Уикипедия

Бианка Савойска

съгосподарка на Милано през 14 век

Бианка Мария Савойска (на италиански: Bianca di Savoia, на френски: Blanche Marie de Savoie; * ок. 1335, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Синьория Милано) от Савойската династия, е чрез женитбата си с Галеацо II Висконти съвладетелка на Синьория Милано (5 октомври 1354 – 4 август 1378) заедно с Джильола Гондзага[N 1] – съпруга на Матео II Висконти, и с Беатриче Реджина дела Скала[N 2] – съпруга на Бернабо Висконти.

Бианка Мария Савойска
Bianca Maria di Savoia
съгосподарка на Милано
Родена
ок. 1335
Починала
ПогребанаЦърква „Санта Киара ла Реале“ в Павия
Управление
Период5 октомври 1354 – 4 август 1378
ПредшественикИзабела Фиески
НаследникБеатриче Реджина дела Скала
[[Файл:|100п|alt=]]
Семейство
РодСавоя по рождение
Висконти по брак
БащаАймон Савойски
МайкаЙоланда Палеологина Монфератска
Братя/сестриАмадей VI
Йоан
Катерина
Лудвиг
Природени:
Хумберт
Огиер
Йохан
Доната
Амадей
Дъщеря
СъпругГалеацо II Висконти (28 септември 1350)
ДецаДжан Галеацо
Виоланта
Мария
Бианка Мария Савойска в Общомедия

Произход Редактиране

Бианка е втората дъщеря на Аймон Савойски Мирния (* 1291, † 1343), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Йоланда Палеологина[1] (* 1318, † 1342). Нейни дядо и баба по бащина линия са Амадей V Савойски, граф на Савоя, и Сибила (Симона) дьо Боже, господарка на Бажè и на Брес, а по майчина – Теодор I Монфератски, княз на Византия и маркграф на Монферат, и Арджентина Спинола.[2]

Има двама или трима братя и една сестра:

  • Амадей VI, Зеленият граф (+ 1334 – 1383), 17-и граф на Савоя, съпруг на Бона дьо Бурбон, племенница на френския крал Филип VI
  • Йоан (* 1338, † 1345)
  • Катерина (* 1341, † 1343)
  • Лудвиг (* 1342), вероятен

Има и четирима природени братя и две или три природени сестри от извънбрачните връзки на баща си.

Биография Редактиране

Начални години Редактиране

Когато е на около 7 години, Бианка губи майка си Йоланда при/около раждането на петото ѝ дете на 24 декември 1342 г.[2] На 14 декември 1342 г. майка ѝ прави завещание, в което изисква да бъде погребана в Абатство „Откомб“ и завещава някои имоти на децата си Йоан, Бианка, Лудвиг и Амадей.[3] На 22 юни 1342 г. умира и баща ѝ Аймон, поразен от тежка болест.[4] Преди да умре, на 11 юни 1343 г. той съставя завещание, в което изисква да бъде погребан в Абатство „Откомб“, напомня, че е решил окончателно, благодарение на печата на краля на Франция, проблема за наследяването на Савойското графство и обявява за свои наследници трите си законни и все още живи деца Бианка, Йоан и Амадей.[5] Аймон е наследен от най-големия си, тогава 10-годишен син Амадей с името Амадей VI под регентството на братовчед му Лудвиг II Савойски-Во.[6]

Брачни предложения Редактиране

През 1345 г. кралят на Англия Едуард III пише на Савойския граф с молба за ръката на Бианка, но последвалият съюз с англичаните срещу Кралство Франция се счита за твърде рискован и предложението отпада.[7] Документът, свързан с брачния проект, се съхранява в Държавния архив в Торино.[8]

През май 1347 г., с помощта на папа Климент VI, Бианка е обещана на дофина Умбер II дьо ла Тур дю Пен, завърнал се от Кръстоносен поход в Светите земи и практически разорен, в замяна на зестра от 120 хил. флорина: бракът по този начин би трябвало да възстанови касата на Дофине и да позволи укрепването на двете владения.[9][10] Това обаче не се харесва на французите: натискът на френския крал Филип VI дьо Валоа принуждава Умбер да се откаже от брака и да предаде своето господарство на короната на Франция (1349).[9] Преговорите са възобновени безуспешно през 1348 г.[11]

Брак с Галеацо II Висконти Редактиране

 
Галеацо II Висконти, съпруг на Бианка.

Архиепископът и господар на Милано Джовани Висконти, с цел близък съюз между Савоя и Висконти, предлага брака между Бианка и племенника си Галеацо, заточен в савойските земи от брата на Джовани Лукино.[12] Галеацо е син на Стефано Висконти и на генуезката Валентина Дория.[13] Бракът с Галеацо е отпразнуван на 28 септември 1350 г. в Замъка в Риволи.[14] Разменени са земи и пари между двете семейства. Брачният договор, съхраняван в Държавния архив на Торино, предвижда на 18 септември депозит на Галеацо от 40 хил. златни флорина на абата на Откомб.[15]

Бианка е културна, послушна и милостива и се говори, че тя често смекчава грубия и насилнически характер на съпруга си. Самюел Гишенон, докладвайки преценката на милански историк, я определя като достойна за всякакъв вид похвала.[16] Бракът на Бианка с Галеацо е подготвен от чичото на Галеацо Джовани Висконти, архиепископ и съгосподар на Милано заедно с брат му Лукино. След смъртта на Лукино Джовани остава единственият господар на Милано и вика обратно от заточение тримата си племенници – братята Галеацо, Матео и Бернабо. След брака той изпраща Галеацо и Бианка заедно с благородници, конници и пехотинци в Болоня, за да я управляват от негово име.[12]

Господарка на Синьория Милано Редактиране

През 1354 г., след смъртта на чичото на съпруга ѝ Джовани Висконти, Бианка става господарка на Синьория Милано, тъй като Галеацо заедно с братята му Матео и Бернабо стават господари на Милано, разделяйки властта на три.[17] През 1355 г., след смъртта на Матео I Висконти, Галеацо и Бернабо разделят властта на две и Галеацо е назначен за имперски викарий от Карл IV.[18] След като Галеацо през 1359 г. обсажда и завладява Павия,[19] той установява там своята резиденция и започва изграждането на замъка на Висконти.[20] Образованата Бианка създава славни приятелства в замъка, включително с Франческо Петрарка, и открива библиотеката на Висконти, в която донася първите копия на „Божествена комедия“. Тя се грижи за бедните в своите земи и кара да я наричат господарка на някои феоди, сред които Сан Коломбано, където въвежда „Уставите на Коломбаните“ – набор от закони и законодателни системи.

Война с Монферат Редактиране

Между Висконти и маркграфовете на Монферат избухва война за присвояването на териториите на Долна Ломбардия и Долен Пиемонт.[21] По този начин Бианка вижда съпруга си Галеацо и брат си Амадей на два противоположни фронта. Тя се опитва по всякакъв начин да сложи край на битките, възстановявайки семейния мир. Конфликтът приключва поради смъртта на маркграф Джовани II Палеолог[22] и с реституцията на териториите, окупирани от Монферат в района на Павия в замяна на владенията на Висконти в района на Асти.

Последни години и смърт Редактиране

През 1378 г. Бианка овдовява. Галеацо Сфорца, господар на Милано, Павия, Пиаченца, Комо, Новара, Верчели, Алесандрия, Тортоне и Бобио, умира в Павия на 6 август.[23] Бианка получава няколко града, включително Монца и Кортенуова. По онова време тя се посвещава на племенницата си Валентина, вече пораснала и образована, като също така преподава френски и немски. Освен това основава през 1380 г. манастира „Санта Киара ла Реале“ в Павия, където е и погребана.

Бианка, майка на Джан Галеацо Висконти, наричан Граф на добродетелта, и сестра на Графа на Савоя, умира на 50-годишна възраст в Павия на 31 декември 1387 г. Tя е погребана в монашеска одежда в манастира „Санта Киара“ в Павия,[24] където е погребана и дъщеря ѝ Виоланта през 1386 г.[25]

Брак и потомство Редактиране

 
Виоланта и Джан Галеацо, дъщерщ и син

∞ 10 септември 1350 Галеацо II Висконти (* 14 март 1320, Новара, Синьория Милано; † 4 август 1378, Павия, Синьория Милано), владетел на Милано, от когото има един син и една или две дъщери:

  1. Джан Галеацо Висконти (* 16 октомври 1351, Павия, Синьория Милано; † 3 септември 1402, Меленяно, Миланско херцогство), херцог на Милано; ∞ 1. юни 1360 за принцеса Изабела Валоа (* 1 октомври 1348, замък на Виен; † 11 септември 1372, Павия), дъщеря на френския крал Жан II, от която има трима сина и една дъщеря ∞ 2. 2 октомври 1380 за Катерина Висконти (* 12 юли 1360, Милано; † 17 октомври 1404, Монца), дъщеря на Бернабо Висконти, от която има двама сина и една дъщеря. Има и двама извънбрачни сина.
  2. Виоланта Висконти (* 1354, Павия, Синьория Милано; † 1386, Павия, Синьория Милано), чрез бракове херцогиня на Кларънс (15 юни 1368 – 17 октомври 1368), маркграфиня на Монферат (1377 – 1378); ∞ 1. 25 април 1368 за Лайънъл, херцог на Кларънс (* 29 ноември 1338, Антверпен; † 7 октомври 1368, Алба), син на английския крал Едуард III, от когото няма деца; 2. 1377 за Ото II Палеолог (* 1361; † 1378, Маталето[N 3]), маркграф на Монферат, от когото няма деца. 3. 1381 за братовчед си Луиджи Висконти (* 1355, Милано; † 28 юли 1404, Трецо сул'Ада), син на Бернабо Висконти и Реджина дела Скала, от когото има син.
  3. Мария Висконти († 1362), вероятна.

Вижте също Редактиране

Източници Редактиране

Първични източници Редактиране

Историографска литература Редактиране

Други Редактиране

Обяснителни бележки Редактиране

  1. ↑ Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, е господарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 29 септември 1355 г., когато умира съпругът ѝ.
  2. ↑ Беатриче Реджина, съпруга на Бернабо, е съгосподарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 4 август 1378 г., а след това, когато и двамата братя на съпруга ѝ умират, е единствена господарка консорт на Милано от 4 август 1378 г. до смъртта си на 18 юни 1384 г.
  3. ↑ Днешно подселище на Лангирано.

Библиографски бележки Редактиране

  1. ↑ Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397
  2. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 396
  3. ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pp. 179 -181
  4. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336
  5. ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
  6. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 400
  7. ↑ Francesco Cognasso, I Savoia, с. 135
  8. ↑ Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102] -> Bianca figlia del conte Aimone e sorella del conte Amedeo VI di Savoia con uno dei figli d'Odoardo re d'Inghilterra -> Matrimoni -> Mazzo 6.1
  9. ↑ а б Francesco Cognasso, I Savoia, с. 135 – 136
  10. ↑ Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, pagg 569 e 570
  11. ↑ Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, с. 570, бел.
  12. ↑ а б Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVI, колона 721
  13. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, гл. XI, колона 317
  14. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, гл. XI, колона 324
  15. ↑ Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102] -> Bianca figlia del conte Aimone di Savoia e Galeazzo Visconti di Milano -> Matrimoni -> Mazzo 6.1 (fascicolo 1)
  16. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397
  17. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVII, колони 723 и 724
  18. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVIII, колони 724 – 726
  19. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXI, колона 730
  20. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXII, колони 730 и 731
  21. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXII, колони 742 и 743
  22. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXXIV, колони 745 – 751
  23. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 543
  24. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 549
  25. ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 546
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bianca di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бианка_Савойска&oldid=11923352“.