Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.

Вещица или Воденска Вещица (изписване до 1945 година Вѣщица; на гръцки: Πολυπλάτανος, Полиплатанос, катаревуса Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1927 година Βέτσιστα, Вециста или Βέστιτσα, Вестица[1]) е село в Република Гърция, в дем Негуш на област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Вещица има 884 жители.

Вещица
Πολυπλάτανος
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 20 m
Население (2001) 884 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 20 километра надморска височина, на 14 километра североизточно от Негуш (Науса) и на 12 километра югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от източната страна на река Вода (Водас), от 20-те години на XX век насам се смята за отделно село - Берска Вещица (Ангелохори).

ИсторияРедактиране

Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[2]

В Османската империяРедактиране

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вѣщица живеят 500 българи християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вещица (Vechtitza) има 664 българи патриаршисти гъркомани.[6]

Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.[8] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров[9]. В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.[10]

След Първата световна война в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 149 жители бежанци.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Полиплатанон.[12]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 513 души
  • 1920 – 592 души
  • 1928 – 721 души
  • 1940 – 1132 души
  • 1951 – 1291 души
  • 1961 – 1511 души
  • 1971 – 1575 души

ЛичностиРедактиране

Родени във Вещица
  •   Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица[13]
  •   Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица[14]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βέτσιστα - Πολυπλάτανον
  2. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.158-159.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 222-223.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  8. Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ - Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.173
  10. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.309.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 154.