Варвара (област Бургас)

село в област Бургас
(пренасочване от Варвара (Област Бургас))
Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.

Варва̀ра е село в Югоизточна България, област Бургас, община Царево.

Варвара
Кметството на село Варвара
Кметството на село Варвара
Общи данни
Население297 души[1] (15 септември 2022 г.)
16,3 души/km²
Землище18,272 km²
Надм. височина29 m
Пощ. код8278
Тел. код0550
МПС кодА
ЕКАТТЕ10094
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Варвара в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Варвара се намира на около 55 km югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 7 km югоизточно от общинския център град Царево и около 4 km северозападно от град Ахтопол. Разположено е на 500 – 600 m от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна, около 4 km изток-североизточно от най-високия му връх връх Папия (501,4 m). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 25 m, а в западния му край нараства до около 40 – 45 m. Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние.[2].

Село Варвара е в обхвата на природен парк „Странджа“.

През село Варвара минава третокласният републикански път III-9901, който е отклонение при град Царево от републикански път II-99 на югоизток, продължаващо след Варвара през град Ахтопол и село Синеморец до село Резово, където свършва.

Землището на село Варвара граничи със землищата на: град Ахтопол на юг; село Бродилово на запад; град Царево на северозапад.

В югоизточната част на землището на село Варвара се намират морският плаж „Къмпинг Делфин“ – с дължина 400 – 500 m (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.4 и 10094.36.5) и къмпинг „Делфин“ (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.146 и 10094.36.147; по данни към 8 ноември 2022 г.).[3]

Населението на село Варвара, наброявало 290 души при преброяването към 1934 г. и 408 към 1956 г., намалява до 202 към 1975 г. и след колебания в числеността през следващите години, наброява 308 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 260 лица, за 186 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 62 – към „ромска“, за 3 – към „други“ и останалите не са отговорили.[5]

ИсторияРедактиране

Според местна легенда за произхода на името на селото в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари, а от там идва и името на селището им – Варвара.

Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г., където селото присъства под името Вардарах, както и в картата на Макс Шимек (1748 – 1798 г.). До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. те са изселени и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрос, чийто диалект е близък до хасекийския[6].

В ново време поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горско-производителна кооперация „Папия“.

Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители[6].

ЗабележителностиРедактиране

Варвара е известна преди всичко с красивото море. Въпреки че пясъчната ивица е доста малка, тя е сред най-красивите по Черноморието. Поради отдалечеността си селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане.

Върху близкия до селото връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.

Край Варвара се намира Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.

Редовни събитияРедактиране

През първата седмица на септември се състои съборът на Варвара в продължение на 2 дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по обяд на втория – народни борби.


ДругиРедактиране

Залив Варвара на остров Нелсън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Варвара[7].

ФотогалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Климатични области в България, раздели „Област с континентално-средиземноморски климат“ и „Област на черноморското климатично влияние“.
  3. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта, щракване в който извежда прозорец с данни за него).
  4. Справка за населението на с. Варвара, общ. Царево, обл. Бургас
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Варвара, община Царево, област Бургас
  6. а б Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  7. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Varvara Cove

Външни препраткиРедактиране