби и гърци, те искат поне да бъдат зачитани в окупираните области и да не бъдат оскърбявани.[4]

В брой 17 от 25 ноември се казва:

За цялостна и неразделна българска Македония ние твърдо държим. В противен случай ние бихме били изменници пред паметта на хилядите загинали борци в Македония, ние бихме били изменници пред целия български народ... Чуждото ние не желаем, но и своето не даваме. За сметка на нашето българско тяло друг не може да се увеличава. Това е желанието на всички българи.[5]

Последният брой на „Българин“ излиза на 1 декември 1912 година. В него излиза статията „Кои са гробарите на Балканския съюз“, в която сръбските и гръцките окупационни власти се обвиняват в грабителство в Македония и се предрича разпадът на Балканския съюз.[6] Същият ден редакцията е разграбена от 300 гръцки войници и вестникът е забранен.[7] Вестникът продължава с още два броя под заглавие „Нова България“.[8]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.
  2. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 116.
  3. Българинъ, брой 3, 9 ноември 1912, Солунъ.
  4. Българинъ, брой 13, 21 ноември 1912, Солунъ.
  5. Българинъ, брой 17, 25 ноември 1912, Солунъ.
  6. Българинъ, брой 22, 1 декември 1912, Солунъ.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 99 – 100.
  8. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.