Велян Огнев

български зограф

Велян Христов Огнев (Огненов), известен като Уста Велян, е български зограф, декоратор и резбар от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа. Работи в средата и втората половина на XIX век и името му се свързва с популяризирането на светската стенопис в дейността на представителите на Банската художествена школа.[1]

Велян Огнев
Велјан Огненов
български зограф
Роден
неизв.
Починал
1850 г.

Етнос българи
Активен период от 1835 г. до 1850 г.
Семейство
Деца Ангел Велянов

БиографияРедактиране

Роден е в дебърското мияшко село Тресонче. Няма сведения от кого Огнев се учи на зографския занаят, но негов първи помощник и ученик е синът му, Ангел Велянов, а сред учениците му се откроява името и на Димитър Сирлещов.[2]

Преселва се в Банско през 1837 година, където изрисува иконостаса и наоса в църквата „Света Троица“.[2][3] Иконостасът, колонните редове и плафонът са украсени с богата декорация - барокови листни композиции, вази с цветя, гирлянди и растителни стръкове. В „Света Троица“ Огнев показва голям усет за подредба и колорит. Огнев рисува икони, невестински сандъци, тавани, долапи.[1] Автор е и на стенописите на голяма част от съхранените изрисувани къщи в Банско, сред които и неговата собствена, известна като Веляновата къща,[2] подарена му от църковното настоятелство,[1] която днес е функциониращ музей. От съхранени писмени и устни източници е известно, че е работил и в широк район из Солунско, а и в самия град Солун.[2][3] Негово дело е иконостасът във „Въведение Богородично“ в Чаталджа.[4]

Умира около 1850 година в Банско.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 74.
  2. а б в г Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  3. а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 480.
  4. Ο κειμηλιακός πλούτος του Ιερού Ναού Εισοδίων της Θεοτόκου Χωριστής Δράμας. // Ψίθυροι - Δράμα. Εκδόσεις Περιοδικών και Εφημερίδων. Посетен на 22 март 2020 г. Архив на оригинала от 2020-08-10 в Wayback Machine.