Вещица (Воденска)
Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.
Вещица или Воденска Вещица (изписване до 1945 година: Вѣщица; на гръцки: Πολυπλάτανος, Полиплатанос, катаревуса Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1927 година Βέτσιστα, Вециста или Βέστιτσα, Вестица[1]) е село в Република Гърция, в дем Негуш на област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Вещица има 884 жители.
|
Вещица Πολυπλάτανος |
|
|---|---|
  Вещица  Вещица |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 884 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Солунското поле на 20 километра надморска височина, на 14 километра североизточно от Негуш (Науса) и на 12 километра югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от източната страна на река Вода (Водас), от 20-те години на XX век насам се смята за отделно село - Берска Вещица (Ангелохори).
ИсторияРедактиране
Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[2]
В Османската империяРедактиране
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.[4]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вѣщица живеят 500 българи християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вещица (Vechtitza) има 664 българи патриаршисти гъркомани.[6]
Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В ГърцияРедактиране
При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.[8] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров[9]. В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.[10]
След Първата световна война в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 149 жители бежанци.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Полиплатанон.[12]
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 513 души
- 1920 – 592 души
- 1928 – 721 души
- 1940 – 1132 души
- 1951 – 1291 души
- 1961 – 1511 души
- 1971 – 1575 души
ЛичностиРедактиране
- Родени във Вещица
Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица[13]- Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица[14]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βέτσιστα - Πολυπλάτανον
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ - Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.173
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.309.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 154.