Цар Калоян (община)

община в област Разград
(пренасочване от Община Цар Калоян)
Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Община Цар Калоян е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

Община Цар Калоян
Общи данни
ОбластРазград
Площ168.28 km²
Население5 991 души
Адм. центърЦар Калоян
Брой селища3
Сайтtsarkaloyan.eu
Управление
КметДауд Аляовлу
(ДПС; 2015)
Общ. съвет13 съветници
Община Цар Калоян в Общомедия
Топографска карта на община Цар Калоян.
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на община Цар Калоян.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината заема крайната западна част на област Разград. С площта си от 168,282 km2 е най-малката сред 7-те общини на областта, което съставлява 6,92% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Община Цар Калоян се намира в западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, с надморска височина между 200 и 350 m. Цялата община (с изключение на част от землището на село Костанденец) се простира в северната част на Разградските височини, в междуречието на реките Бели Лом на север и левият ѝ приток Малки Лом на юг. Като цяло теренът се повишава от северозапад на югоизток и поради тази причина най-високата точка на общината се намира в крайната ѝ югоизточна точка, южно от село Езерче, на границата с община Попово409,6 m н.в. Респективно най-ниската ѝ точка от 116 m н.в. се намира в най-северната ѝ част, на границата с община Ветово, в каньоновидната долина на река Бели Лом.

На север, по границата с община Ветово, в дълбока каньоновидна долина, със стръмни, на места отвесни скални склонове протича част от долното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав). От северното подножие на най-високата точка на общината, от извор-чешма води началото си река Долапдере (23 km). Тя тече на север през село Езерче, а след това на северозапад и през град Цар Калоян в сравнително широка и плитка долина. След града долината ѝ дълбоко се всича в Разградските височини и с множество меандри се влива отляво в река Бели Лом на около 6 km северозападно от град Цар Калоян.

В югозападната част на общината, през землището на село Костанденец, също в дълбока долина със стръмни склонове, на протежение от около 8 km протича част от долното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).

Населени места

редактиране

Общината се състои от 3 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Езерче 1510 25,903 Цар Калоян 2828 103,000 Торлак, Хлебарово
Костанденец 231 39,379 ОБЩО 4569 168,282 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Торлак на с. Цар Калоян;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Цар Калоян на с. Хлебарово;
  • Указ № 3190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Хлебарово за гр. Хлебарово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от бившата община Щръклево, област Русе и ги присъединява към община Хлебарово, област Разград;
  • Указ № 88/обн. 12.03.1991 г. – възстановява старото име гр. Хлебарово на гр. Цар Калоян;
– Преименува Община Хлебарово на община Цар Калоян;

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 6192 1652 4302 6 13 18 201 100,00 26,67 69,42 0,09 0,20 0,29 3,24
Цар Калоян 3779 1148 2452 3 8 164 Цар Калоян 30,37 64,88 0,07 0,21 4,33
Езерче 2008 118 1845 10 31 Езерче 5,87 91,88 0,49 1,54
Костанденец 405 386 8 0 6 Костанденец 95,30 1,97 0,00 1,48

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 6 192 100,00
Православие 1 392 22,48
Католицизъм 8 0,12
Протестантство 8 0,12
Ислям 3 508 56,65
Друго 0 0,00
Нямат 112 1,80
Не се самоопределят 750 12,11
Непоказано 414 6,68

Стопанство

редактиране

Населението на общината на 1 февруари 2011 година е 6192 души (настоящ адрес), като преобладават етническите турци. До 1989 година съотношението е било 60% на 40% в полза на българското население, но с настъпването на промените започва разрушаването на икономиката на общината. Закрива се аграрно-промишления комплекс, ППТУ „Кирил Бончев“, цеха „Зита“, цеха на „Дунарит“, цеха към ЕМЗ Разград и цеховете в Сваленик и тухларската работилница в Костанденец. Без работа остават над 2000 души, мъже и жени и са принудени да търсят препитание в други населени места. Това са основно българи, специалисти в предприятията и цеховете, които се изселват заедно със семействата си. През 2002 година, след местен референдум Сваленик и Церовец се отделят и преминават към община Иваново. Всичко това води до рязка промяна на етническото съотношение.

Икономиката на общината се определя от селското стопанство, основно под кооперативна форма, изградена на базата на бившите ТКЗС-та. В Цар Калоян функционират три кооперации, в Костанденец и Езерче по две – общо 7. Промишлеността в Цар Калоян е представена от една мандра. Две мандри и четири цеха за производство на обувки функционират в село Езерче, като безработицата в селото е практически нулева.

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 27,9 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

редактиране