Беатриче Реджина дела Скала

Беатриче (Реджина) дела Скала (на италиански: Beatrice Regina della Scala, * 1331 във Верона, † 18 юни 1384 в Милано или вероятно в Сант'Анджело Лодижано) от рода Скалиджери е съпруга на Бернабо Висконти. Тя е съгосподарка консорт на Милано (1355 – 1378) заедно с Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти и с Бианка Савойска – съпруга на Галеацо II Висконти. След смъртта на двамата братя на съпруга ѝ тя е единствената господарка консорт на Милано до смъртта си (1378 – 1384).

Беатриче Реджина дела Скала
господарка консорт на Милано
Бернабò и съпругата му Беатриче (фреска от базиликата „Санта Мария Новела“ във Флоренция)
Управление	4 август 1378 – 18 юни 1384
Наследил	самата себе си като съгосподарка консорт на Милано с Бианка Савойска
Наследник	Катерина Висконти
Лични данни
Родена	1333 г. Верона
Починала	18 юни 1384 г. Сант'Анджело Лодиджано
Погребана в	Крипта „Сан Джовани ин Конка“ в Милано до 1892 Църква „Сант'Алесандро ин Дзебедия“ в Милано, от 1892.
Други титли	Съгосподарка консорт на Милано (5 отомври 1354 – 4 август 1378)
Семейство
Династия	Скалиджери
Баща	Мастино II дела Скала
Майка	Тадеа да Карара
Брак	Бернабо Висконти
Потомци	Марко Висконти Луиджи Висконти Родолфо Висконти Джанмастино Висконти Карло Висконти Еторе Висконти Катерина Висконти Верде Висконти Тадея Висконти Аниезе Висконти Валентина Висконти Антония Висконти Мадалена Висконти Елизабета Висконти Лучия Висконти
Герб
Беатриче Реджина дела Скала в Общомедия

Произход

Дъщеря е на Мастино II дела Скала († 1351) – господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и на съпругата му Тадеа да Карара († 1375) – дъщеря на Якопо I, господар на Падуа и на Елизабета Градениго – патриция на Венеция.

Има четирима братя и три сестри:

• Кангранде II дела Скала (* 1332 във Верона, † 1359 пак там, убит), господар на Верона и Виченца (1351 – 1359) заедно с брат си Кансиньорио
• Паоло Албоино II дела Скала (* 1343, † 16 октомври 1375 в замъка на Пескиера, обезглавен), господар на Верона и Виченца (1351 – 1365) заедно с брат си Кансиньорио
• Кансиньорио дела Скала (* 5 март 1340, † 19 октомври 1375 във Верона) – от 1359 до 1375 г. господар на Верона задно с брат си Паоло Албоино.
• Алталуна дела Скала, сгодена 1354 за Лудвиг V, маркграф на Бранденбург
• Верде дела Скала († 1394), ∞ 19 май 1362 във Ферара за Николо II д’Есте (1338 – 1388), господар на Ферара (*17 май 1338, † 26 март 1388)
• Веронезе дела Скала, ∞ за Джакомо Трисино
• Гулиелмо дела Скала († сл. 1351)

Има и пет полубратя от извънбрачни връзки на баща ѝ:

• Тебалдо († сл. 1380), ∞ за Катерина Алдригето
• Френяно дела Скала († 25 февруари 1354 във Верона, обезглавен), претендент за трона на Верона
• Аймонте († 1394), приор на Сан Джорджо ин Бадия от 1370, приор във Верона
• Пиетро († ок. 1393), епископ на Верона (1350 – 1387), свален, епископ на Лоди (1388 – 1390), свален
• Джовани.

Биография

Беатриче (Реджина) се жени на 27 септември 1350 г. за Бернабо Висконти († 19 декември 1385) от рода Висконти, тогавашен сътрудник и определен за наследник, заедно с Матео II Висконти и Галеацо II Висконти (двама имперски викарии, синьори на Милано), на Джовани Висконти (* 1290, † 1354). Оттогава тя живее в Милано в двореца Сан Джовани ин Конка.

Италианският историк от 15 – 16 век Бернардино Корио я определя като надменна, нечестива, дръзка и ненаситна на богатства жена, докато според П. Джовио тя е амбициозна и горда, и култивира тези черти и в децата си. Реджина е опитен политик и договаря заеми със съпруга си в замяна на притежаването на голям брой феоди, особено в районите на Лоди, Бергамо и Бреша. На 16 август 1366 г. за 10 хил. флорина са закупени феодите на Ураго д'Ольо, Пумененго, Фиорано, Калчо и Галеняно. През 1379 г. съпругът ѝ Бернабо Висконти ѝ дарява феодите Сомаля, Кастелнуово Бока д'Ада, Маяно, Монтеолдрадо, Сант'Анджело Лодиджано и Мерлино. Към тях през декември 1380 г. се добавят Касано, Стедзано, Киньоло, Вилантерио, Рокафранка, Табияно (днешно поселище на Салсомаджоре Терме) и Пицобелазио. През 1383 г. тя също така получава Ронкаля (днешно подселище на Пиаченца), Сардзана, Валенца, Санто Стефано и Карара. През януари 1380 Реджина продава Ураго, през април – Калчо и Калчано Супериоре, а през 1382 г. – и Калчано Инфериоре.

Реджина управлява Реджо Емилия от 1373 до 1384 г. с пълномощие от съпруга си.

Tя не толерира злоупотребите на нейните роднини Дела Скала: през 1375 г., след смъртта на Кансиньорио дела Скала, Реджина отправя легитимни претенции към частта от наследството на Мастино II дела Скала. Тя повежда 1400 копиеносци към Бреша, за да защити правата си. През 1379 г. съпругът ѝ разделя владенията си между петимата си законни синове, а Реджина се явява като регентка на Бреша и територията от името на непълнолетния им син Мастино.

През декември 1378 г. Реджина, заедно с най-големия си син Марко Висконти, тръгва със 700 мъже срещу Верона, но не успява да превземе града. Вследствие на сключения договор между съпруга ѝ Бернабо Висконти и князете на Верона от рода Скалиджери Реджина се отказва от претенциите си и получава огромната сума от 400 хил. флорина годишно (60 хил. първоначална вноска и по 12 хил. за всяка следваща година до погасяване на дълга) в допълнение към годишна пенсия от 2 хил. флорина.

На 7 септември 1381 г. кара да построят църквата „Санта Мария дела Скала“ в Милано за 15 хил. флорина на мястото на останките на Палацо дей Ториани. Тази църква дава името на Театро ала Скала.

Реджина прави важни промени в замъка в Сант'Анджело Лодижано на стойност 100 хил. флорина, превръщайки го в свой величествен дом.

Умира на 18 юни 1384 г. Погребана е до съпруга си в криптата „Сан Джовани ин Конка“ в Милано. На същия ден съпругът ѝ Бернабо заповядва на всички миланци да носят траур в продължение на една година, за да отбележат смъртта на жена му. През 1892 г. нейните тленни останки са пренесени в църквата „Сант'Алесандро“ в Милано заедно с тези на съпруга ѝ Бернабо, където е поставена надгробна плоча.

Брак и потомство

∞ 27 септември 1350 в Милано за Бернабо Висконти, от когото има пет сина и десет дъщери:

• Тадеа Висконти (* 1351 в Милано, † 28 септември 1381 в Мюнхен), ∞ 1364 за Стефан III, херцог на Бавария (* 1337; † 1413), от когото има двама син и една дъщеря, сред които Изабела Баварска – съпруга на краля на Франция Шарл VI.
• Верде Висконти (* 1352 в Милано, † 1414), ∞ 23 февруари 1365 в Милано за Леополд III, херцог на Австрия (* 1351, † 1386)
• Марко Висконти (* ноември 1355, † 3 януари 1382 в Милано), господар на Парма (1364 – 1382), ∞ 1367 за Елизабета Баварска, бездетен
• Лудовико Висконти (* 1355 в Милано, † 28 юли 1404 в Трецо сул'Ада), ∞ 18 април 1381 за Виоланта Висконти († 1382), дъщеря на Галеацо II Висконти, от която има един син
• Валентина Висконти (* 12 август 1367 в Милано, † 13 октомври 1393 в Кипър), кралица консорт на Кипър и титулярна кралица консорт на Йерусалим, ∞ 1378 за Петър II († 1382), граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим, от когото има една дъщеря.
• Родолфо Висконти (* 1358 в Милано, † 3 януари 1389 в Трецо сул'Ада), господар на Парма (1364 – 1389)
• Карло Висконти (* ноември 1359 в Милано, † август 1403), ∞ август 1382 за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Жан II д'Арманяк Дебелия, от която има двама сина и две дъщери
• Антония Висконти (* 1364 в Милано, † 26 март 1405 в Щутгарт), графиня консорт на Вюртемберг, ∞ 1380 за Еберхард III (* 1362; † 1417)– граф на Вюртемберг, от когото има трима сина.
• Катерина Висконти (* 12 юли 1362 в Милано, † 17 октомври 1404 в Монца), последна господарка консорт на Милано (1385 – 1395 и 1-ва херцогиня консорт на Милано (1395 – 1402), ∞ 15 ноември 1380 в Милано за братовчед си Джан Галеацо Висконти (1351 – 1402), херцог на Милано, от когото има двама сина и една дъщеря
• Аниезе Висконти (* 1363 в Милано, † 17 февруари 1391 в Мантуа), ∞ 1380 за Франческо I Гонзага (* 1366, † 7 март 1407), граф на Мантуа, от когото има една дъщеря
• Мадалена Висконти (* 1366 в Милано, † 1404 в Бургхаузен), ∞ 2 септември 1381 в Ландсхут за Фридрих (* 1339, † 1393), херцог на Бавария, от когото има двама сина и три дъщeри
• Джанмастино Висконти (* март 1370 в Милано, † 19 юли 1405 в Бергамо), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, ∞ за Клеофа дела Скала († 1403) – дъщеря на Антонио I дела Скала, господар на Верона, от която има един син и две дъщери
• Лучия Висконти (* 1372 в Милано, † 14 април 1424), ∞ 1. 28 юни 1399 в Павия за Фридрих V фон Тюринген, маркграф на Майсен, 2. декември 1406 (с пълномощник), 24 януари 1407 в Саутуарк за Едмънд Холанд († 15 септември 1407), ърл на Кент
• Елизабета Висконти (* 1374 в Милано, † 2 февруари 1432 в Мюнхен), херцогиня на Бавария, ∞ 1393 в Павия за Ернст Баварски (* 1373, † 1438), херцог на Бавария, от когото има един син и три дъщери
• Англезия Висконти (* 1377 в Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия), кралица консорт на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408), ∞ 1. ок. 1401 за Янус дьо Лузинян (* 1375, † 29 юни 1432), крал на Кипър (1398 – 1432), титулярен крал на Йерусалим и Армения, бездетна, развод.

Източници

• ((en)) BEATRICE „Regina“ II Della Scala (Scalighieri) family, fmg.ac
• ((en)) Bernabò Visconti, fmg.ac
• ((en)) Della Scalla 2, Beatrice Regina, genealogy.euweb.cz
• ((it)) Gigliola Soldi Rondinini, Della Scala, Beatrice in Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 37 (1989)
• ((it)) Luigi Barnaba Frigoli, Beatrice Regina della Scala, the Iron Lady del XIV secolo, на уеб страница Storia viva

Библиография

• ((it)) M. Carrara, Gli Scaligeri, Dell'Oglio, Varese, 1996
• ((it)) A. Castagnetti e G. M. Varanini, Il veneto nel medioevo: Dai Comuni cittadini al predominio scaligero nella Marca, Banca Popolare di Verona, 1991
• ((it)) A. Castagnetti e G. M. Varanini, Il Veneto nel medioevo: Le signorie trecentesche, Banca Popolare di Verona, 1995
• ((it)) Bernardino Corio, Storia di Milano, vol. 1 e vol. 2, Francesco Colombo, Milano, 1856
• ((it)) Paolo Giovio, Vite dei dodici Visconti, Francesco Colombo, Milano, 1853
• ((it)) G. M. Varanini, Gli Scaligeri 1277-1387, Arnoldo Mondadori Editore, Milano, 1988
• ((en)) Jane Black, Absolutism in Renaissance Milan: Plenitude of Power under the Visconti and the Sforza 1329 – 1535, Oxford University Press, 2009, ISBN 978-0-19-956529-0

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Beatrice Regina della Scala

Вижте също

• Бернабо Висконти
• Скалиджери
• Висконти

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Regina della Scala“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.