Беатриче Реджина дела Скала

съпруга на Бернабо Висконти и господарка на Милано

Беатриче (Реджина) дела Скала (на италиански: Beatrice Regina della Scala, * 1331 във Верона, † 18 юни 1384 в Милано[1][2] или вероятно в Сант'Анджело Лодижано[3]) от рода Скалиджери е съпруга на Бернабо Висконти. Тя е съгосподарка консорт на Милано (1355 – 1378) заедно с Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти и с Бианка Савойска – съпруга на Галеацо II Висконти. След смъртта на двамата братя на съпруга ѝ тя е единствената господарка консорт на Милано до смъртта си (1378 – 1384).

Беатриче Реджина дела Скала
господарка консорт на Милано
Bernabò e Beatrice Visconti.jpg
Бернабò и съпругата му Беатриче (фреска от базиликатаСанта Мария Новела“ във Флоренция)
Управление 4 август 1378 – 18 юни 1384
Наследил самата себе си като съгосподарка консорт на Милано с Бианка Савойска
Наследник Катерина Висконти
Лични данни
Родена
Починала
18 юни 1384 г. (51 г.)
Погребана в Крипта „Сан Джовани ин Конка“ в Милано до 1892
Църква „Сант'Алесандро ин Дзебедия“ в Милано, от 1892.
Други титли Съгосподарка консорт на Милано (5 отомври 1354 – 4 август 1378)
Семейство
Династия Скалиджери
Баща Мастино II дела Скала
Майка Тадеа да Карара
Брак Бернабо Висконти
Потомци Марко Висконти
Луиджи Висконти
Родолфо Висконти
Джанмастино Висконти
Карло Висконти
Еторе Висконти
Катерина Висконти
Верде Висконти
Тадея Висконти
Аниезе Висконти
Валентина Висконти
Антония Висконти
Мадалена Висконти
Елизабета Висконти
Лучия Висконти
Герб Stemma della Scala.svg
Беатриче Реджина дела Скала в Общомедия

ПроизходРедактиране

Дъщеря е на Мастино II дела Скала († 1351) – господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и на съпругата му Тадеа да Карара († 1375) – дъщеря на Якопо I, господар на Падуа и на Елизабета Градениго – патриция на Венеция.

Има четирима братя и три сестри: [1]

Има и пет полубратя от извънбрачни връзки на баща ѝ:

  • Тебалдо († сл. 1380), ∞ за Катерина Алдригето
  • Френяно дела Скала († 25 февруари 1354 във Верона, обезглавен), претендент за трона на Верона
  • Аймонте († 1394), приор на Сан Джорджо ин Бадия от 1370, приор във Верона
  • Пиетро († ок. 1393), епископ на Верона (1350 – 1387), свален, епископ на Лоди (1388 – 1390), свален
  • Джовани.

БиографияРедактиране

Беатриче (Реджина) се жени на 27 септември 1350 г. за Бернабо Висконти († 19 декември 1385) от рода Висконти, тогавашен сътрудник и определен за наследник, заедно с Матео II Висконти и Галеацо II Висконти (двама имперски викарии, синьори на Милано), на Джовани Висконти (* 1290, † 1354). Оттогава тя живее в Милано в двореца Сан Джовани ин Конка.

Италианският историк от 1516 век Бернардино Корио я определя като надменна, нечестива, дръзка и ненаситна на богатства жена,[4] докато според П. Джовио тя е амбициозна и горда, и култивира тези черти и в децата си.[5] Реджина е опитен политик и договаря заеми със съпруга си в замяна на притежаването на голям брой феоди, особено в районите на Лоди, Бергамо и Бреша. На 16 август 1366 г. за 10 хил. флорина са закупени феодите на Ураго д'Ольо, Пумененго, Фиорано, Калчо и Галеняно.[3] През 1379 г. съпругът ѝ Бернабо Висконти ѝ дарява феодите Сомаля, Кастелнуово Бока д'Ада, Маяно, Монтеолдрадо, Сант'Анджело Лодиджано и Мерлино.[6] Към тях през декември 1380 г. се добавят Касано, Стедзано, Киньоло, Вилантерио, Рокафранка, Табияно (днешно поселище на Салсомаджоре Терме) и Пицобелазио.[7] През 1383 г. тя също така получава Ронкаля (днешно подселище на Пиаченца), Сардзана, Валенца, Санто Стефано и Карара.[8] През януари 1380 Реджина продава Ураго, през април – Калчо и Калчано Супериоре, а през 1382 г. – и Калчано Инфериоре.

Реджина управлява Реджо Емилия от 1373 до 1384 г. с пълномощие от съпруга си.

Tя не толерира злоупотребите на нейните роднини Дела Скала: през 1375 г., след смъртта на Кансиньорио дела Скала, Реджина отправя легитимни претенции към частта от наследството на Мастино II дела Скала. Тя повежда 1400 копиеносци към Бреша, за да защити правата си. През 1379 г. съпругът ѝ разделя владенията си между петимата си законни синове, а Реджина се явява като регентка на Бреша и територията от името на непълнолетния им син Мастино.[3]

През декември 1378 г. Реджина, заедно с най-големия си син Марко Висконти, тръгва със 700 мъже срещу Верона, но не успява да превземе града. Вследствие на сключения договор между съпруга ѝ Бернабо Висконти и князете на Верона от рода Скалиджери Реджина се отказва от претенциите си и получава огромната сума от 400 хил. флорина годишно (60 хил. първоначална вноска и по 12 хил. за всяка следваща година до погасяване на дълга) в допълнение към годишна пенсия от 2 хил. флорина.[9]

На 7 септември 1381 г. кара да построят църквата „Санта Мария дела Скала“ в Милано за 15 хил. флорина на мястото на останките на Палацо дей Ториани. Тази църква дава името на Театро ала Скала.

Реджина прави важни промени в замъка в Сант'Анджело Лодижано на стойност 100 хил. флорина, превръщайки го в свой величествен дом.

Умира на 18 юни 1384 г. Погребана е до съпруга си в криптата „Сан Джовани ин Конка“ в Милано. На същия ден съпругът ѝ Бернабо заповядва на всички миланци да носят траур в продължение на една година, за да отбележат смъртта на жена му.[4] През 1892 г. нейните тленни останки са пренесени в църквата „Сант'Алесандро“ в Милано заедно с тези на съпруга ѝ Бернабо, където е поставена надгробна плоча.[10]

Брак и потомствоРедактиране

∞ 27 септември 1350 в Милано за Бернабо Висконти, от когото има пет сина и десет дъщери:

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((it)) M. Carrara, Gli Scaligeri, Dell'Oglio, Varese, 1996
  • ((it)) A. Castagnetti e G. M. Varanini, Il veneto nel medioevo: Dai Comuni cittadini al predominio scaligero nella Marca, Banca Popolare di Verona, 1991
  • ((it)) A. Castagnetti e G. M. Varanini, Il Veneto nel medioevo: Le signorie trecentesche, Banca Popolare di Verona, 1995
  • ((it)) Bernardino Corio, Storia di Milano, vol. 1 e vol. 2, Francesco Colombo, Milano, 1856
  • ((it)) Paolo Giovio, Vite dei dodici Visconti, Francesco Colombo, Milano, 1853
  • ((it)) G. M. Varanini, Gli Scaligeri 1277-1387, Arnoldo Mondadori Editore, Milano, 1988
  • ((en)) Jane Black, Absolutism in Renaissance Milan: Plenitude of Power under the Visconti and the Sforza 1329 – 1535, Oxford University Press, 2009, ISBN 978-0-19-956529-0

БележкиРедактиране

  1. а б Alboino I. // genealogy.euweb.cz. Посетен на 7 март 2021.
  2. Beatrice. // MedLands. Посетен на 9 март 2021.
  3. а б в Gigliola Soldi Rondinini. Della Scala, Beatrice. // Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 37. 1989. Посетен на 9 март 2021.
  4. а б B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 300
  5. P. Giovio, Vite dei dodici Visconti, 1853, p. 200
  6. B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, pp. 282-290
  7. B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 291
  8. B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 297
  9. B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 288
  10. Beatrice Regina della Scala, l'Iron Lady del XIV secolo

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Regina della Scala“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.