Видунас
Виду́нас (на литовски: Vydūnas (псевдоним); с рождено име Вилхелмас Сторостас (на литовски: Vilhelmas Storostas)) е литовски драматург, философ, културен деятел.
| Видунас Vydūnas | |
| литовски драматург | |
 Видунас, 1930 г. | |
| Роден | Вилхелмас Сторостас
село Йонайчяй, днес в Шилутски район на Литва |
|---|---|
| Починал | 20 февруари 1953 г.
|
| Националност |  Литва |
| Учил в | Грайфсвалдски университет Хале-Витенбергски университет Лайпцигски университет Хумболтов университет на Берлин |
| Работил | драматург, философ |
| Псевдоним | Видунас |
| Видунас в Общомедия | |
Ранни години редактиране
Бащата на Видунас е учител в начално училище. Видунас е известен и с литовския вариант на името Вилюс Стороста (на литовски: Vilius Storosta). Завършва учителска семинария в град Рагнит (днес Неман). От 1888 г. преподава в различни училища. В университетите на Германия (Грайфсвалд 1896 – 1898 г., Хале 1899 г., Лайпциг 1900 – 1902 г. и Берлин, 1913 – 1919 г.) изучава литература, философия, история на изкуството, история на религията, чужди езици. Преподава в музикално училище в Клайпеда. От 1892 г. живее в Тилзит (днес Советск), преподава английски и френски език в средно училище.[1]
Национална дейност редактиране
Живеейки в Тилзит, Видунас оглавлява културния живот на литовците в Източна Прусия. Организира кръжоци и общества, хорове, изнася лекции, издава литовските периодични издания „Шалтинис“ (на литовски: „Šaltinis“, „Източник“), „Яунимас“ (на литовски: „Jaunimas“, „Младеж“) и др. Пише няколко статии и брошури на немски език за литовците, тяхната история и култура.
Литературно творчество редактиране
Автор е на пиесите „Сенките на предците“ (на литовски: „Probočių šešėliai“, 1908 г.), „Вечен огън“ (на литовски: „Amžina ugnis“, 1912 г.), „Световният пожар“ (на литовски: „Pasaulio gaisras“, 1928) и др. Драматичните му произведения са основани на символистичната естетика и близки до старинните жанрове мистерия и морал.
През 1927 г. става член на „ПЕН клуба“ и до следвоенните години остава единственият литовец, приет в тази световна организация на писателите, основана през 1921 г.
Философия редактиране
Във философските и религиозно-мистичните статии и трактати „Смърт и какво следва“, „Тайнственото величие на човека“ (1907 г.), „Жизнената основа на народа“ (1920 г.) развива еклектично учение, основано на елементите на неоплатонизъм, Бхагавад гита и теософските рецепции на индийските религиозно-философски учения. Пропагандира вегетарианство, към което се придържа самия той.[2]
Късни години редактиране
С идването на власт в Германия на НСДАП, Видунас е подложен на репресии. През 1938 г. е арестуван и затворен, но благодарение на протестите на известни деятели на културата е освободен. През 1944 г., с приближаването на съветските войски, Видунас се евакуира, както и другите жители на Тилзит. Умира в Детмолд. През 1991 г. прахът на Видунас е пренесен в гроб в Битенай (Шилутски район).
Памет редактиране
.jpg)
Видунас е изобразен на банкнотата от 200 лита. В селището Кинтай на Шилутски район, от 1988 г. действа Културен център „Видунас“, който включва в себе си мемориална експозиция. Центърът е устроен в зданието на бившето училище (построено през 1705 г.), в което преподава Видунас в периода 1888 – 1892 г.[3] Главният експонат на експозицията е арфата на Видунас (изработена в Лондон и придобита от него в Тилзит), на която той свири ежедневно сутрин и вечер, за да установи хармония между своя атман и вселенския брахман.[4]
В град Съветск, в къщата, в която е живял Видунас, е сложена мемориална дъска с барелеф на философа. Освен това в града има и музей на Видунас.
Източници редактиране
- ↑ Философ, писатель, педагог // Анграпа.ru. Анграпа.ru. Посетен на 15 декември 2016. (на руски)
- ↑ Vilhelmas Storostas – Vydūnas. Gyvenimas ir kūryba // Lietuvių kalba ir literatūra. Посетен на 15 декември 2016. (на литовски)
- ↑ Kintų Vydūno kultūros centras // Šilutės turizmo informacijos centras. Šilutės turizmo informacijos centras. Архивиран от оригинала на 2016-12-20. Посетен на 15 декември 2016. (на литовски)
- ↑ Muziejaus rinkiniai // Kintų Vydūno kultūros centras. Посетен на 15 декември 2016. (на литовски)
Литература редактиране
- В.Богдонавичюс, А.Мартишюте. Видунас в Западноевропейском культурном контексте: между национальным и глобальным. Вильнюс: Институт литовской литературы и фольклора, 2013. ISBN 978-609-425-104-7
- От Мажвидаса до Видунаса. Творцы и хранители литовской культуры в Кёнигсбергском крае. Вильнюс: Mintis, 1999
- Vacys Bagdonavičius. Filosofiniai Vydūno humanizmo pagrindai. Vilnius: Mintis, 1987
- Vacys Bagdonavičius. Vydūnas: trumpa biografija. Vilnius: Vydūno draugija, Kultūros, filosofijos ir meno institutas (Standartų sp.), 2005. 63, [1] p.: iliustr., portr. Tir. [500] egz. ISBN 9986-638-56-9
- Я верю в святое таинство. Вильнюс: Минтис, 1994
Външни препратки редактиране
- Kintai Vydūnas Culture Centre Архив на оригинала от 2005-02-10 в Wayback Machine.
- За Видунас (на литовски език)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Видунас“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |