Васил Таслаков

български офицер от генералния щаб

Васил Гечев Таслаков е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 35 пехотен врачански полк (1915 – 1917) и командир на 3-та бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Васил Таслаков
български офицер от генералния щаб
Командвания35-и пехотен полк
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВоенен орден „За храброст“
„За заслуга“
ОбразованиеНационален военен университет
Академия на Генералния щаб
Дата и място на раждане
16.03.1866
Дата и място на смърт
14 ноември 1933 г. (69 г.)

Биография

редактиране

Васил Таслаков е роден на 16 март 1864 г. в Троян, Османска империя. На 24 януари 1887 г. постъпва на военна служба. През 1889 г. завършва в 11 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 18 май е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик, а през 1900 г. в чин капитан. През 1905 г. като капитан от 2-ра бригада от 6 пехотна бдинска дивизия е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1908 г.[1] Служи като помощник ротен командир в 16 пехотен ловчански полк, в 10 резервен полк и като старши адютант в 6 пехотна бдинска дивизия. През 1910 г. е произведен в чин майор.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Таслаков е началник-щаб на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия. След края на войните на 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник. През 1914 година подполковник от генералния щаб Васил Таслаков, който до това време е началник на 23-то полково военно окръжие е назначен за помощник-командир на 17 пехотен доростолски на Негово Императорско Височество Великия Княз Владимир Александрович полк.[2]

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Васил Таслаков първоначално е командир на 35 пехотен врачански полк (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас, но орденският съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[3] На 16 март 1917 г. е произведен в чин полковник, а през 1918 г. поема командването на 3-та бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.[4]

На 16 ноември 1918 г. е уволнен от служба. Умира на 14 ноември 1933 година.

Военни звания

редактиране

Образование

редактиране
  1. Танчев, с. 197 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 94; ВИ №78 26 юли 1905; №104 7 октомври 1908; Списък на офицерите (1909), с. 104)
  2. в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 120 – 121
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 191 – 192

Източници

редактиране