Георги Кулишев
Георги Кулишев Гугов е виден български политик и журналист, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация, близък е до кръга Звено. През 1946 г. е външен министър в третото правителство на Кимон Георгиев,[1][2] след което продължава да сътрудничи на тоталитарния режим до смъртта си и дълги години е подпредседател на парламента (1954 - 1971).[3]
Георги Кулишев | |
български политик | |
Роден | Георги Кулишев Гугов
21 септември 1885 г.
|
---|---|
Починал | 27 септември 1974 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Политика | |
Депутат | |
XXII ОНС XXVI ОНС I НС II НС III НС IV НС V НС VI НС | |
Георги Кулишев в Общомедия |
Биография
редактиранеРанни години
редактиранеГеорги Кулишев е роден в Дойран, Македония. В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] За една година от 1904 до 1905 година е учител в родния си град, а по-късно в Щип и Солун. Включва в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Делегат е на конгреса на Солунския революционен окръг през 1905 г., на който е избран за член на солунския окръжен революционен комитет. През 1906 г. е арестуван в Солун и затворен в Еди куле.
След Хуриета от 1908 година участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на градското бюро на партията в Солун.[1] По време на Балканската война е в Солун и пише във вестник „Българин“.[2]
След Балканските войни в 1914 година Кулишев завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Пише във вестник „Родина“. Работи в дирекцията по печата към Министерството на външните работи.
След Първата световна война Кулишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Дойранското братство от второто заседание на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[5]
От 1921 до 1922 г. е секретар на българската легация в Цариград.
Участва като делегат от Дойранското братсво в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6]
В междувоенния период той е активен участник в дейността на Вътрешната македонска революционна организация. На 7 юни 1920 година Кулишев подава молба за членство в масонската ложа „Светлина“.[7][8]
Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 – 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.[9] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО. На 1 юли 1927 година Кулишев при разискванията по отговора на тронното слово мотивира появата на новата парламентарна група, като заявява
„ | Ние не съставляваме отделна партия, а сме само отделна парламентарна група. Ние, народните представители от Петрички окръг, сме дошли тук с любов към България, с искрена и дълбока привързаност към българския народ и неговата свободна държава – да сътрудничим не на отделна партия против друга партия... | “ |
Според него депутатите са призвани да бъдат „носители на едни по-специални интереси“. Дълбоката причина „за безпокойство и размирие на Балканите е в жестокото третиране на поробените български населения, особено под гръцка и сръбска власт“. Пиринските депутати са с мисията да „изнесат“ националните тежнения не само на населението от Македония, но и на българите в Добруджа и Тракия“. От първата редовна сесия на ХХII ОНС депутатите настояват в отговора по тронното слово да се акцентира върху малцинствения въпрос. От името на групата Кулишев заявява, че България има „нравствено и политическо право да издигне глас за онеправданите и измъчени българи извън нейните граници“. Кулишев е депутат от Македонската парламентарна група и в XXIII обикновено народно събрание (1931 – 1934).[10]
Кулишев е член-учредител на Македонския научен институт.[11] При възстановяването на ВМРО пише брошурата „Новите смутители всред македонската емиграция“, в която критикува дейците на Временното представителство (серчани).[12]
Политическа кариера
редактиранеСлед Деветоюнския преврат Кулишев е редактор на проправителствения вестник „Слово“ (1925 – 1926). След Атентата в църквата „Света Неделя“ той пише там, че „България е нападната“ от „Московския интернационал“ и говори за „страшната опасност“ от „дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите „чужди интереси“ „емисари на Единния фронт“.[13]
След разцеплението във ВМРО след убийството на Александър Протогеров застава на страната на протогеровисткото крило.[14] Освен на „Слово“ Кулишев е редактор и на вестниците „Македония“ (1926 – 1928) и „Вардар“ (1929 – 1930). През 1931 г. емигрира в Швейцария, но през 1933 г. се завръща в България и става член на Съюз „Звено“. След Деветнадесетомайския преврат оглавява отдела за печата и цензурата на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.[15] Става редактор на вестник „Нови дни“ (1934 – 1935),[16] а от 1935 и негов директор; редактор е и на изданието „1838 – 1938“. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия в XXIV ОНС, но изборът му е касиран. През 1939 – 1940 г. е пълномощен министър и секретар на Министерския съвет.
През 1943 година се включва в Отечествения фронт и след Деветосептемврийския преврат в 1944 година е главен секретар на Министерския съвет (1945 – 1946). От 18 юни 1945 година представлява „Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт, след като Петър Попзлатев е отстранен от тази позиция под натиска на комунистите.[17] Външен министър е от 31 март до 22 ноември 1946 година и участва в преговорите на Парижката мирна конференция. От началото на 1947 година Георги Кулишев е политически секретар на Народен съюз „Звено“ до вливането му в Отечествения фронт през 1949 година. От 1944 до 1951 г. е директор на вестник „Изгрев“. В началото на 1945 година е назначен за подпредседател на Македонския научен институт заедно с Христо Калайджиев и председател Димитър Силяновски.[18]
Кулишев заедно с лидерите на другите леви крила на некомунистическите отечественофронтовски партии – Попзлатев, Добри Бодуров и други – се противопоставят на опитите за предаване на Пиринска Македония на Югославия и на насилствената македонизация в областта. Те настояват за принципа на доброволност при националното самоопределение на населението в областта, като неговата съдба в бъдещата федерация се обвърже в компенсационна връзка с връщането на Западните покрайнини и възможността за връщане на Западна Тракия.[19]
Георги Кулишев е народен представител в XXVI ОНС (1945 – 1946) и в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI (1971 – 1974) Народно събрание. От 1950 до 1954 година е член на Президиума на Народното събрание, а от 1954 до 1971 година негов подпредседател. От 1945 година е член на Националния съвет на ОФ, а през 1972 – 1974 е негов заместник-председател. Носител е на орден „Георги Димитров“. От 1964 година е герой на социалистическия труд.
Умира на 27 септември 1974 година в София.[20][21][22]
Негова съпруга е Хрисана Кулишева (1894 - 1975) от Дойран.[23]
-
Фото Алберт Баубин, Солун
-
Фото Димитър Карастоянов, София
Библиография
редактиране- „Македонската криза“ (1928)
- „Съветската външна политика“ (1947)
Външни препратки
редактиране- „Методий Кусев“, статия от Георги Кулишев публикувана във в-к „Македония“, стр.1, бр. 18, год. I, София, 30.X.1926 г.
- „Духовно единни, политически разделени“, статия от Георги Кулишев публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 123, София, 10 март 1927 г.
- „Гръцко-българската конвенция по изселването“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 22, София, 5 ноември 1926 г.
- „А краят на нещастията?“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 164, София, 29 април 1927 г.
- „Кое той не е видел...“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 28, София, 13 ноември 1926 г.
- „Арогантността на Белград“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 44, София, 2 декември 1926 г.
- „От трибуната на Народното събрание“, публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 312, София, 25 октомври 1927 г.
- "Никола Милев", възпоменателна статия, публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 102, София, 12 февруари 1927 година
- "Делото на българския учител в Македония. Водач на народа", публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 90 и 91, София, 24 май 1937 година
- "Ролята на македонската емиграция", публикувано в списание „Македония“, София, Март, 1922 година
- "Македонският въпрос. Вчера и днес", публикувано в сп. „Слънце“, кн. 19 и 20, София, 31 март 1920 година
- "Неугасим светилник", публикубано във „Вестник на вестниците“, бр. 35, София, 24 май 1927 година
- "Препоръките на г. Едуард Бойл", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 193, София, 6 юни 1927 година
- "Сръбски вестници в Македония", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 167, София, 3 май 1927 година
- "Най-новото престъпление на Белград", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 274, София, 9 септември 1927 година
- "Един международен скандал", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 232, София, 22 юли 1927 година
- "Най-отличителните му качества", възпоменателна статия за Васил Пундев, публикувана в сп. „Литературен глас“, год. XII, бр. 465 – 466, София, 6 март 1940 година
- "Основите на една политика", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 316, София, 29 октомври 1927 година
- "Царибродската годишнина", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 329, София, 9 ноември 1927 година
- "Пред сръбски съд", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 528, София, 15 ноември 1927 година
- "Най-големата опасност", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 352, София, 13 декември 1927 година
- "Най-тежка присъда", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 372, София, 5 януари 1928 година
- "Убийството на Милан Генов", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 407, София, 18 февруари 1928 година
- "Идат и да обвиняват!", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 459, София, 23 април 1928 година
- "Големите международни тартюфи", публикувано във в-к „Родина“, год. I, бр. 6, Скопие, 6 януари 1916 година
- "Социалистическият интернационал и Македония", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 476, София, 12 май 1928 година
- "Българи и албанци", публикувано във в-к „Родина“, год. I, бр. 29, Скопйе, 6 март 1916 година
- "Македония и покровителството на малцинствата", публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга II, София, февруари 1922 година
- "Лоша услуга", публикувано във в-к „Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. II, бр. 501, София, 13 юни 1928 година
- "Реч от името на Македонската парламентарна група в Народното събрание", публикувано в „Стенографски дневници, 22 ОНС“, София, 1 юлий 1927 година
Източници
редактиране- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Баева, Искра и Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944 – 1955). Лекционен курс. София, 2003, Издателство Полис
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Македонски научен институт
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 239. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 313.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Недев 2007, с. 154 – 155.
- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 31 – 32.
- ↑ Недев 2007, с. 159 – 160.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 643.
- ↑ Недев 2007, с. 319.
- ↑ Билярски, Ц, – „Александър Протогеров – генералът-войвода“, София, 2012, ИК „Синева“, стр. 98
- ↑ Недев 2007, с. 714.
- ↑ Интервю с Трендафил Митев, в. „Нова Зора“, брой 17, 27.04.2010 г. // Архивиран от оригинала на 2010-05-11. Посетен на 2010-05-12.
- ↑ Лалков, Милчо. От надежка към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток (1944 – 1948), ИК „Век 22“, София, стр. 234 – 235.
- ↑ Баева, Искра, Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика, 1944 – 1955: лекционен курс, Полис, 2003, стр. 243.
- ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.199.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 243 – 244.
- ↑ Почина Хрисана Кулишева // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България IX (12). София, СМКПДБ – Централно ръководство, октомври 1975. с. 59 – 60.
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.