Виктор Нишки

български и сръбски епископ

Виктор Нишки (светско име Вълко Чолаков) е висш български, по късно сръбски православен духовник, нишки митрополит.[1] Според оценки на негови съвременници, при него народностно съзнание не било силно развито, а алчността му била голяма и поради това той се поддал на сръбската пропаганда.[2]

Виктор Нишки
български и сръбски епископ
Роден
1793 г.
Починал
31 май 1888 г. (95 г.)
Религияправославие
Виктор Нишки в Общомедия

Биография

редактиране
 
Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Архимандрит Виктор е на първия ред (№10)

Родом е от Калофер, като годината му на раждане също не е сигурна. Той е от рода Чолакови. Има сестра Лала, омъжена в Карлово, и друга Гена, омъжена за каменоделеца Колю Загореца, преселник в Калофер и родоначалник на рода Аврамови.

Първоначално образование получава в родния си град. Впоследствие постъпва като послушник в Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“. Там е подстриган в монашество и последователно е ръкоположен в йеродяконски и йеромонашески чин. Живее по някое време в Хилендар, като светогорски изповедник, където е възведен в архимандритско достойнство.

Около 1832 година архимандрит Виктор е изпратен в Ниш като таксидиот, където остава до края на живота си, почти без прекъсване. По същото време се създава Сръбското княжество и се засилва сърбоманството в Поморавието, което е плод на появилата се сръбска културна и църковна пропаганда. През времената на холерата в Ниш, през годините 1832, 1838 и 1842, когато всички свещеници в Ниш се разбягват, единствен Виктор остава на своя пост, за което е бил тачен и обичан от паството си.

През 1871 година е представител на Нишката епархия на Църковно-народения събор, свикан в Цариград за изработването на устава на Българската екзархия.

През май 1872 година е избран и ръкоположен за български екзархийски митрополит на Нишка епархия. Като запознат със сложната обстановка в епархията, той се старае да не дразни сърбофили и гъркомани, за да избегне антиекзархийски настроения. Въпреки проявяваната прекомерна толерантност и отстъпчивост пред капризите на общината и сърбоманите, той не е пощаден от сръбски клеветнически обвинения. В диоцеза му се шири безредие и несигурност. В екзархийското ръководство се формира мнение, че Виктор е неспособен да се справи с трудностите, а управлението на епархията да се повери на по-енергичен духовник. Същевременно се съзнава, че подобен ход би могъл да причини загубването на епархията.[3]

През 1874 година Виктор е избран за член на Светия синод на Българската екзархия, но въпреки това не посещава заседанията на синода и впоследствие е освободен[4].

По време на Сръбско-турската война от 1876 година напуска Ниш и отива в Лесковъц, като митрополитски наместник. Връща се в Ниш през 1877 година, по време на Руско-турската война, когато градът е превзет от сърбите.

От името на свещенството и народа на 18 януари 1878 година прогласява съединението със Сръбската православна църква и за това известява митрополит Михаил. Това става след превземането на Ниш по време на Сръбско-турската война и присъединяването на Нишко, Пиротско, Вранско и Топличко към Сърбия. Решението му е прието на 1 февруари 1879 година и митрополит Виктор с указ е поставен за нишки епископ в състава на Белградската митрополия.[5]

Самият той е приет в Сръбската православна църква, след обявяването ѝ за автокефална през 1879 година, като митрополит.

През 1883 годин е заменен със сърбина Нестор Попович и преместен в манастира Петковица. От същата година е почетен член на Сръбското дружество на учените, по късно – САНУ.

Умира на 31 май 1888 в Белград, където е погребан в църквата „Свети Марко“.[6][7]

Христо Стамболски пише за Виктор Нишки през 1874 година:

Знайно е, че Нишкият митрополит Виктор беше ръкоположен за владика под натиска на Христо Тъпчилещов и на д-р Чомаков и по тяхна препоръка и тая на Пловдивския Панарет, та се избра преди 7 месеца и за Синодален владика, но той досега не можа да уреди епархията си, открито можем да го кажем, по неспособност; при все това Екзархията го призова да дойде в Цариград, като предварително изпрати в Ниш русчушкия митрополит Григория да нареди на Нишката епархия и да избере и настани в Ниш някой свестен архиерейски наместник. Наистина, некадърността на Виктора стана причина да не може да се уреди тая епархия и да се разшири в Поморавието сръбската пропаганда.

[8]

В дописка в Цариградския вестник „Ден“, от 7 юли 1875 г., се твърди, че Виктор бил неук и не се грижел за нравственото и умственото въздигане на паството. Училищата в Ниш били слаби, в тях липсвало народноство чувство и се преподавало на сръбски. Тодор Икономов пише, че Ниш вече бил посърбен град в началото на 1870-те и това се дължало твърде много на владиката Виктор, който поддържал сръбския език и сръбските учители в продължение на 40 години. Сърбите отнели митрополията му за тяхно училище и той се задоволил с това и се преместил в обикновена къща и сетне сърбите почнали да подкопават и авторитета му пред селското население.[9]

Според акад. Иван Снегаров:

Митрополит Виктор, човек стар и неспособен за управник е търпял сръбската пропаганда до такава степен, че не е искал Екзархията да му изпраща за чиновници и проповедници външни лица под предлог, че в епархията му имало образовани свещеници и учители с богословско образование, и че народът е могъл да сметне назначаването на външни хора като преследване на „местното наречие“. Той даже не е искал да разпространява между народа книгите, които Екзархията му изпращала с тая цел. Според уверението на д-р Хр. Стамболски, митрополит Виктор е ръкополагал сърби за свещеници в български енории и сам е изисквал от белградския митрополит учители сърби за Ниш и другите български градове и села в епархията си. Запитан за това от д-р Стамболски, митрополит Виктор не само не е съзнавал грешката си, но и се мъчел да се оправдава с обстоятелството, че и сърбите са православни, а не католици или протестанти; че и те, както русите, не признали схизмата.

[10]

Според проф. Анастас Иширков

На 28 май 1871 г. бил ръкоположен архимандрит Виктор за нишки владика, под чиято епархия бил и Лесковец. Дядо Виктор, роден от Калофер, бил изпърво калугер от Хилендарския манастир. Живял в Нишкия метох на манастира. Като владика той имал голямо влияние върху мохамедани и християни, но у него българското народно съзнание било слабо, а алчността за пари твърде голяма. Той не схванал своята задача като български владика, поддал се на сръбската пропаганда и когато Ниш преминал към Сърбия, той станал сръбски пенсионер, а известно време беше дори наново поставен за нишки владика в Ниш до 1883 г.

[11]

Тодор Икономов пише през 1883 година за Ниш в своята книга „Писма за Сърбия“:

Впрочемъ тъй или инакъ ний трѣба да се съгласимъ: а) че Нишъ не може да бѫде български по населението си градъ, б) че за това се длъжи твьрдѣ много и на владиката Виктора, който съ всичкитѣ си сили е поддьржалъ сьрбскитѣ учители и сьрбский язикъ отъ 40 г. насамъ.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 117.
  2. Църковен вестник, брой 23 от 2004 г.
  3. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 120 - 121.
  4. Виктор // Православная Энциклопедия
  5. manastir-lepavina.org
  6. Борис Цацов, е приел погрешно, че: Почива в гр. Ниш през 1883 г., където е и погребан.
  7. Блогът на Лалю Метев, Митрополит Виктор Нишки (1793 – 1888)
  8. Стамболски, Христо. Автобиография, дневници, спомени, 1852 – 1879, откъси. С., 1973, с. 355, 625, 655
  9. Тодор Икономов, Писма за Сърбия. Русе, 1883, стр. 19 – 20.
  10. Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. III. Сръбската църква. Църковен архив, кн. IV, 1929.
  11. Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916 г. съст. Петър Хр. Петров, Пътуване в Моравско, Проф. Анастас Иширков.