Русенски Ломантичността на латински Tїbisis, Тибизис) е река в Северна България, област Русе – общини Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 km, която ѝ отрежда 86 място сред реките на България. Заедно с дясната съставяща я река Бели Лом дължината на Русенски Лом става 197 km и заема 12-то място по дължина в България. Русенски Лом е последната река, вливаща в Дунав на българска територия (на изток има още 5 реки, водите на които периодично достигат до Дунав).

Русенски Лом
Bulgaria Ruse Province relief location map.jpg
43.6853° с. ш. 26.0011° и. д.
43.835° с. ш. 25.9311° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Русе
Община Иваново
Община Русе
Дължина 50 km
Водосборен басейн 2874 km²
Отток 5,6 m³/s
Начало
Място сливането на реките Черни Лом (лява съставяща) и Бели Лом (дясна съставяща)
Координати 43°41′07.08″ с. ш. 26°00′03.96″ и. д. / 43.6853° с. ш. 26.0011° и. д.
Надм. височина 47 m
Устие
Място десен приток на река Дунав (на 498-ми км) → Черно море
Координати 43°50′06″ с. ш. 25°55′51.96″ и. д. / 43.835° с. ш. 25.9311° и. д.
Надм. височина 16 m
Русенски Лом в Общомедия
Река Русенски Лом край Басарбовския манастир в село Басарбово. Вижда се каменната плоча с вдълбан в скалата надпис, означаващ участъка от реката, където са открити мощите на св. Димитър Басарбовски.

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Русенски Лом се образува от сливането на двете съставящи я реки Черни Лом (лява съставяща) и Бели Лом (дясна съставяща) на 47 m н.в., на 3,2 km източно от село Иваново, област Русе. Посоката, в която протича реката е север-северозапад през Дунавската равнина в дълбока каньоновидна долина с множество меандри поради малкия наклон на течението ѝ (0,62 m/km). По права линия от образуването на реката до устието ѝ разстоянието е едва 17,6 km, а истинската ѝ дължина е 50 km. Влива се отдясно в река Дунав (на 498-ми km), на 16 m н.в., в град Русе. На устието ѝ в река Дунав е изградено Пристанище Русе – Запад.

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Площта на водосборния басейн на Русенски Лом е 2874 km2, което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад и югозапад – с водоброрния басейн на река Янтра;
  • на североизток – с водосбрните басейни на реките Топчийска река, Царацар и Сенковец, достигащи до река Дунав като суходолия;
  • на югоизток – с водосборния басейн на река Камчия.

Водосборният басейн на Русенски Лом обхваща голяма част територия на Русенска област, югозападната част на Разградска област, северозападната част на Търговишка област и малки части от Великотърновска и Шуменска област.

Двата основни притока на Русенски Лом са двете съставящи го реки – Черни Лом и Бели Лом.

Хидроложки показателиРедактиране

  • Средногодишен отток при с. Басарбово – 5,6 m3/s, с ярко изразено пролетно пълноводие когато се оттичат окол 60% от водното количество. Подхранването е дъждовно-снежно.

СелищаРедактиране

По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села:

 
Речна система на река Русенски Лом

Стопанско значение, природни забележителностиРедактиране

Водите на Русенски Лом се използват главно за напояване. По отвесните скални корнизи покрай бреговете на реката, от сливането на двете съставящи я реки до село Басарбово, през средновековието изкуствено са издълбани множество пещери, в които са се помещавали монаси-отшелници, църкви и манастири, т.н. Ивановски скални църкви

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 420.
  • Реки в България.