Веренишко бърдо
Веренишкото бърдо е рид в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Монтана.[1]
Веренишко бърдо | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Монтана) |
Част от | Предбалкан |
Най-висок връх | Бърдото |
Надм. височина | 651,9 m |
Подробна карта | |
Ридът Веренишко бърдо се издига във външната структурна ивица на Западния Предбалкан и е разположен северно от долината на река Огоста. Има посока на простиране от запад-северозапад на изток-югоизток с дължина 14 – 15 км. На запад, до село Каменна Рикса чрез седловина висока 437 м се свързва с Широка планина. На юг се спуска плавно към долината на река Огоста, а северните му склонове са по-стръмни към Дунавската равнина. На изток достига до завоя на Огоста при град Монтана. Билото е гребеновидно с максимална височина връх Бърдото (651,9 м), разположен в западната част на рида, на около 2 км източно от село Каменна Рикса. Северозападните му части се отводняват от десните притоци на река Цибрица, а останалите – от левите притоци на река Огоста.[1]
Веренишкото бърдо представлява моноклинала, остатък от южното бедро на Белоградчишката антиклинала. Изградено е от юрски и горнокредни варовици. Южният склон изобилства от карстови форми. Основно северните склонове са обрасли с редки благуново-церови гори и храсталаци от келяв габър. Южните склонове като цяло са обезлесени и са заети от обширни пасища.[1]
В най-източното подножие на рида е разположен град Монтана, по северните му склонове – селата Винище, Горна Вереница и Долна Вереница, а по южните – селата Горно Церовене, Видлица, Чемиш и Каменна Рикса.[1]
По северния склон на Веренишкото бърдо, на протежение от 16,3 км, от Монтана до село Винище преминава участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа Видин – София – ГКПП „Кулата“, а по южното подножие – 11 км от третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Димово – Белоградчик – Монтана.[1]
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 104.