Виèри ди Кàмбио де Мèдичи (на италиански: Vieri di Cambio de' Medici; * 1323, Флоренция, Флорентинска република; † 13 или 14 септември 1395, пак так) е флорентински банкер, един от първите значими представители на семейство Медичи.

Виери де Медичи
банкер и политик
Роден
1323 г.
Починал
13 или 14 септември 1395
ПогребанСанта Мария дел Фиоре (Флоренция)
Герб
Семейство
РодМедичи: Липо ди Киарисимо
БащаКамбио де Медичи
Съпруга1. Валенца
2. Биче Строци
ДецаНикола
Биче
Валенца
Камбио
Други родниниДжовани ди Бичи (племенник)

Произход редактиране

Той е син на Камбио ди Филипо де Медичи от клона Липо ди Киарисимо на Медичите. Първият му братовчед е Салвестро ди Аламано де Медичи, флорентински патриций, известен с това, че предизвиква бунта на Чомпи във Флоренция.

Биография редактиране

Виери де Медичи е член на Арте дел Камбио – основната банкова гилдия във Флоренция, където вероятно усвоява банковия занаят. Той преследва различни начинания през живота си. Неговата първа известна компания, Vieri di Cambio de' Medici & Co., отговаря за доставката на флорентински стоки през Република Пиза през 1369 г. По-късно си партнира с други видни банкери по това време, по-специално Николо ди Рикардо Фани, Джовани ди Ариго Риналдески да Прато и Якопо ди Франческо Вентури. Неговият далечен роднина Франческо ди Бичи де Медичи се присъединява като младши партньор през 1382 г. До 1385 г. Виери де Медичи ръководи успешно съвместното дружество с Вентури, наречено Виери де Медичи и Якопо ди Франческо Вентури. То има клон във Венеция, който се занимава с чуждестранни сметки, и кореспонденти по крайбрежието на Далмация, най-вече в Задар. Франческо де Медичи по-късно става старши партньор, както се вижда от писмо от 4 юли 1390 г., което също посочва клон в Генуа.[1] Виери де Медичи също поддържа клон в Рим, в отделно партньорство с по-малкия брат на Франческо, Джовани ди Бичи де Медичи. Това партньорство е известно като Виери и Джовани де Медичи в Рим и е създадено през 1386 г.

Записите показват, че Виери де Медичи се е оттеглил от банковото дело през 1393 г. Неговата банка е била разпусната през 1391 или 1392 г. Остатъците са продадени на роднини, които създават три независими банки. Първата банка е създадена от племенника на Виери, Антонио ди Джовани де Медичи. Към него се присъединяват банкерът Джовани ди Салвестро и старият бизнес партньор на Виери, Якопо ди Франческо Вентури. Смята се, че тази банка е разпусната до 1395 г. Втората банка е създадена от Франческо ди Бичи де Медичи на името на неговия син Аверардо ди Франческо де Медичи. Тази банка е разпусната през 1443 г. Третата и най-успешна банка е основана от Джовани ди Бичи де Медичи и младшият му съдружник Бенедето ди Липачо де Барди в Рим. По-късно известна като Банка на Медичите, тя прави семейство Медичи известно. Неин предшественик е по-ранното дружество, създадено в Рим през 1386 г. Записи, датирани от 1397 г., предполагат, че Джовани де Медичи е бил принуден да поеме всички активи и пасиви на Виери де Медичи, което включва редица лоши дългове.[2] Джовани губи над 860 флорина в резултат на сделката, но успява да създаде успешна банка, която просъществува десетилетия след това.

След оттеглянето си от банковото дело Виери де Медичи става политически активен. Той е съюзник на Масо дели Албици и е избран за гонфалониер на правосъдието, изпълнявайки ролята май – юни 1392 г. Много флорентински граждани очакват той да поведе нов бунт срещу режима на Албици, следвайки стъпките на своя братовчед Салвестро в по-ранния бунт на Чомпи.

Виери де Медичи умира на 13[3] или на 14 септември 1395 г.[4] на около 72-годишна възраст и е погребан във Флорентинската катедрала. След смъртта му, както е посочено в завещанието му, подписано на 12 август 1395 г., всяка от неговите две дъщери трябва да получи 1200 флорина за зестра и всичко, което остане от състоянието на Виери, трябва да бъде наследено от неговите оцелели синове Никола и Камбио. Двамата в крайна сметка създават собствена банка във Флоренция с клон в Рим. За разлика от баща си те се оказват некомпетентни в управлението на бизнеса си и до 1433 г. са продали повечето от недвижимите си имоти, за да погасят задълженията на своята банка.[5]

Брак и потомство редактиране

Виери се жени два пъти:

∞ 1. пр. 1364 г. за Валенца († 1378)

∞ 2. за Биче Строци, дъщеря на Пацино Строци, от която има двама сина и две дъщери:

  • Никола де Медичи (* ок. 1384 † 1454)
  • Биче де Медичи (неизв.)
  • Валенца де Медичи (неизв.), ∞ за Джовани Салвиати
  • Камбио де Медичи (* 22 февруари 1391, † 20 декември 1463), ∞ 1. за Лоренца ди Николо Гуичардини 2. за Симона ди Бернардо де Барди.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • de Roover, Raymond (1999). The Rise and Decline of the Medici Bank, 1397-1494. Washington, D.C.: Beard Books.
  • Strathern, Paul (2016). The Medici: Power, Money, and Ambition in the Italian Renaissance. New York: Pegasus Books.
  • Hollingsworth, Mary (2018). The Family Medici: The Hidden History of the Medici Dynasty. New York: Pegasus Books.
  • Mèdici, Vieri de', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  • Raffaella Zaccaria, MEDICI, Vieri de’, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009
  • Биография, на palazzo medici-riccardi.it Архивирано от оригинала на 17 май 2006 г.

Бележки редактиране

  1. de Roover 1999, стр. 36
  2. de Roover 1999, стр. 37
  3. de Roover 1999, стр. 36
  4. Zaccaria, Raffaella. MEDICI, Vieri de' // Посетен на 12 June 2018. (на италиански)
  5. de Roover 1999, стр. 37
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vieri di Bicci de' Medici в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​