Бианка Савойска

съгосподарка на Милано през 14 век

Бианка Мария Савойска (на италиански: Bianca di Savoia, на френски: Blanche Marie de Savoie; * ок. 1335 в Шамбери, Савойско графство, † 31 декември 1387 в Павия, Синьория Милано) от Савойската династия е чрез женитбата си с Галеацо II Висконти съвладетелка на Синьория Милано (5 октомври 1354 – 4 август 1378) заедно с Джильола Гондзага [N 1] – съпруга на Матео II Висконти, и с Беатриче Реджина дела Скала [N 2] – съпруга на Бернабо Висконти.

Бианка Мария Савойска
съгосподарка консорт на Милано
Управление 5 октомври 1354 – 4 август 1378
Наследил Изабела Фиески
Наследник Беатриче Реджина дела Скала
Лични данни
Родена
Починала
Погребана в манастир „Санта Киара“ в Павия
Семейство
Династия Савойската династия
Баща Аймон Савойски
Майка Йоланда (Виоланта) Палеологина
Брак Галеацо II Висконти
Потомци Джан Галеацо
Виоланта
Герб Arms of the House of Savoy.svg

ПроизходРедактиране

Според френския историк Самюел Гишенон Бианка е втората дъщеря на Аймон Савойски Мирния (* 15 декември 1291, † 22 юни 1343) – граф на Савоя, Аоста и Мориен, и на съпругата му Йоланда Палеологина [1] (* юни 1318, † 24 декември 1342) – дъщеря на Теодор I Монфератски, княз на Византия и маркграф на Монферат, и на съпругата му Арджентина Спинола. [2]

Тя има двама или трима братя и една сестра:

  • Амадей Савойски (* 4 януари 1334, † 1 март 1383), 17-и граф на Савоя като Амадей VI, Зеления граф, от 1335 г. съпруг на Бона Бурбон, дъщеря на херцог Пиер I дьо Бурбон и племенница на френския крал Филип VI
  • Джовани (* септември 1338, † 1345)
  • Катерина (* 1341, † пр. 11 юни 1343)
  • Лудовико (* 14 януари 1342), вероятен

Има също четирима полубратя и две или три полусестри от извънбрачните връзки на баща ѝ с различни жени.

БиографияРедактиране

ДетствоРедактиране

Когато е на около 7 години, Бианка губи майка си Йоланда при/около раждането на петото ѝ дете на 24 декември 1342 г. [3] На 14 декември 1342 г. майка ѝ прави завещание, в което изисква да бъде погребана в Абатство Откомб и завещава някои имоти на децата си Джовани, Бианка, Лудовико и Амадей. [4] На 22 юни 1342 г. умира и баща ѝ Аймон, поразен от тежка болест. [5] Преди да умре, на 11 юни 1343 г. той съставя завещание, в което изисква да бъде погребан в Абатство Откомб, напомня, че е решил окончателно, благодарение на печата на краля на Франция, проблема за наследяването на Савойското графство и обявява за свои наследници трите си законни и все още живи деца Бианка, Джовани и Амадей. [6] Аймон е наследен от най-големия си, тогава 10-годишен син Амадей с името Амадей VI под регентството на братовчед му Луи II Савойски-Во. [7]

Предложения за брак и бракРедактиране

През 1345 г. кралят на Англия Едуард III пише на Савойския граф с молба за ръката на Бианка, но последвалият съюз с англичаните срещу Кралство Франция се счита за твърде рискован и предложението отпада. [8] Документът, свързан с брачния проект, се съхранява в Държавния архив в Торино. [9]

През май 1347 г., с помощта на папа Климент VI, Бианка е обещана на дофина Умбер II дьо ла Тур дю Пен, завърнал се от Кръстоносен поход в Светите земи и практически разорен, в замяна на зестра от 120 хил. флорина: бракът по този начин би трябвало да възстанови касата на Дофине и да позволи укрепването на двете владения. [10][11] Това обаче не се харесва на французите: натискът на френския крал Филип VI Валоа принуждава Умбер да се откаже от брака и да предаде своето господарство на короната на Франция (1349 г.). [10] Преговорите са възобновени безуспешно през 1348 г. [12]

Архиепископът и господар на Милано Джовани Висконти, с цел близък съюз между Савоя и Висконти, предлага брака между Бианка и племенника си Галеацо, заточен в савойските земи от брата на Джовани Лукино. [13] Галеацо е син на Стефано Висконти и на генуезката Валентина Дория. [14] Бракът с Галеацо е отпразнуван на 28 септември 1350 г. в Замъка в Риволи. [15] Разменени са земи и пари между двете семейства. Брачният договор, съхраняван в Държавния архив на Торино, предвижда на 18 септември депозит на Галеацо от 40 хил. златни флорина на абата на Откомб. [16]

В ИталияРедактиране

Бианка е културна, послушна и милостива и се говори, че тя често смекчава грубия и насилнически характер на съпруга си. Самюел Гишенон, докладвайки преценката на милански историк, я определя като достойна за всякакъв вид похвала. [17] Според Annales Mediolanenses бракът на Бианка с Галеацо е подготвен от чичото на Галеацо Джовани Висконти, архиепископ и съгосподар на Милано заедно с брат му Лукино. След смъртта на Лукино Джовани остава единственият господар на Милано и вика обратно от заточение тримата си племенници – братята Галеацо, Матео и Бернабо. След брака той изпраща Галеацо и Бианка заедно с благородници, конници и пехотинци в Болоня, за да я управляват от негово име.[18]

През 1354 г., след смъртта на чичото на съпруга ѝ Джовани Висконти, Бианка става господарка на Милано, тъй като Галеацо заедно с братята му Матео и Бернабо стават господари на Милано, разделяйки властта на три. [19] През 1355 г., след смъртта на Матео I Висконти, Галеацо и Бернабо разделят властта на две и Галеацо е назначен за имперски викарий от Карл IV. [20] След като Галеацо през 1359 г. обсажда и завладява Павия, [21] той установява там своята резиденция и започва изграждането на замъка на Висконти. [22] Образованата Бианка създава славни приятелства в замъка, включително с Франческо Петрарка, и открива библиотеката на Висконти, в която донася първите копия на „Божествена комедия“.

Тя се грижи за бедните в своите земи и кара да я наричат господарка на някои феоди, сред които Сан Коломбано, [N 3] където въвежда „Уставите на Коломбани-те“ – набор от закони и законодателни системи.

Война с МонфератРедактиране

Между Висконти и маркграфовете на Монферат избухва война за присвояването на териториите на Долна Ломбардия и Долен Пиемонт. [23] По този начин Бианка вижда съпруга си Галеацо и брат си Амадей на два противоположни фронта. Тя се опитва по всякакъв начин да сложи край на битките, възстановявайки семейния мир. Конфликтът приключва поради смъртта на маркграф Джовани II Палеолог [24] и с реституцията на териториите, окупирани от Монферат в района на Павия в замяна на владенията на Висконти в района на Асти.

Последни години и смъртРедактиране

През 1378 г. Бианка овдовява. Според Chronicon Placentinum виконт Галеацо, господар на Милано, Павия, Пиаченца, Комо, Новара, Верчели, Алесандрия, Тортоне и Бобио умира в Павия на 6 август. [25] Бианка получава няколко града, включително Монца и Кортенуова. По онова време тя се посвещава на племенницата си Валентина, вече пораснала и образована, като също така преподава френски и немски. Освен това основава през 1380 г. манастира „Санта Киара ла Реале“ в Павия, където е и погребана.

Бианка, майка на Джан Галеацо Висконти, наричан Граф на добродетелта, и сестра на Графа на Савоя, умира на 50-годишна възраст в Павия на 31 декември 1387 г. Както потвърждава Chronicon Placentinum, тя е погребана в монашеска одежда в манастира „Санта Киара“ в Павия, [26] където е погребана и дъщеря ѝ Виоланта през 1386 г. [27]

Брак и потомствоРедактиране

∞ 10 септември 1350 за Галеацо II Висконти (* 14 март 1320 в Новара, Синьория Милано, † 4 август 1378 в Павия, пак там), владетел на Милано, от когото има един син и една или две дъщери:

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

Първични източнициРедактиране

Историограска литератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, p. 397
  2. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 396
  3. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 396
  4. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pp. 179 -181
  5. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, pag 336
  6. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pp. 170 -176
  7. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 400
  8. Francesco Cognasso, I Savoia, p. 135
  9. Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102 -> Bianca figlia del conte Aimone e sorella del conte Amedeo VI di Savoia con uno dei figli d'Odoardo re d'Inghilterra -> Matrimoni -> Mazzo 6.1]
  10. а б Francesco Cognasso, I Savoia, pp. 135-136
  11. Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, pagg 569 e 570
  12. Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, pagg 570, nota
  13. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXVI, colonna 721
  14. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, cap. XI, colonna 317
  15. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, cap. XI, colonna 324
  16. Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102 -> Bianca figlia del conte Aimone di Savoia e Galeazzo Visconti di Milano -> Matrimoni -> Mazzo 6.1 (fascicolo 1)]
  17. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 397
  18. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXVI, colonna 721
  19. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXVII, colonne 723 e 724
  20. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXVIII, colonne 724 - 726
  21. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXXI, colonna 730
  22. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXXII, colonne 730 e 731
  23. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXXII, colonne 742 e 743
  24. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, cap. CXXXIV, colonne 745 - 751
  25. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, colonna 543
  26. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, colonna 549
  27. Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, colonna 546

Обяснителни бележкиРедактиране

  1. Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, е господарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 29 септември 1355 г., когато умира съпругът ѝ.
  2. Беатриче Реджина, съпруга на Бернабо, е съгосподарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 4 август 1378 г., а след това, когато и двамата братя на съпруга ѝ умират, е единствена господарка консорт на Милано от 4 август 1378 г. до смъртта си на 18 юни 1384 г.
  3. Днешното италианско градче Сан Коломбано ал Ламбро
  4. Днешно подселище на Лангирано.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bianca di Savoia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.