Вещица (Воденска)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.

Вещица или Воденска Вещица (изписване до 1945 година: Вѣщица; на гръцки: Πολυπλάτανος, Полиплатанос, катаревуса Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1927 година Βέτσιστα, Вециста или Βέστιτσα, Вестица[1]) е село в Република Гърция, в дем Негуш на област Централна Македония.

Вещица
Πολυπλάτανος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 25 m
Население 767 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 25 m надморска височина, на 14 km североизточно от Негуш (Науса) и на 12 km югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от източната страна на река Вода (Водас) се смята за отделно село - Берска Вещица (Ангелохори).[2]

ИсторияРедактиране

Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[3]

В Османската империяРедактиране

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.[5]

В 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) отбелязва само едно село Вѣщица в Берска каза с 500 българи християни.[6] Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година отбелязва две Вещици - една в Берска и една във Воденска каза, като във Воденска Вещица (Vechtitza) има 128 българи патриаршисти гъркомани. В селото работи гръцко училище с 1 учител и 9 ученици.[7]

Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.[9] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров.[10] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.[11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Воденска Вещица (Воденска Вештица) има 20 къщи християни славяни.[12]

След Първата световна война в селото са заселени 155 понтийски гърци бежанци от Турция.[13] В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 149 жители бежанци.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Полиплатанон.[15] В селото са заселени още бежанци.[13]

В 1991 година селото е броено към Берска Вещица.[13]

Селото е много богато, тъй като землището му, след извършените през 30-те години мелиорации, е много плодородно и почти цялото се напоява. Произвеждат се предимно ябълки, праскови, пшеница и памук. Развито е и краварството.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 158[13] 204[13] 381[13] 606[13] 751[13] 872[13] 852[13] 942[13] 884 767

ЛичностиРедактиране

Родени във Вещица
  •   Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица[16]
  •   Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица[17]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 31. (на македонска литературна норма)
  3. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ - Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.173
  11. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  13. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 32. (на македонска литературна норма)
  14. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 309.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 154.