Бързина (река)
Бързина е река в Северозападна България, Дунавската равнина, област Враца – общини Борован, Хайредин и Мизия, ляв приток на река Скът, от басейна на Огоста. Дължината ѝ е 37 км.
| Бързина | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Враца Община Борован Община Хайредин Община Мизия |
| Дължина | 37 km |
| Водосб. басейн | 244 km² |
| Начало | |
| Място | на 3,5 km западно от село Борован |
| Координати | |
| Надм. височина | 215 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на река Скът → Огоста → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 57 m |
Река Бързина се образува от суходолие, което започва на 3,5 км западно от село Борован и до село Малорад тече под името Батлак. Тече в северна посока през Дунавската равнина и е с малък наклон, предпоставка за образуване на меандри. След село Ботево завива на изток и при село Липница се влива отляво в река Скът на 57 м н.в.
Площта на водосборния басейн на реката е 244 км2, което представлява 22,7% от водосборния басейн на река Скът. основен приток на Бързина е река Сираковска бара, вливаща се отдясно.
По течението ѝ са разположени 5 села:
Водите на Бързина се използват главно за напояване, като за целта по течението ѝ са изградени микроязовирите „Рогозен“ и „Бързина“, а също и по малките ѝ къси притоци.
В най-долното течение на Бързина, на се намират останките на „Толов мост“, по който през 1876 г. четата на Христо Ботев преминава реката на път към Стара планина.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 88.