Малки Лом (старо име Омурбейски Лом) е река в Северна България, област Търговище – общини Търговище и Попово, област Разград – община Цар Калоян и област Русе – община Иваново, ляв приток на река Бели Лом, от басейна на Русенски Лом. Дължината ѝ е 57,1 km, която ѝ отрежда 73-то място сред реките на България.

Малки Лом
Долината и коритото на реката в село Сваленик на южния край на природния парк
Долината и коритото на реката в село Сваленик на южния край на природния парк
43.3475° с. ш. 26.3875° и. д.
43.6514° с. ш. 26.0586° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Търговище
Община Търговище
Община Попово
Област Разград
Община Цар Калоян
Област Русе
Община Иваново
Дължина57,1 km
Водосб. басейн338 km²
Начало
Мястона 1,4 km СИ
от село Голямо Ново,
Община Търговище
Координати43°20′50.99″ с. ш. 26°23′15″ и. д. / 43.3475° с. ш. 26.3875° и. д.
Надм. височина328 m
Устие
Мястоляв приток на река Бели ЛомРусенски ЛомДунавЧерно море
Координати43°39′05.04″ с. ш. 26°03′30.96″ и. д. / 43.6514° с. ш. 26.0586° и. д.
Надм. височина62 m

Река Малки Лом води началото си от чешма-извор „Царска чешма“, на 328 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Голямо Ново, община Търговище. Тече в северозападна посока, до село Сваленик в широка долина, а след това в тясна и дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици. Влива се отляво в река Бели Лом, на 62 m н.в. при село Нисово, община Иваново.

Площта на водосборния басейн на Малки Лом е 338 km2, което представлява 21,1% от водосборния басейн на река Бели Лом. Основни притоци – Поляноулук (десен), Коджахендек (ляв) и Свидовец (ляв).

Подхранването на Малки Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен – март-юни максимум и лятно-есенен – юли-октомври минимум.

По течението на реката са разположени 6 села:

Водите на реката се използват основно за напояване, като за тази цел по течението и в басейна ѝ са изградени няколко микроязовира, най-голям от които е язовир „Ломци“.

По високите скални корнизи в най-долното течение на реката през средновековието са издълбани стотици пещери, в които са се помещавали отшелници-монаси, църкви и манастири (Нисовски скални манастири).

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 302.