Виоланта Висконти
Виоланта Висконти (на италиански: Violante Visconti; * 1354, † ноември 1386 в Павия, Сеньория Милано) e италианска благородничка от рода Висконти.[1]
Виоланта Висконти | |
италианска благородничка | |
Виоланта Висконти с нейния брат Джан Галеацо | |
Лични данни | |
---|---|
Родена | 1354 г.
|
Починала | |
Погребана в | църква „Св. Августин“ (Павия) |
Семейство | |
Династия | Висконти по рождение Плантагенети, Палеолози и Висконти по брак |
Баща | Галеацо II Висконти |
Майка | Бианка Мария Савойска |
Бракове | Лайънъл Антверпенски Ото II Палеолог Лудовико Висконти |
Потомци | Джовани Висконти |
Герб | |
Виоланта Висконти в Общомедия |
Произход
редактиранеТя е второто или третото дете на Галеацо II Висконти (* ок. 1324/27, † 1378), владетел на Павия и на Милано, и на съпругата му Бианка Мария Савойска (* ок. 1335, † 1387).[1][2] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина –. Аймон Савойски Мирният (* 1291, † 1343), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и Йоланда Палеологина. Има един по-голям брат, както и една вероятна сестра:
- Джан Галеацо (* 1351, † 1402), херцог на Милано (11 март 1395 – 3 септември 1402)
- Мария (* 1352, † 1362).[2]
Има и една вероятна полусестра от връзката на баща ѝ с неизвестна жена.[2]
Биография
редактиранеКато част от сложната мрежа от дипломатически съюзи, преследвани от баща ѝ, когато е едва 13 годишна, Виоланта се омъжва за Лайънъл Антверпенски – херцог на Кларънс, син на английския крал Едуард III и вдовец на Елизабет де Бърг. Зестрата възлиза на 200 000 златни флорина – огромна сума за времето си заедно с феодите на Алба, Кунео, Мондови, Кераско и Брайда (близо до днешния италиански град Азоло).
За сватбата италианският историк Бернардино Корио разказва,[3] че на 17 май 1368 г., в навечерието на Петдесетница, херцог Лайънъл пристига в Милано пред Порта Тичинезе заедно с граф Амадей VI Савойски, поетите Джефри Чосър и Жан Фроасар, и дружина от 2000 английски войници, много от които въоръжени с дълги лъкове и щитове. Там са и Галеацо II Висконти, съпругата му Бианка Савойска, Изабела дьо Валоа, Ричарда дела Скала – съпруга на болонския благородник Андреа Пеполи и осемдесет други дами, облечени в алени дрехи с бели платнени ръкави, избродирани с детелина и пристегнати в кръста със златни пояси на стойност 80 флорина всеки. Джан Галеацо Висконти също е там, за да посрещне херцога и е придружаван от 30 рицари и още толкова много оръженосци на жребчета, последвани от съветниците Манфредо да Салуцо и Протазо Каймо, Франческо ди Дзакадей, Доменико дели Ардицони, Джакомо Превиди и викарият Гаспаре Вацафорте, всичките облечени еднакво. Последната група най-накрая е съставена от Пиетро да Биасоно, Дзаноло дели Ерменулфи, Франческо дел Бене, Джованоло да Бираго и Ериголо дел Конте, придружени от техните слуги, пристегнати със сребърни колани. Членовете на процесията слизат от конете край Аренго (дн. Кралски дворец в Милано) и конете са оставени в конюшните на двореца.
На 15 юни[4] 1368 г. Бернардо Роси – епископ на Новара отпразнува сватбата с голяма помпозност на площада близо до вратите на катедралата „Санта Мария Маджоре“, а Бернабо Висконти е кръстник на внучката си. Следва разкошен банкет на Пиаца дел'Аренго, до катедралата. Той се състои от две дълги маси. Първата маса е заета от Лайънъл Антверпенски, Галеацо II Висконти, Бернабо Висконти и синовете му Матео и Лодовико, граф Амадей VI Савойски, епископът на Новара, Франческо Петрарка, от много други благородници и прочути граждани на Пиза. Втората маса е заета от Виоланте Висконти, майка ѝ Бианка Савойска, Беатриче Реджина дела Скала, Изабела дьо Валоа и още петдесет дами. Следват осемнадесет трапези, всяка двойна и комбинирана с подарък.[3] Между тях гостите получават подаръци като брони, топове плат, бойни коне, оръжие и ловни кучета.[5]
Накрая са представени 75 коня, предложени от Джан Галеацо Висконти. Празненствата продължават няколко дни и предизвикват реакция в цяла Европа заради тяхната пищност.[3]
Бракът е бездетен. Виоланта остава вдовица няколко месеца по-късно – на 17 октомври, когато през октомври Лайънъл умира в своя феод Алба (според слуховете от онова време той е отровен от баща ѝ Галеацо II[6]).
На 2 август 1377 г. тя се омъжва отново за няколко години по-младия от нея Ото II Палеолог,[7] известен като Секондото – маркграф на Монферат. Съпругът ѝ умира на 16 септември 1378 г. по време на ловна разходка[7] или е убит в битка при Пиаченца или Асти.[8] Бракът е бездетен.[5]
През 1381 г. Виоланта се омъжва за трети път за първия си братовчед Лудовико Висконти – сеньор губернатор на Лоди и Парма и син на бащиния ѝ чичо Бернабо Висконти, владетел на Милано и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала. От него тя ражда един син – Джовани. Съпругът ѝ обаче е затворен след преврата на Джан Галеацо Висконти през 1385 г.[2][7][9]
Виоланта умира на 32 год. през ноември 1386 г.[10] в Павия и е погребана в църквата „Св. Августин“.[2]
Брак и потомство
редактиранеОмъжва се три пъти:
- 19 януари 1367 и 15 май 1367 в Уестминстър (договори), 28 май 1368 в „Санта Мария Маджоре“ в Милано за Лайънъл Антверпенски (* 29 ноември 1338, † 17 октомври 1368) – херцог на Кларънс, граф на Ъстър, син на английския крал Едуард III, което струва на Висконти 200 хил. златни флорина. Нямат деца.
- 1377 за Ото III Палеолог, известен като Секондото (* 1361, † 16 септ. 1378 убит), маркграф на Монферат, от когото няма деца.
- 1381 за Лудовико Висконти (* септ. 1355, † 7 март 1404), господар на Лоди, син на Бернабò Висконти, от когото има един син:[11]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- Violante of Milan VISCONTI, maximiliangenealogy.co.uk
- Chisholm, Hugh, ed. (1911). Visconti. Encyclopædia Britannica 28 (11th ed.). Cambridge University Press. pp. 128, 129. Посетен през август 2012.
Библиография
редактиране- Paolo Colussi, Maria Grazia Tolfo, Violante Visconti, Storia di Milano
- Anna T. Leese, Blood Royal: Issue of the kings and queens of medieval England, 1066 – 1399: the Normans and Plantagenets, 1996, p. 149. OCLC 35870708
- Bernardino Corio, Storia di Milano, vol. 2, Milano, Francesco Colombo, 1856
Бележки
редактиране- ↑ а б Family Visconti 1, Genealogy.Eu
- ↑ а б в г д Violante Visconti, fmg.ac
- ↑ а б в B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 223-229
- ↑ MedLands посочва 28 май.
- ↑ а б Tuchman, Barbara W. (August 1978). A Distant Mirror: The Calamitous 14th century (1st ed.). New York: Knopf. pp. 239–243, 254
- ↑ Frances Stonor Saunders - Hawkwood: The Diabolical Englishman (2004).
- ↑ а б в Paolo Colussi, Maria Grazia Tolfo, Storia di Milano - I Visconti, посетен на 16 юни 2021 г.
- ↑ Bertelli, Sergio; Cardini, Franco; Zorzi, Elvira Garbero; Acanfora, Elisa; Chesne, Giuliana; Griffo, Daphiné; Fantoni, Marcello; Florescu, Ileana; Galli, Daniela Mignani (1986). The courts of the Italian Renaissance. New York, NY: Facts on File. p. 58.
- ↑ Charles Cawley: „Medieval Lands“ GALEAZZO II Visconti
- ↑ Maximilian Genealogy Master Database 2000, посетен на 16 юни 2021.
- ↑ Maximilian Genealogy Master Database 2000 - pafg44 - Generated by Personal Ancestral File Посетен на 11 март 2021 г.
- ↑ My Lines - Person Page 141 Посетен на 11 март 2021 г.
- ↑ Person Page 10728 Посетен на 11 март 2021 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Violante Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |