Лудовико Висконти

управител и господар на Лоди и управител и господар на Парма през 14 век

Лудовико Висконти или Луиджи Висконти (на италиански: Ludovico Visconti, Luigi Visconti, * септември 1358 в Милано, Сеньория Милано, † 7 март 1404 в Трецо, Миланско херцогство) от рода Висконти е управител и господар на Лоди (13791385), и управител и господар на Парма (13851404).

Лудовико Висконти
I. управител и господар на Лоди
II. управител и господар на Парма
Роден
Починал
7 март 1404 г. (48 г.)
ПогребанСветилище на Мадона на Рокета в Падерно д'Ада
Управление
ПериодI. 13791385
II. 13851404
Герб
Семейство
РодВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Братя/сестриТадеа Висконти
Верде Висконти
Марко Висконти
Валентина Висконти
Родолфо Висконти
Карло Висконти
Антония Висконти
Катерина Висконти
Аниезе Висконти
Мадалена Висконти
Джанмастино Висконти
Лучия Висконти
Елизабета Висконти
Англезия Висконти
Природени:
Амброджо Висконти
Енрика Висконти
Маргерита Висконти
Есторе Висконти
Изота Висконти
Саграморо Висконти
Донина Висконти
Галеото Висконти
Рикарда Висконти
Паламеде Висконти
Ланчилото Висконти
Соврана Висконти
Джиневра Висконти
Бернарда Висконти
Валентина Висконти
СъпругаВиоланта Висконти
ДецаДжовани Висконти

Произход

редактиране
 
Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Лудовико.

Той е син на Бернабо Висконти (1323 – 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника, и съгосподар на Милано (заедно с братята си Матео II и Галеацо II), и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331 – 1384). Негови баба и дядо по майчина линия са Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), Бреша (1332 – 1337) и Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара, а по бащина – Стефано Висконти, господар на Арона, и съпругата му Валентина Дория от влиятелната фамилия Дория от Генуа. Има четири братя и десет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща му с пет жени.

Баща му Бернабò непрекъснато води войни с Папската държава: той е отлъчен от църквата и е безмилостен тиранин.[1] На 6 май 1385 г. Бернабо, самият Лодовико и брат му Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[2][3]

Биография

редактиране

През 1379 г. баща му Бернабò разделя владенията си между петимата си законни синове: Марко, Карло, самия Лудовико, Джанмастино и Родолфо. Лудовико получава Крема и Лоди.[4] Той е губернатор и сеньор на Парма от 1385 до 1404 г., и губернатор и сеньор на Лоди от 1379 до 1385 г.[5]

Искайки абсолютна власт над Милано, братовчед му Джан Галеацо Висконти – син на Галеацо II Висконти и съпруг на сестрата на Лудовико – Катерина Висконти залавя бащата на Лудовико, самия него и брат му Рудолфо на 6 май 1385 г. Залавянето става чрез измама извън Пустерла ди Сант Амброджо при Милано. С този преврат Джан Галеацо и неговите потомци получават контрола над цялата Синьория Милано. Лудовико е хвърлен с брат си Родолфо в затвора на замъка в Сан Коломбано ал Ламбро, където през 1386 г. получава новината за смъртта на съпругата си.[4]

Когато сестрата на Лудовико Валентина Висконти умира в Кипър през 1393 г., на Джан Галеацо хрумва идеята за жена да даде на Лудовико дъщерята на новия крал на Кипър Жак I дьо Лузинян, братовчед на Петър II дьо Лузинян и съпруг на Валентина, починал без наследници.[4] Бракът обаче не се състои: Лудовико умира на около 45-годишна възраст между 21 юни и 28 юли 1404 г. в затвора на замъка на Трецо след почти 20 години затвор.[6] Погребан е в Светилището на Мадона на Рокета в Падерно д'Ада.

Брак и потомство

редактиране

∞ 18 април 1381 г. за първата си братовчедка Виоланта Висконти (* 1354, † 1382), дъщеря на чичо му Галеацо II Висконти, владетел на Павия и Милано, и на съпругата му Бианка Мария Савойска. Виоланта е вдовица на Лайънъл Антверпенски, херцог на Кларънс, и на Ото III, маркграф на Монферат. От нея има един син:[7]

  • Джовани Висконти (* сл. 1382,[8] † сл. 10 април 1413), господар на Лоди.[9]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  2. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
  4. а б в I Visconti: Ludovico // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
  5. Visconti 2 // Genealogy.edu. Посетен на 11 март 2021.
  6. Maria Grazia Tolfo e Paolo Colussi. Cronologia di Milano dal 1401 al 1425 // Посетен на 11 март 2021.
  7. Maximilian Genealogy Master Database 2000 - pafg44 - Generated by Personal Ancestral File Посетен на 11 март 2021 г.
  8. My Lines - Person Page 141 Посетен на 11 март 2021 г.
  9. Person Page 10728 Посетен на 11 март 2021 г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lodovico Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​