Витебска област
Витебска област (на беларуски: Ві́цебская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 40 051 km² (2-ро място по големина в Беларус, 19,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 171 523 души[1] (4-то място по население в Беларус, 12,36% от нейното население). Административен център град Витебск. Разстояние от Минск до Витебск 300 km.
Витебска област Віцебская вобласць | |
Страна | Беларус |
---|---|
Адм. център | Витебск |
Площ | 40 051 km² |
Население | 1 171 523 души (2019) 29,3 души/km² |
Райони | 21 + 2 |
Губернатор | Николай Шерстньов |
ISO 3166-2 | BY-VI |
Официален сайт | vitebsk-region.gov.by |
Витебска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеОт всичките 19 града на Витебска област 11 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.
- 861 г. – Полоцк (първи сведения в летописните източници под имената Полотеск или Полотск)
- 974 г. – Витебск (първи исторически сведения за града)
- 15 век – Браслав (вторично преобразуван в град през 1940 г.)
- 1772 г. – Орша (първи исторически сведения от 1067 г.) и Городок
- 1773 г. – Дубровно
- 1777 г. – Дриса (вторично преобразуван в град през 1938 г., от 1962 г. Верхнедвинск) и Сенно
- 1795 г. – Дисна и Докшици (вторично признати за градове през 1940 г.)
- 1802 г. – Лепел
Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1940 до 1972 г. Витебска област е образувана на 15 януари 1938 г., след което има малки промени в границите ѝ.
Географска характеристика
редактиранеВитебска област заема в северната и североизточната част на Беларус. На запад граничи с Литва, на северозапад – с Латвия, на север и изток – с Псковска и Смоленска област на Русия, на юг – с Могильовска и Минска област и на югозапад – с Гродненска област. В тези си граници заема площ от 40 051 km² (2-ро място по големина в Беларус, 19,29% от нейната площ). Дължина от запад на изток 315 km, ширина от север на юг 120 km.[2]
Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 250 m. Хълмистите равнини и низини заемат около 3/4 от територията на областта, като най-значителни се явяват Полоцката низина на север, Верхнеберезинската на югозапад, Чашникската – по долината на река Ула (ляв приток на Северна Двина) и Суражката на североизток. По периферията на областта са разпространени ниски моренни възвишения и моренни валове: Городокско (259 m, на североизток), Оршанско (262 m, на ютоизток), Витебско (296 m, на изток, ), на 3 km северно от село Валешковичи в Лиозновски район) и др.[2]
Климатът е умерено континентален с много по-ясно изразена континенталнист, в сравнение с южните райони на Беларус. Средна януарска температура -7,5 °C, а средна юлска 17,5 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 600 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 177 – 185 денонощия.[2]
Територията на Витебска област попада в три водосборни басейна. Около 2/3 от областта е заета от водосборния басейн на река Западна Двина, която протича почти през средата на областта от изток на запад с част от средното си течение. Нейните основни притоци са: леви – Каспля, Лучеса, Ула, Ушача, Дисна; десни – Усвяча, Обол, Полота, Дриса. Южната и югоизточната част е заета от водосборния басейн на река Днепър, която протича в югоизточната част на областта с част от горното си течение и с притоците си Оршица, Адров и най-горното течение на река Березина. Крайните югозападни части попадат във водосборния басейн на река Неман, по-конкретно на десния ѝ приток Вилия. Основно транспортно значение има река Западна Двина. По количеството си на езерата (над 2000) Витебска област заема първо място в Беларус (т.н. „Беларуско поезерие“). Най-големите езера са: Освейско, Дривяти, Снуди, Дрисвяти (по границата с Литва) и др. По-голямата част от езерата са с ледников произход, а водите им се използват за риболов и битово водонабдяване.[2]
Витебска област е разположена в подзоната на смесените гори. Почвите са предимно ливадно-подзолисти (най-плодородни на югоизток). Низините и пониженията между възвишенията са заети от ливадно-глинести и торфено-блатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Горите заемат 33,4% от територията на областта, като преобладават иглолистните породи (68%), а от широколистните най-разпространени са бреза, елша и осика. Най-големите борово-смърчови гори са съсредоточени в северната част на Полоцката низина и в горните басейни на реките Березина и Вилия, а на североизток значителни площи са заети от ливади (12%) и блата (8%). Животинският свят е представен от заек, вълк, лисица, белка, кафява мечка, лос, рис, язовец, хермелин, норка, речен бобър, енотоовидно куче, а птичият – от тетерев, дива патица, сива гъска и др. Реките и огромното количество езера са богати на различни видове риби.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Витебска област област е наброявало 1 171 523 души (12,36% от населението на Беларус). Гъстота 29,25 души/km². Градско население 77,4%. Етнически състав: беларуси 85,14%, руснаци 10,08%, украинци 1,18%, поляци 0,91% и др.[1]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Витебска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 19 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 17 града с районно подчинение, 23 селища от градски тип и 3 градски района в град Витебск.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Витебск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Витебск | 135 | 378 459 | гр. Витебск | 378 459 | - | |
2. Новополоцк | 57 | 106 959 | гр. Новополоцк | 101 125 | 118 | Боровуха |
Административен район | ||||||
1. Бешенковички | 1250 | 15 187 | сгт Бешенковичи | 6575 | 51 | |
2. Браславски | 2270 | 25 153 | гр. Браслав | 9899 | 220 | Видзи |
3. Верхнедвински | 2141 | 20 900 | гр. Верхнедвинск | 7244 | 175 | Освея |
4. Витебски | 2738 | 36 640 | гр. Витебск | - | Сураж, Яновичи | |
5. Глубокски | 1760 | 36 565 | гр. Глубокое | 19 115 | 200 | Подсвиле |
6. Городокски | 2980 | 22 622 | гр. Городок | 12 410 | 30 | Езерище |
7. Докшицки | 2268 | 22 392 | гр. Докшици | 6973 | 200 | Бегомъл |
8. Дубровенски | 1250 | 13 903 | гр. Дубровно | 7012 | 107 | |
9. Лепелски | 1822 | 32 519 | гр. Лепел | 17 846 | 115 | |
10. Лиозненски | 1418 | 14 985 | сгт Лиозно | 6692 | 40 | |
11. Миорски | 1787 | 19 619 | гр. Миори | 7896 | 190 | гр. Дисна |
12. Оршански | 1708 | 154 943 | гр. Орша | 114 135 | 93 | гр. Баран, Болбасово, Копис, Ореховск |
13. Полоцки | 3179 | 106 939 | гр. Полоцк | 84 332 | 100 | Ветрино |
14. Поставски | 2096 | 35 152 | гр. Постави | 19 793 | 250 | Воропаево, Линтупи |
15. Россонски | 1927 | 9042 | сгт Россони | 4798 | 170 | |
16. Сенненски | 1966 | 20 667 | гр. Сенно | 7092 | 102 | Богушевск |
17. Толочински | 1499 | 24 121 | гр. Толочин | 9672 | 124 | Коханово |
18. Ушачки | 1489 | 12 942 | сгт Ушачи | 5930 | 150 | |
19. Чашникски | 1481 | 29 940 | гр. Чашники | 8757 | 95 | гр. Новолукомъл |
20. Шарковщински | 1189 | 14 351 | сгт Шарковщина | 6148 | 197 | |
21. Шумилински | 1695 | 17 523 | сгт Шумилино | 7544 | 40 | Обол |
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Официален сайт Архив на оригинала от 2009-03-10 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ а б в Численность населения на 1 января 2019 г. и среднегодовая численность населения за 2018 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine..
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Витебская область, т. 5, стр. 119 – 121