Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 г. в будния български град Велес, тогава в Османската империя, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Георги Георгов. През 1878 г. завършва Гражданското училище, а през 1881 г. Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 г. е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Завършва философия и висша педагогика в Женевския университет в 1886 година и в Йенския университет в 1888 година.[3] През 1889 г. защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 г. е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на Историко-филологическия факултет (1900-1901 и 1908-1909) и пет пъти (1891-1892, 1898-1899, 1905-1906, 1916-1917, 1918-1919) ректор на университета. От 1902 г. е действителен член, а от 1928 до 1936 г. председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 г. е действителен член на института „Жан Жорес“ в Женева.

През 1898 г. е делегат от софийското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[4]

 
Проф. Любен Диков (на трибуната), ректор на Софийския университет, чете поздравителен адрес до участниците в IV Византоложки конгрес в Софийския университет (9 септември 1934 г.). На първия ред в дъното, в средата — проф. Иван Георгов и проф. Александър Теодоров-Балан, зад тях — проф. Михаил Арнаудов и проф. Александър Балабанов; на първия ред — цар Борис III

Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприема обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско. В 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. В 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз. Георгов сътрудничи на идейния орган на ВМОРО „Македонски преглед“ и на вестник „Вардар“. Критикува асимилаторската политика на младотурския режим. По време на Балканската война се установява в Солун и редактира вестниците „Беломорец“ и „Българин“.[5]

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.[6] Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“[7]

Заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.[5]

След края на Първата световна война участва активно в протестното движение срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по Македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. Основен автор е на вестник „Насион“, издаван преди мирната конференция.[8]

През 1923 г. Георгов е съосновател и пръв председател до смъртта си на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му „Македонски преглед“.[9][10]

ТрудовеРедактиране

 
Георговъ, Иванъ. Ролята на България въ всемирната война. София, Книги за фронта №1. Издава Щабътъ на Дѣйствующата Армия, 1918.
 
Георговъ, Иванъ. Днешното положение в Македония подъ сръбска и гръцка власть и Обществото на народитѣ. София, Македонска библиотека №3, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Печатница П. Глушковъ, 1925.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Андрей Георгов
(? - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Георгов
(1858 - 1929)
 
 
 
Илия Георгов
(1860 - 1945)
 
 
 
Иван Георгов
(1862 - 1936)
 
 
 


Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македонски научен институт. Учредители
  2. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 193.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
  5. а б Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 51, 59.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.
  8. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 55.
  9. Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 85.
  10. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 204.