Бианка Савойска
Бианка Мария Савойска (на италиански: Bianca di Savoia, на френски: Blanche Marie de Savoie; * ок. 1335, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Синьория Милано) от Савойската династия, е чрез женитбата си с Галеацо II Висконти съвладетелка на Синьория Милано (5 октомври 1354 – 4 август 1378) заедно с Джильола Гондзага[N 1] – съпруга на Матео II Висконти, и с Беатриче Реджина дела Скала[N 2] – съпруга на Бернабо Висконти.
Бианка Савойска | |
---|---|
съгосподарка на Милано | |
Управление | 5 октомври 1354 – 4 август 1378 |
Наследила | Изабела Фиески |
Наследена от | Беатриче Реджина дела Скала |
Лични данни | |
Родена | 1336 г.
|
Починала | 31 декември 1387 г.
|
Погребана в | манастир „Санта Киара“ в Павия |
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Баща | Аймон Савойски |
Майка | Йоланда Палеологина Монфератска |
Брак | Галеацо II Висконти |
Потомци | Джан Галеацо Виоланта |
Герб | ![]() ![]() |
Бианка Савойска в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Според френския историк Самюел Гишенон Бианка е втората дъщеря на Аймон Савойски Мирния (* 15 декември 1291, † 22 юни 1343), граф на Савоя, Аоста и Мориен, и съпругата му Йоланда Палеологина[1] (* юни 1318, † 24 декември 1342), дъщеря на Теодор I Монфератски, княз на Византия и маркграф на Монферат, и съпругата му Арджентина Спинола.[2] Тя има двама или трима братя и една сестра:
- Амадей Савойски (* 4 януари 1334, † 1 март 1383), 17-и граф на Савоя като Амадей VI, Зеления граф, от 1335 г. съпруг на Бона Бурбон, дъщеря на херцог Пиер I дьо Бурбон и племенница на френския крал Филип VI
- Джовани (* септември 1338, † 1345)
- Катерина (* 1341, † пр. 11 юни 1343)
- Лудовико (* 14 януари 1342), вероятен
Има също четирима полубратя и две или три полусестри от извънбрачните връзки на баща си с различни жени.
ДетствоРедактиране
НаследствоРедактиране
Когато е на около 7 години, Бианка губи майка си Йоланда при/около раждането на петото ѝ дете на 24 декември 1342 г.[2] На 14 декември 1342 г. майка ѝ прави завещание, в което изисква да бъде погребана в Абатство „Откомб“ и завещава някои имоти на децата си Джовани, Бианка, Лудовико и Амадей.[3] На 22 юни 1342 г. умира и баща ѝ Аймон, поразен от тежка болест.[4] Преди да умре, на 11 юни 1343 г. той съставя завещание, в което изисква да бъде погребан в Абатство „Откомб“, напомня, че е решил окончателно, благодарение на печата на краля на Франция, проблема за наследяването на Савойското графство и обявява за свои наследници трите си законни и все още живи деца Бианка, Джовани и Амадей.[5] Аймон е наследен от най-големия си, тогава 10-годишен син Амадей с името Амадей VI под регентството на братовчед му Луи II Савойски-Во.[6]
Предложения за бракРедактиране
През 1345 г. кралят на Англия Едуард III пише на Савойския граф с молба за ръката на Бианка, но последвалият съюз с англичаните срещу Кралство Франция се счита за твърде рискован и предложението отпада.[7] Документът, свързан с брачния проект, се съхранява в Държавния архив в Торино.[8]
През май 1347 г., с помощта на папа Климент VI, Бианка е обещана на дофина Умбер II дьо ла Тур дю Пен, завърнал се от Кръстоносен поход в Светите земи и практически разорен, в замяна на зестра от 120 хил. флорина: бракът по този начин би трябвало да възстанови касата на Дофине и да позволи укрепването на двете владения.[9][10] Това обаче не се харесва на французите: натискът на френския крал Филип VI Валоа принуждава Умбер да се откаже от брака и да предаде своето господарство на короната на Франция (1349).[9] Преговорите са възобновени безуспешно през 1348 г.[11]
Брак с Галеацо II ВисконтиРедактиране
Архиепископът и господар на Милано Джовани Висконти, с цел близък съюз между Савоя и Висконти, предлага брака между Бианка и племенника си Галеацо, заточен в савойските земи от брата на Джовани Лукино.[12] Галеацо е син на Стефано Висконти и на генуезката Валентина Дория.[13] Бракът с Галеацо е отпразнуван на 28 септември 1350 г. в Замъка в Риволи.[14] Разменени са земи и пари между двете семейства. Брачният договор, съхраняван в Държавния архив на Торино, предвижда на 18 септември депозит на Галеацо от 40 хил. златни флорина на абата на Откомб.[15]
Бианка е културна, послушна и милостива и се говори, че тя често смекчава грубия и насилнически характер на съпруга си. Самюел Гишенон, докладвайки преценката на милански историк, я определя като достойна за всякакъв вид похвала.[16] Според Annales Mediolanenses бракът на Бианка с Галеацо е подготвен от чичото на Галеацо Джовани Висконти, архиепископ и съгосподар на Милано заедно с брат му Лукино. След смъртта на Лукино Джовани остава единственият господар на Милано и вика обратно от заточение тримата си племенници – братята Галеацо, Матео и Бернабо. След брака той изпраща Галеацо и Бианка заедно с благородници, конници и пехотинци в Болоня, за да я управляват от негово име.[12]
Господарка на Синьория МиланоРедактиране
През 1354 г., след смъртта на чичото на съпруга ѝ Джовани Висконти, Бианка става господарка на Синьория Милано, тъй като Галеацо заедно с братята му Матео и Бернабо стават господари на Милано, разделяйки властта на три.[17] През 1355 г., след смъртта на Матео I Висконти, Галеацо и Бернабо разделят властта на две и Галеацо е назначен за имперски викарий от Карл IV.[18] След като Галеацо през 1359 г. обсажда и завладява Павия,[19] той установява там своята резиденция и започва изграждането на замъка на Висконти.[20] Образованата Бианка създава славни приятелства в замъка, включително с Франческо Петрарка, и открива библиотеката на Висконти, в която донася първите копия на „Божествена комедия“. Тя се грижи за бедните в своите земи и кара да я наричат господарка на някои феоди, сред които Сан Коломбано,[N 3] където въвежда „Уставите на Коломбаните“ – набор от закони и законодателни системи.
Война с МонфератРедактиране
Между Висконти и маркграфовете на Монферат избухва война за присвояването на териториите на Долна Ломбардия и Долен Пиемонт.[21] По този начин Бианка вижда съпруга си Галеацо и брат си Амадей на два противоположни фронта. Тя се опитва по всякакъв начин да сложи край на битките, възстановявайки семейния мир. Конфликтът приключва поради смъртта на маркграф Джовани II Палеолог[22] и с реституцията на териториите, окупирани от Монферат в района на Павия в замяна на владенията на Висконти в района на Асти.
Последни години и смъртРедактиране
През 1378 г. Бианка овдовява. Според Chronicon Placentinum виконт Галеацо, господар на Милано, Павия, Пиаченца, Комо, Новара, Верчели, Алесандрия, Тортоне и Бобио умира в Павия на 6 август.[23] Бианка получава няколко града, включително Монца и Кортенуова. По онова време тя се посвещава на племенницата си Валентина, вече пораснала и образована, като също така преподава френски и немски. Освен това основава през 1380 г. манастира „Санта Киара ла Реале“ в Павия, където е и погребана.
Бианка, майка на Джан Галеацо Висконти, наричан Граф на добродетелта, и сестра на Графа на Савоя, умира на 50-годишна възраст в Павия на 31 декември 1387 г. Както потвърждава Chronicon Placentinum, тя е погребана в монашеска одежда в манастира „Санта Киара“ в Павия,[24] където е погребана и дъщеря ѝ Виоланта през 1386 г.[25]
Брак и потомствоРедактиране
∞ 10 септември 1350 Галеацо II Висконти (* 14 март 1320, Новара, Синьория Милано; † 4 август 1378, Павия, Синьория Милано), владетел на Милано, от когото има един син и една или две дъщери:
- Джан Галеацо Висконти (* 16 октомври 1351, Павия, Синьория Милано; † 3 септември 1402, Меленяно, Миланско херцогство), херцог на Милано; ∞ 1. юни 1360 за принцеса Изабела Валоа (* 1 октомври 1348, замък на Виен; † 11 септември 1372, Павия), дъщеря на френския крал Жан II, от която има трима сина и една дъщеря ∞ 2. 2 октомври 1380 за Катерина Висконти (* 12 юли 1360, Милано; † 17 октомври 1404, Монца), дъщеря на Бернабо Висконти, от която има двама сина и една дъщеря. Има и двама извънбрачни сина.
- Виоланта Висконти (* 1354, Павия, Синьория Милано; † 1386, Павия, Синьория Милано), ∞ 1. 25 април 1368 за Лайънъл, херцог на Кларънс (* 29 ноември 1338, Антверпен; † 7 октомври 1368, Алба), син на английския крал Едуард III, бездетна ∞ 2. 1377 за Ото II Палеолог (* 1361; † 1378,Маталето[N 4]), маркграф на Монферат, бездетна ∞ 3. 1381 за братовчед си Луиджи Висконти (* 1355, Милано; † 28 юли 1404, Трецо сул'Ада), син на Бернабо Висконти и Реджина дела Скала, от когото има един син.
- Мария († 1362), вероятна.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- Bianca di Savoia, Storia di Milano
- Francesco Cognasso, I Savoia, Milano, Casa editrice Corbaccio, 1999, p. 135 – 136, ISBN 88-7972-135-6.
- Blanche Marie de Savoie, fmg.ac
- Family Visconti 1, Genealogy.eu
БиблиографияРедактиране
Първични източнициРедактиране
- ((la)) Rerum Italicarum scriptores. Tomus XI.
- ((la)) Rerum Italicarum scriptores. Tomus XVI.
- ((la)) ((fr)) Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
Историографска литератураРедактиране
- ((fr)) Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1
- ((fr)) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- ((fr)) Histoire de la Maison de Savoie
- ((fr)) Titres de la maison ducale de Bourbon
- ((fr)) Histoire de Dauphiné, tome II
- ((it)) Matrimoni della Real Casa di Savoia
- ((it)) Francesco Cognasso, I Savoia, Milano, Casa editrice Corbaccio, 1999, ISBN 88-7972-135-6.
Обяснителни бележкиРедактиране
- ↑ Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, е господарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 29 септември 1355 г., когато умира съпругът ѝ.
- ↑ Беатриче Реджина, съпруга на Бернабо, е съгосподарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 4 август 1378 г., а след това, когато и двамата братя на съпруга ѝ умират, е единствена господарка консорт на Милано от 4 август 1378 г. до смъртта си на 18 юни 1384 г.
- ↑ Днешното италианско градче Сан Коломбано ал Ламбро
- ↑ Днешно подселище на Лангирано.
БележкиРедактиране
- ↑ Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, p. 397
- ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 396
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pp. 179 -181
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, pag 336
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pp. 170 -176
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 400
- ↑ Francesco Cognasso, I Savoia, p. 135
- ↑ Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102] -> Bianca figlia del conte Aimone e sorella del conte Amedeo VI di Savoia con uno dei figli d'Odoardo re d'Inghilterra -> Matrimoni -> Mazzo 6.1
- ↑ а б Francesco Cognasso, I Savoia, pp. 135 – 136
- ↑ Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, pagg 569 e 570
- ↑ Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, pagg 570, nota
- ↑ а б Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXVI, colonna 721
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, cap. XI, colonna 317
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, cap. XI, colonna 324
- ↑ Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102] -> Bianca figlia del conte Aimone di Savoia e Galeazzo Visconti di Milano -> Matrimoni -> Mazzo 6.1 (fascicolo 1)
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 397
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXVII, colonne 723 e 724
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXVIII, colonne 724 – 726
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXXI, colonna 730
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXXII, colonne 730 e 731
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXXII, colonne 742 e 743
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXXXIV, colonne 745 – 751
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, colonna 543
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, colonna 549
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, colonna 546
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bianca di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |